С меч в ръка. Новините като в стадо

Кадровият резерв на Би Ти Ви понякога изглежда стряскащ – няма го Юксел, но пък се появява Ивайло Василев, който водеше обедните новини, и си върши работата прекрасно. Чувам, че някои тъгували за Юксел, но ще го преживят – като толкова други неща и лица досега в телевизията. Каква е разликата между двамата, освен че Ю. е много по-познат, но това в телевизията вече нищо не означава? Ивайло е много интелигентен и вътрешно обигран, с дълга кариера в медиите, с работа в чужбина, син е на Йордан Василев, а тези неща никак не са без значение, не е все едно, какъв въздух си дишал в юношеството си.

Не искам да бръкна в сърцето на Ю. но сега и Ани Салич се чувства далеч по-сигурна и вероятно и по-добре. Тя много често е напрегната – макар това да е трудно уловимо – докато е с Ю., не е ясно кога и къде ще сбърка той. Наистина, това са съвършено безобидно грешки, но и те смущават партньора, стига да е добре със слуха, а повечето водещи все още са добре поне в това отношение. В такива случаи една широка усмивка би свършила добра работа – защото Ю. бърка така, сякаш носи следи от някаква набързо прекарана дислексия. Това обаче изобщо не бе фатално за кариерата му , защото иначе бе отлично подбран навремето, той е симпатичен, мъжествен е с мярка, в никакъв случай не е някакъв ръб, понеже през последните години телевизията си пада по ръбове-красавци, има ги и между водещите на новините. Но Юксел не е от тях, той просто си бърка, и това го напряга, колкото и безобидни да са тези грешки. Веднага обаче трябва да се поправя – колкото и незначителни да са тези гафове, те му придават една слабост, която внимателният наблюдател може да забележи – има сякаш някаква неуловима преграда между него и текстовете, които поднася. Ю. никак не е лишен от качества, репортажите му например, колкото и рядко да ги прави, показват още по-добре това. Но в новините сякаш е леко отстранен, заради онзи страх.

Той е жертва на онзи комплекс, известен в актьорските среди, когато трябва да се произнесе известната репликата „Ето го и граф Белохуев с меч в ръка“ – а устата ти неволно произнася другата, срамната дума, сещате се коя е тя.

При Ивайло не съществува подобен страх – сякаш сам е писал текстовете, които чете, макар това да не изцяло вярно, тъй като много често те са с чуждо авторство. Но Ивайло ги поднася с разбиране и уверено, нито за момент не можеш да го хванеш, че е хладен към някоя новина или че не я е осмислил сам в пълна степен.
Когато Юксел влезе в болница заради някаква операция, веднага го показаха от болничната стая, за да пресекат възможните слухове, така затвориха и устата на неговата Бонка, която се държи като някаква устата циганка и кой знае какво щеше да надрънка пред медиите. Това е пример за уважение към хората, които си наел, не е нещо особено, но и подобни дребни жестове вече липсват. Ани беше в болничната стая на Ю., като някаква квачка – разпита подробно лекаря и пр. Това й отива много, в бъдеще тя сигурно ще прави някакво семейно предаване и ще бъде достатъчно естествена, усещам, че в нея има нещо от Бригита Чолакова, Бог да я прости, и с лекота може да влезе в нейната роля.
Ивайло е може би малко сух за по-артистичните вкусове, понеже е сдържан, но и това е добре, понеже никога не се хили неуместно.
Когато става дума за резервната листа на тази телевизия, не можем да не се сетим и за една толкова качествена водеща като Виктория Петрова – тя има вече отличен опит в централните новини, много е добра и в следобедните, мисля дори , че създадоха тази емисия специално за нея. През последните дни, когато замества Ани не знам по какви причини, тя се чувства удобно и с Ивайло, както навремето беше и със Семов – това е класата, новият партньор да не те притеснява, веднага да го усетиш и пр.
Това е далновидна кадрова политика и е смущаващо, че другите телевизии не я практикуват.
Ивайло очевидно е човек с опит, и това веднага му личи – много е важно у зрителя да остава това впечатление. Иначе той се чуди откъде са хванали някое момиченце, което се напъва, сякаш ще роди в студиото, докато каже „Оклахома“
и затова повечето създания като нея са вечно изблещени от зор. Срещат се и момчета-веселяци, на които всичко им е до коленете – те са далеч по-подходящи да водят викторини, за да научат и те нещо покрай участниците в тях.
Между другото, няма да е лошо някой да се сети да събере по-известните водещи в някаква викторина, за да видим колко им е акълът, в коя област ги бива най-много и пр.
Възрастовата граница при новинарските водещи очевидно трябва се вдигне – нужни са по-улегнали хора, които да са в състояние да правят от време на време и по някой коментар, за да видим дали все още са с целия си. Сега от четенето на чужди мисли е възможно мозъците на повечето водещи да са напълно залинели. Няма случай водещ да се опъне на някоя репортерка на живо – да й каже,че говори несвързано или направо дрънка глупости, този бон тон обаче се отразява с времето и на способностите на самите водещи да разсъждават трезво.
Ето един случай. В една от първите емисии, в които се появи Ивайло, представиха и репортаж за „двойничка“ на Софи Маринова. Разликата между двете била, че едната държи микрофон, а другата – метла! Това била единствената разлика – кой какво държи, а не кого е погалил Господ заради таланта му! Тази дреболия не могат и не могат да схванат доста хора от телевизиите, да не кажа почти всички. Ако общуването между водещ и репортер бе по-свободно, Ивайло би се сетил да попита репортера си, дали по този начин не се принизява един талант, когато се търси сходство единствено във външните белези. Подобен репортаж е напълно в стила на днешната конфекция – да се търсят прилики във външното, по-дълбокото е оставено на грижите на бъдещите археолози.

И по начало, не съм чул досега водещ на новини в ефир да зададе на репортер въпрос, който не е предварително репетиран поне три пъти, изненадите в тяхното общуване са напълно изключени.

Затова ще бъде много забавно, ако в края на директното включване някой като Ивайло просто попита репортера: „Ама така ли мислиш наистина?“ Ще пада голямо запъване, някой дори може да изперка и да му отвърне: „Абе, ти луд ли си, какво ме питаш, това го няма в сценария, искам си Юксел обратно!“
Хора като Ивайло могат да изведат новините от нагласените, строгите сценарии – да ги направят малко по-раздвижени. Да, сега и той изглежда леко суховат, но пък личи, че е достатъчно проницателен, и това е по-важно за нашето доверие – не ни трябва някакъв перко, който да чете с усмивка как са убили някое кадафи или нещо от този род.
Ето ви и друг пример. В спомената вече емисия имаше обект за „Денят на спасението“ /еврейското/ и се чуха някои любопитни нови тези. Но нямаше кой да им обърне сериозно внимание или дори да им опонира – на водещите сякаш им е забранено да проявяват дори най-простото човешко любопитство. Не могат да плуват по-далеч от останалите – както гласял надписът на одеския плаж по време на социализма, „Не плувай по-далеч!“ – важното е всички да сте се свили в едно стадо. Така сигурно се чувстват и новините – като в стадо, а водещият, ако бъде малко по-груб, е нещо като пастир на тия новини. Тогава не е лошо от време на време да размахва гегата си над някои от по-непослушните от тях. Чак след повече от месец направиха един не лош репортаж за Холокоста по българските земи – обаче онзи репортаж и досега остана да се вее на вятъра като неприбрано бельо.
Продукциите на Би Ти Ви разширяват и по друг начин, и то отдавна, кадровия си портфейл, тимовете си. Например, „Шоуто на Слави“ го прави от дълги години – бяха стигнали дотам, че канеха известни политици да водят шоуто, веднъж срещу Петър Стоянов седеше неговият имитатор Виктор Калев. И понеже Виктор е великолепен актьор, импровизационните му способности са неограничени, тогава публиката сигурно се е объркала, кой е истинският президент.

А аз и досега се питам, с какъв акъл един бивш президент влиза в такава авантюра. Но какво толкова се чудя, след като е известно, че апетитът за известност на нашите политици е по-голям от този на Котоошу, макар че не съм сигурен дали по този начин няма да обидя прочутият ни сумист.

Сега Слави пак го прави – предоставя всеки вторник стола си на известна личност. Гледах предаването му, когато му гостуваше Илиана Раева – тя е много сладка и може да стане известна водеща с лекота, най-малкото заради това, че изобщо не поглеждаше в някакви сламки за въпросите си, нито пък в автоматичния четец, а това е непостижимо за днешните водещи. Обаче в едно преиграваше – с шегите си по адрес на противниците на Наско Сираков, което не е признак на изисканост, по някое време даже очаквах леко да позеленее от прекален сарказъм, но добре, че това не се случи. Както е казано, жените по-добре да не се бъркат в мъжките работи, особено aкогато става дума за нещо толкова лайнено като нашия футбол.
А в това време Слави се беше намърдал с една китара в Ку-ку бенда и ми се стори много щастлив, там, между своите, смееше се доволно – далеч от глупостите, които често трябва да изслушва. Малко на свобода от себе си. Защото ако един водещ не се освобождава от време на време от самия себе си, това може да го отрови сериозно. Във въпросните вторници Слави се опитва да прави предаването си на втора скорост – и не се получава лошо.
А ако се върна отново към Ивайло и колегите му, много ми се иска да видя в тях някакъв импулс да навредят на самите себе си – да направят нещо извън канона, да бъдат революционери поне за един ден, да се явят в някоя емисия с меч в ръка.  
Кроткият въпрос към някой репортер: “ Така ли мислиш наистина?“, може да бъде добро начало. И това ще обяви настъпването на куковото лято.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт