С червения камион по изгубената магистрала
Министър Консултантов бръмчеше под прикритие по магистрала „Люлин“ и магистрала „Струма“, които се съединяваха в някаква изгубена магистрала. Прикритието му включваше червен камион, уголемяване на носа и някаква плаха замисленост в погледа. Търсеше двама братя бегълци, които дори не бяха роднини, а братя по оръжие и престъпления, може би дори любовници, кой знае. Беше опитал да говори за това с Началника си, но Той го отряза:
– От дядо си знам, тоест брата на баба, от него съм научил да не се бъркам в личния живот на хората. Кой какво извършва под юргана си, не е наша работа! Ако разбереш, че братята си изневеряват, няма да казваш дори на жените им, те са нещо като баджаначки, което също не е наша работа. Сега най-важното е да ги открием, макар да нямаме никаква вина за изчезването им, и да ги върнем първо на жените им, които ги чакат в Ресилово, после, живот и здраве, в общежитие от открит тип. В Ресилово живее и Сашка Васева, но и това не е наша работа. И въобще, писна ми всичко в тая държава да е моя работа!
Министър Консултантов не можеше да разбере какво точно се случва, чуваше странни гласове и четеше на лаптопа в камиона странни туитове.
Някой си Умберто Еко туитна партенка, че Маркес пак умрял.
Въргалеви веднага реагираха в „Туитър“:
„Къв е тоя Маркес, кой му е разрешил да умира?“
Не мина много време и д-р Хонорис Мамата се обади на Консултантов:
– Приятелю, не вярвай на тези слухове. Жив е той, жив е! Току-що говорих с Маркес, испанският му е приличен. А Въргалеви няма къде да избягат. Светът е малък и консултанти дебнат отвсякъде. Бон кураж, айнцу-цвайнцу и хаста маняна, да им го набабаня!
Сашка Васева също се включи в „Туитър“:
„И кво сега – не бил умрял. Пропадна ми новата песен „Левовете в Маркес“.
Yumito, ни в клин ни в ръкав, написа:
„Не ме интересуват нито Росен, нито Маркес, нито Въргалеви. Аз съм гола, нахална и млада, ще работя за когото си искам!“
Консултатнов набра по телефона шефа на митниците:
– Ало, Ваньо, през вас да са минавали братята?
– Няма ги, г-н министър, и в тоалетната проверих, ама намерих само някакви пари, колосална сума за който и да било кенеф…
Всичко това объркваше Консултантов и той взе да се чуди на кой свят е. Затова си повтаряше всеизвестни истини, които му създаваха чувство за реалност:
„Така, мърмореше си Консултантов, магистрала „Люлин“ е ускорител на елементарни частици. Магистрала „Струма“ е богата на археологии и калорифери. „Изгубената магистрала“ е филм на Дейвид Линч. Братя Въргалеви са изгубени нейде в Зоната на здрача. Аз съм загубеняк.“
Последното го натъжи.
Вече се бе повъртял на пътен възел Даскалово. Два пъти погрешка влиза в Перник и едва се спаси от летящите винкели, втория път за малко да сгази Чък Норис, който лежеше пребит на пътя близо до пернишкия стадион. Най-накрая налучка пътя и продължи към Дупница и Кюстендил.
В Кюстендил той влезе все така инкогнито и слезе да разпита небрежно гражданството.
– Ей, бабо, да си виждала двама съмнителни, дето се правят на братя – попита той една бодра старица.
– Не знам, баби, обадиха ми се едни, дето се представиха за умрелите ми братя. Ний, викат, не сме умрели, ами ни държат на студено. Дай, викат, 3000 лв., да се измъкнем от моргата! Един Маркес вече го пуснаха да си ходи.
– И ти даде ли им?
– Дадох, кво да правя. Показаха ми Маркес на снимка. Ама тебе те знам. Ти си министър Кон…
– Тихо, бабо! – запуши й устата Консултантов и се обърна към страничните хора. – Къде се намират всички тези, които тази възрастна жена има като роднини и близки?… Отведете тази стара болна жена!
В този момент някъде високо над тях се чу глас:
– Цецооооу! Стига агитира, бе! Ела тука да се видим!
Консултантов въздъхна мъченически, свали фалшивия нос и замислеността в погледа, тръгна нагоре към Началника, а по магистралата бавно се проточи процесия от комбайни с кокаин.
Въргалеви шумно брояха пачки и пускаха несложни жизнерадостни туитове.
Иво Балев
В. Сега