Борбата за службите: Ще свърши ли Цветан Цветанов като Бриго Аспарухов?
Между Борисов и Цветанов тече напрегната борба за надмощие. Снощи в редакцията на няколко вестника изтече черновата на доклада на вътрешния министър Цветан Цветанов, който той представя днес на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. Единодушното мнение на всички, които коментираха досега документа, е, че Цветанов иска да сложи ръка върху всички служби за сигурност и да ги подчини.
За всички е очевидно, че това не се прави, за да се подобри борбата с престъпността, а единствено и само да се мобилизира ресурс за нечестно печелене на избори.
Нарушенията, и дори бих казал престъпленията, които Цветанов и ГЕРБ извършиха на президентския вот миналата година, могат да се окажат само безобидна репетиция в сравнение с това, което ще се случи на парламентарните избори, независимо дали те ще бъдат редовни или предсрочни.
Фактът, че доклада изтече в медиите, означава, че вътре в управлението има голямо напрежение, и, може би, разумни сили, които все пак искат да спрат мераците на вицепремиера.
Това става на фона на внезапните уволнения на двама висши генерали от сектора за сигурност, истинските причини, за които така и не бяха изяснени.
Наивно е да се мисли, че Цветан Цветанов би направил подобно нещо на своя глава.
Бъдете сигурни, че неговият проект е одобрен от Бойко Борисов и инспириран от него. Имам няколко аргумента в подкрепа на тази теза.
Първо, Цветанов е твърде опитен и знае, че ако направи нещо такова самостоятелно, изхвърча веднага от политиката и властта, защото овладяването на всички служби за сигурност, от негова страна, би застрашило премиера Бойко Борисов.
Ако Борисов не е знаел това, което предлага Цветанов, само заради инстинкта си за самосъхранение, ще му вземе главата.
Второ, публична тайна е, че двамата се ненавиждат, а премиерът в неформални разговори е изричал доста остри думи срещу най-верния си човек, включително и за внезапното имотно забогатяване на Цветанов и неговите прословути (както се оказаха осем, а не шест) апартамента.
Позициите на вътрешния министър бяха силно разклатени, още когато се разбра, че той има по-висок рейтинг от Борисов. А допреди година много анализатори предричаха, че Цветанов е пътник.
Спасиха го две неща: информацията, която има за всички съвместни далавери и престъпления, които вършеха с Борисов, още от времената, в които днешния премиер бе главен секретар на МВР, а Цецо – негова мъжка секретарка.
Второто, разбира се, е безспорният успех, който Цветанов постигна като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ на изборите за президент миналата есен. Тогава стана ясно, че организационните качества на този човек не са за подценяване, и че той управлява партията като добре смазана машина, а освен това е абсолютно безскрупулен, по отношение на всички нечестни практики за печелене, купуване и измисляне на несъществуващи гласове, измайсторени през последните 22 години.
Борисов разбира това много добре и затова предпочете само да злослови срещу своя заместник, но не и да му вземе главата.
От гледна точка на гилотинирането, Цветанов е в далеч по-изгодна позиция и няма никакво съмнение, че ако му дойде сгода, ще унищожи своя ментор, без да му мигне окото.
Видно е с просто око, че в дългогодишния слуга дреме диктатор, а естествения път на развитие, по който Цветанов е поел, предполага премахването на лидера, към чието място се стреми.
В момента Борисов си играе с огъня, давайки на вътрешния си министър огромна власт. Разбира се, той също не е за подценяване, а политическия му стаж при Живков и царя в случая може да му помогне.
Почти мога да се обзаложа, че в момента между двамата тече много тиха, яростна и напрегната борба за надмощие, в която ще надвие онзи, чийто нерви са по-здрави, и който е по-търпелив.
В този контекст можем да си припомним един случай от близкото минало, аналогията с който се натрапва от само себе си.
Спомняте си колко елегантно Симеон Сакскобургготски се освободи от Бриго Аспарухов, един от хората, които изиграха решаваща роля за успешното влизане на царя в политиката и властта.
Симеон много умело използва мегаломанията на Бриго и му пусна мухата, че може да стане координатор на всички специални служби и дори направи всичко възможно това едва ли не да стане факт.
Тогава срещу Бриго скочиха абсолютно всички – от съпартийците му в БСП до американското посолство -, и той бе принуден да се оттегли, без от това да пострадат отношенията му с царя, който публично го защитаваше докрай.
Възможно е днес
Борисов да играе същата тънка игра,бутайки Цветанов под светлината на прожекторите, обещавайки му власт, което по съвсем естествен начин ще настрои всички срещу вътрешния министър.
Колкото и измислена демокрация да е България, в нея все пак работят някакви механизми на самозащита.
За съжаление, тези механизми не работят в медиите и гражданското общество, а чрез хората с влияние, които имат различен интерес към властта. Нарочно не казвам „олигархия“, защото тази дума се изтърка от употреба, а и е прекалено обобщен образ, който не дава точна информация.
Искам да кажа, че никой от големите играчи не би допуснал концентрацията на свръхвласт в ръцете на един човек. Най-вече това важи за самия Бойко Борисов, който трябва съвсем да си е изгубил ума, пребивавайки във властта, за да не си дава сметка за тези неща и да не разбира, че най-големия му политически враг, който няма да го пощади, се казва Цветан Цветанов.
Впрочем, такава е традицията по тези земи още от комунистически времена, от времето на Сталин, а политическите инстинкти на мнозина от днешните управляващи не са по-различни от онези по времето на диктатурата.
Във всеки случай, началото на някаква развръзка е поставено. Предстои да видим какво ще се случи.
Явор Дачков
Колаж: Владимир Дойчинов