Татяна Дончева: Ние сме дали държавата на практика на шайка престъпници!

Искам да видя един български генерал от каквато и да е служба, който да каже: Аз подавам оставка! Когато един генерал подава оставка трябва да има мъжеството и личното достойнство, и да го оповести публично защо това става. И без да изпада в махленски подробности да защити репутацията си и тази на службата, която е ръководил. Иначе какво е това? Те си налягаха парцалите за 2000 лева заплати и смятат, че това е достойно поведение?! И като са изтикали мутрите на върха на държавата смятат, че са им били много необходими, защото мутрите не разбирали достатъчно от национална сигурност.

В предаването „12 плюс 3” по БНР Татяна Дончева коментира случващото се след Консултативния съвет по национална сигурност така:

„Струва ми се, че протича процес, който формално може някой да нарече излизане на службите вън от сивия сектор, където мисля, че те никога не са били, но съществува и процес, който тече под повърхността.

Наистина службите имат едно развитие през тези 20 години, което не е най-доброто. Сегашната политическа конюктура дава наистина възможност те да бъдат узурпирани и употребявани произволно  от няколко души, които ръководят изпълнителната власт. Това на мен ми се струва много тревожно. Въпросът къде да бъде раззунаването – дали при президента или при премиера е стар въпрос. Това е още от времето на Иван Костов. Присъствието на разузнаването при президента почиваше повече на военния му статут досегашен и на това, че то е така свързано с президентската институция, че президентът дава генералските зцвания. И като главен военнокомандващ, президентът можеше да упражнява власт върху разузнаването.

Наистина имаше един момент, в който начина на излъчване на ръководство на разузнаването то не можеше много ползотворно да бъде използвано от изпълнителната власт, защото в крайна сметка всеки шеф на разузнаването казва кой прави генерал, кой да стане началник и кой да освобождава. Простото преместване на разузнаването в изпълнителната власт обаче, в момента създава няколко сериозни проблема.

Първо, за какво е президента? Как се действа без ясно разбиране какви правомощия ще имат отделните институции, как тези правомощия на различните институции са свързани помежду си, които в крайна сметка да осигуряват подбор на добри ръководители на тези институции, разумен контрол от страна за това с какво се занимават тези служби и какво произвеждат.

И нещо много важно – ако президентът няма никакъв контрол върху разузнаването, няма никакъв контрол върху ДАНС и няма никакъв контрол върху военната информация, тогава с какво точно ще се занимава президента?!

При сегашното стечение на обстоятелствата, българския президент е по-скоро декоративна фигура. Сегашният развой на ситуацията прави все по-ясен проблемът с промяна в Конституцията. Защото Разузнаването и службата за охрана са специфични сулбекти, там досега всичко е било тайна, подчинето на някакви вътрешни разпоредби.

За какво избираме президент? За да бъде церемониал майстор на парада на Гергьовден? Или на Трети март? Ама нужно ли е това?

Начинът, по който вървят нещата не касаят само разузнаването, а всички ключови институции и взаимовръзката помежду им.

Може да се каже, че изпълнителната власт, т.е. Бойко Борисов, изцяло е покрил и разузнаването и въпрос на негово хрумване е както кой ще оглавява разузнаването, така докога ще го оглавява, така и възможността да уволни шефа на разузнаването от сутринта до вечерта.

Ако разузнаването просто се премести в изпълнителната власт, ние няма да имаме нужда от президентски укази. Знам, че има обектвни предпоставки за това. Защото, ако разузнаването не беше ръководено 10 години от Кирчо Киров, който днес е една Многострадална Геновева, а от един по-мъжкарски тип, който да постави тази институция на по-достойно място, нещата може би щяха да бъдат други. Кирчо Киров беше беше много слаб директор на разузнаването, който посвети 10 години да си натиска стола и да пази едно досие. Всичкото, което дължи на българското разузнаване е това. Само че колелото се върти.

И обстоятелството, че няколко уж генерали се навиха така да бъдат прислужници на конкретен министър – председател без грам лично дойстойнство, това също е много показателно за нивото на българския генералитет. Не обобщавам за всички, но тяхното поведение не е на достойни хора, които би трябвало  знаят, че служба е от служа и че те наистина трябва да служат на народа си, а не просто да се чудят къде да се присламчат.

Случаят с Румен Миланов е аналогичен, той също трябва да знае на кого прислугва. Искам да видя един български генерал от каквато и да е служба, който да каже: Аз подавам оставка! Когато един генерал подава оставка трябва да има мъжеството и личното достойнство, и да го оповести публично защо това става. И без да изпада в махленски подробности да защити репутацията си и тази на службата, която е ръководил.

Иначе какво е това? Те си налягаха парцалите за 2000 лева заплати и смятат, че това е достойно поведение?! И като са изтикали мутрите на върха на държавата смятат, че са им били много необходими, защото мутрите не разбирали достатъчно от национална сигурност.

Истината е, че мутрите не се интересуват дали разбират от национална сигурност! И даже смятат, че много разбират, доколкото могат да изритат всеки генерал от сутрин до обяд. Да си му направят сметка генералите!

Сега, в сегашната ситуация, ние сме дали държавата на практика на шайка престъпници! Тежки думи са, ама факта, че ги говоря само аз и не ме е страх, също е много показателен.

 Afera.bg