ЛЕЗЕНЕ И ДОВЕРИЕ. ГРОЗД НАД СИТОТО

Отдавна се каня да пиша за това, но все отлагам – без да имам ясна причина, може би на някакво дяволче в мен му се ще да види докъде ще се стигне в това разминаване – разминаване в проучванията на общественото доверие към политическите персони и вечното киснене на някои от тях на екрана. Дали има връзка между едното и другото, дали ако висиш непрекъснато на екрана, ако се лезиш и глезиш от там, това влияе на доверието в теб? Или можеш да говориш безумия и все пак да си в челото на  класацията, можеш и направо да вършиш щуротии – и пак да си там…

Събрах доста проучвания от повече от година насам, но сетне ги зарязах, защото в тях никой не може да открие някаква отчетлива логика, дори гадателката Теодора Стефанова. Допитваните лица пък сякаш изобщо не гледат телевизия или гледат само фолк-канали.

Земеделският министър Мирослав Найденов е на второ място в допитването – нищо, че не толкова отдавна срещу него гласуваха стотици трактори в центъра на столицата.

Иначе по ресор той е най-близо до фолка, един-два пъти се снимаше на някакви празници и с калпак, изобщо той е личният актьор на Бойко – пее, вее и т.н. И Цветанов веднъж се беше снимал с калпак, но той си е по начало най-често появяващият се по телевизията министър – като изключим Бойко. Но Цветанов е едно изключение, което трябва отделно да бъде обяснявано.

От третото място надолу, след като калпаците излязат от играта, започват изненадите. Оказва се, че третото и четвъртото място се заемат от външния министър Младенов и военния Ангелов.

Ето къде телевизията престава да играе каквато и да е роля. Ангелов никога не е печелил нещо от телевизионните си появи, и така е редно за един военен министър. Той трябва да се явява на екран, само когато ще обявява някаква война, за друго няма поводи, тъй като няма и армия вече – обявява войната и съобщава, че ще я загубим, и това веднага ще го изстреля на първото място . Буквално тия дни генерал Уесли Кларк каза по повод на афганистанската афера, че никоя война не вървяла по права линия, нещо такова. Генерал Кларк изглежда не си пада по историческите четива, иначе щеше да знае, че в Афганистан никой не е печелил война, никога досега, дори руснаците, които са най-упорити и не губят излишно време да си пресмятат загубите в жива сила. Затова се опасявам, че сега съюзниците може да оставят на нашия Ангелов да съобщи, че и тази афганистанска афера е загубена. 

Интересното е, че когато имаме някаква неприятност в Афганистан, Ангелов  оставя на външния министър Младенов да ги обяснява. Самият Младенов не е особено словохотлив, и слава Богу, той знае, че многото приказки за вредни за кариерата. Тогава не ни остава нищо друго, освен да решим, че тези двамата са на второ и трето място в допитването, просто защото не си отварят прекалено устата – предполага се, че по този показател ги е оценявала публиката, понеже

иначе едва ли ще намерите жив човек, който да е наясно, каква всъщност външна политика прави Младенов. Дори питах веднъж публично Бойко за това, но и той подмина въпроса ми.

Младенов може би е сложен на трето място и заради суматохата при посещението в Катар, за което той след месец каза, че всъщност е един голям успех, може би защото тия дни премиерът на Катар обеща да депозира в наши банки 100 – или 200 милиона – долара, да не спорим да дреболии. Но шейхът пък си призна, че Бойко му прилагал всякакви хватки, дори от каратето, за да го накара да направи това. „Той направо ме принуди!” – това бяха думите му. Обаче малкият лавров венец за третото място е кацнал на широкото чело на Младенов. По начало той никак не е емоционален в телевизионните си изяви, освен че е фотогеничен, и може да приспи всеки зрител с безстрастното си говорене. В това отношение е добър ученик на бившия цар, който можеше да приспи дори боа, докато мрънка нещо си.  

Четвърти е спортният министър Нейков – и вече започвам да се убеждавам, че колкото по-малко говориш по телевизията, толкова по-напред отиваш в допитванията.

Буквално тия дни Нейков ни даде един прекрасен пример за това. Бойко уреди скандала във волейбола, докато Нейков си траеше, той и не би могъл нищо да направи, понеже не е толкова активен и безцеремонен като Бойко. Е, добре, Бойко върна Радостин Стойчев в националния отбор – и по този повод спортният министър излиза на пето място. Сега да не се занимаваме с това, че връщането на Стойчев едва ли е работа на Бойко – но какво да стори, когато други не са в състояние да го направят. А да не говорим пък, че върнатият беглец  веднага поставя ултиматум – да бъде махнат шефа на федерацията. Това е приемливо, само в случай, че на него пък му отрежат едното ухо за провала срещу Германия. Да оставим Нейков и да погледнем по-нататък.

Шести е поставен социалният министър Тотю Младенов. Едва при него сякаш телевизията вече има някаква роля. Този министър е в най-земетръсната зона, непрекъснато му ядат цървулите, населението би трябвало направо да го ненавижда, обаче е на 6 място.

 Но той е направо добър в телевизионните си изяви, лаконичен е, никога не се глези излишно, дори гледа сурово, сигурно и зрителят си казва като мен, че този човек е готов всеки момент да си хвърли оставката. Той наистина ни респектира, а за него работи и какафонията от гласове в тази сфера – профсъюзите непрекъснато дуднат нещо, всеки момент щели да обявят стачка, нещо, което никога няма да се случи. Социалните репортерки пък са от школата на външния министър Младенов и така обясняват нещата, че всеки си казва, че битката е загубена. От всичко това печели Тотю Младенов. Той също така е от малцината, които някак си не са захлупени от телевизионната сянка на Бойко – говори кратко и ясно, сякаш не му дреме изобщо дали ще го харесат. Другите си мерят приказките с пипетка и докато ги гледаш, разбираш, че си мислят за един-единствен зрител и това е Бойко. Какво да кажат, какво да не кажат или какво да не си помислят дори. От тази гледна точка напълно свободни хора са Цветанов и, разбира се, Дянков, който е направо опасно автономен и независимо, че винаги се смее лъчезарно, никак не е за подценяване. Той обаче е едва на 13-о място в класацията, за което ще стане дума по-нататък.

Седма е Лиляна Павлова – ето при нея има пълно покритие между телевизионни изяви и хипотетичното доверие на публиката, сякаш винаги, когато тя се появи, те веднага включват приемниците си.

При нея важна роля играе и обстоятелството, че  замени Плевнелиев, който е специалст по широките усмивки – но докато се бореше с магистралите, мълчеше, а говореше главно Бойко. Сега премиерът остави на Павлова една по-активна телевизионна роля, макар и по-често в репортажния жанр, и това й върши добра услуга. Отгоре на всичко, тя вероятно е и най-симпатичното лице на кабинета, винаги е ведра, но никога, нито за миг, не можеш да я хванеш в кокетство или лигавене. Поставете някой път една до друга Павлова и Кунева и веднага ще ви се прииска – заради Кунева – на жените да им забранят да се мотат в политиката. Лигавенето на Кунева е направо непоносимо. Дори при зимните кризи Павлова нито за момент не загуби спокойствието и увереността си, не понечи да измоли милостта на зрителите, винаги беше ясна и лаконична. При нея удачно се съчетават ведрост и категоричност, все ми се струва, че това се дължи и на факта, че е внучка на един от успешните министри на Живков – ако не друго, поне е научила, че в политиката милост няма, особено към мекотелите и лигавещите си.

Екоминистърката Нона Караджова и просветният й колега Сергей Игнатов са един до друг – осми и девети.

Караджова е от най-мълчаливите членове на кабинета, а в редките случаи, когато участва в парламентарния контрол, също е порядъчно лаконична. Последният път забелязах, че няма желание да влиза в излишни пререкания с някой напорист депутат от опозицията – просто му казва, че въпросът му не засяга нейната дейност и си тръгва. Игнатов би трябвало да е много по-велеречив, отколкото е – добър учен, бивш ректор на университет, но и той не проявява излишен апетит за телевизия или за дебати и. Игнатов бил йога и изглежда по някое време е решил, че е по-разумно да си прави упражненията, отколкото да се боричка на телевизионния терен, където ще се изцапа, каквото и да прави. Той имаше един дебат с Лютви Местан навремето и  очевидно го загуби, понеже пък онзи турчин владее най-добре българския език в парламента, да не говорим колко сръчен полемист е. Е, това например, би била една интересна задача за един просветен министър – да помогне българите да говорят български поне толкова добре, колкото някои турски политици.

Веднага след Игнатов е моят бивш приятел Вежди Рашидов. Той е, вън от съмнение, уникалният избор на Бойко – един турчин да управлява българската култура.

Вежди е голям майстор в пропагандата на собствения си образ, в това отношение е сериозен съперник на Азис – но все пак е едва на 10 място. А имаше месеци, когато беше доста по-напред, това се случваше, например, по време на срамната афера с онази киноавантюристка Мишел Бонев – и поне Вежди, който често твърди, че е едва ли не еманация на парижкия въздух, трябваше да я подуши веднага Но не успя. Навремето в Париж продаваха консервени кутии с парижки въздух, и аз съм си купувал. Вежди може спокойно да се приеме за подобен посредник между простосмъртните българи и парижката атмосфера.

В замяна на резила с онази Мишел, Вежди направи и някои ценни неща, като Музея на социалистическото изкуство, който обаче според доста хора въобще няма чак толкова общо със това изкуство. Вежди има отличен пиар, има със сигурност и една от най-сериозните позиции в медиите, понеже докато чакаше да стане министър, беше от най-яростните и артистични критици на Костов, сетне и на Бойко, някои от най-колоритните определения на Бойко ги е дал той. Аз вече съм ги забравил, обаче Бойко със сигурност ги помни, ужас. Вежди умее да работи с журналисти и да ги ухажва, често ги придружава в чужбина – или май те него, но все едно. Известен е главно след Калотина, къде точно – не съм проверил все още, защото съм сигурен, че е точно така.

Добър ден, г-н Дончев – това е министърът на евроинвестициите Томислав Дончев, който е непосредствено след Вежди. Той е на подходящото 11-о място, и правилно – никой не обръща внимание на дейността му, всички са наясно, че Бойко осигурява парите.

Дончев трябва да е доволен – защото при целия си зор, Вежди е едва едно място преди него. Дончев изглежда е и много спокоен човек, сигурно не му трябват излишни главоболия с пи ар-и и  автореклама, някой вероятно му е казал, че това са дребни сладкиши, временни удоволствия, и пр. Иначе, както отговаря за чуждестранните инвестиции, като нищо може да си осигури мощна медийна подкрепа – но не го прави, и това е честно. Например, сребърният медалист Найденов раздава луди европари за всевъзможни селскостопански програми, които несъмнено вършат ценна работа – например, от една реклама научихме, че крава на европейски е „муууу”, представяте ли си.

Ако Бойко иска да се скара с медиите, трябва да създаде една специализирана агенция, която да раздава на медиите европарите за реклама, а да не го правят отделните министри. Трябва да намери само трима честни души за агенцията, нищо повече, в краен случай може да ги поиска назаем от шейха на Катар.

13-и и 14-и са новите министри Делян Добрев и Диана Ковачева. Ковачева няма как да е впечатлила някой за краткото време, откакто е министър. А пък и принципите на „Прозрачност без граници”, на която тя беше шеф, отдавна са в отпуск в дейността на нейното министерство.

 Освен това, трудно ще се пребори с интереса на медиите към важни фигури, например като Красьо Черния, които всъщност управлявали министерството.

Преди нея е новият икономически министър – той все още се запознава с партньорите си и им казва, че вече не се казва Трайчо Трайков. Ковачева е предпазлива, Добрев не толкова – и ако продължава да твърди, че всеки момент руския газ ще поевтинее или че американците използвали пет пъти по-евтин газ, скоро няма да му се наложи да казва, че не е Трайчо Трайков. Той обаче скоро ще тръгне нагоре в класирането – понеже министерството му раздава доста пари на медиите.

Последните две места са за транспортния министър Ивайло Московски и за здравната министърка Десислава Атанасова. За Московски класирането би било нормално и естествено, ако в допитването на 1000 пълнолетни българи са участвали 900 железничари. Той има доста разумно присъствие по телевизията, овладяно, не направи опит да си смени името от Московски на Американски, но и това дори не е оценено добре. Питам се, дали Бойко не трябваше да сложи Московски на мястото на Трайков – тогава със сигурност цената на газа руския газ щеше да поевтинее.

 Десислава Атанасова е обречена да е последна – това е урочасано място, тя всъщност е там заради онова, което й завещаха предшествениците й, те дрънкаха прекалено много, а и без нужда.

Дори Константинов, когото тя пряко наследи, отначало беше доста мълчалив и въздържан, когато дойде от Кюстендил и стана министър, после обаче се разгорещи и не спря да говори. Все пак, не в степента, в която го правеше проф. Борисова, която Бойко намери на някаква бензиностанция. Нейното говорене беше невероятно привлекателно за телевизиите, тя ръсеше големи майтапи в иначе сивото ни ежедневие. Това е всъщност ролята на един български здравен министър, не мислите ли?

Бойко дори трябваше да я направи говорител на кабинета – тогава кабинетът набързо щеше да падне, обаче сега пък наследилият го Станишев вече пак щеше да е сдал властта, защото той пък е виртуоз да губи властта в държавата, а да я печели в партията си – което е уникално съобщение за мисловния капацитет на БСП. Освен че са канибали, изглежда вече са и системни мазохисти.

Десислава Атанасова е лаконична, което е добре, но вече не толкова лъчезарна, колкото в началото, което пък не е добре. Тя може да спечели класацията за най-смутен министър по телевизията. Ямата, в която я пуснаха, се оказа далеч по-дълбока, съдържанието й – далеч по-миризливо, и пр.

Пропуснах нарочно 12-я в класирането – Симеон Дянков. Да бъде на това място си е чиста лудост, изглежда в неговия случай са гласували само банкери и профсъюзни чиновници.

В момент, в който става шеф на надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие, да бъде в опашката на някакво българско допитване, си е много лежерно. Дянков е истинският опонент на Бойко, единственият човек, който отстоява позициите си – и заради това е и любимецът на премиера. Дългото му отсъствие от страната го направи в началото колеблив и донейде несръчен в публичните му изяви, после той се овладя, прояви характер  и в телевизионните си участия, разреди ги максимално – и сега е на опашката, което е абсурдно. Може да е жертва на атаките на опозицията, но това е малко вероятно. Тя е подчертано несистемна, интересува се само от здравето на другаря Сергей Дмитриевич, ако нещата опираха до атаките на опозицията, тогава какво прави Младенов на третото място?

В крайна сметка, става ясно, че няма никаква връзка между начина, по който се подвизават на екран изброените министри и класирането им в допитването с публиката. Езикът, който използват те, също не оказва особено влияние. Онези, които са си го оставили у дома, са имали  по-голям шанс.

Изглежда, че непрекъснатото създаване и поднасяне на новини е било водещо при определянето на водача на класацията – в този случай Цветанов наистина е безусловен лидер. Той може би е единственият, който се намира в състояние на постоянна война – и то не с талибаните от Афганистан, какъвто е случаят с Н.Младенов, или с остатъците на социалистическото изкуство, а с местните талибани, които са не по-малко кръвожадни от ония. Дори здраво почерпена социологическа агенция, която цяла нощ е празнувала рождения ден на шефа си, няма да посмее да не му отреди това място.

Доста по-забавно е класирането на политиците по доверието, което клетата публика изпитвала към тях.

Плевнелиев е излязъл на второ място – макар да е очевидно, че се налага спешно да изберем още един президент, който да следи какво говори Плевнелиев.

Кристалина Георгиева е на първо място – ако е заради това, че е еврокомисар, трябва да сме щастливи, че все пак не са сложили там Кунева. Има време обаче. Георгиева е извънредно симпатична и прагматична, по този показател тя винаги ще е лидер – но може би с избора й, хипотетичните анкетирани ни намигат, че политиците ни трябва да стоят далеч от тях.

Даниел Вълчев, моторът на Кунева, когото дори клиентите на адвокатската му кантора вече вероятно са забравили, е вътре в класацията – може би ни дават знак, че това е адвоката, който можем да използваме при нужда.

Капка е изпреварила Волен – това пък изглежда е знак, че политиците не трябва да се развеждат, сигурно ни го подсказватческата общност в България. Слави Бинев е до тях, от което и той сигурно е смаян. Той е на последното – 27-о място. Неговият личен гуру Любо Дилов обаче е на 12-о, може би заради шоуто „България търси талант”. Ако Бинев се намърда по някакъв начин в това шоу, като нищо ще отиде по-нагоре.

В класацията за политици е намърдан и главният прокурор Борис Велчев, и пак добре, че не са сложили Алексей Петров преди него. Царят е до Янето и Цветелин Кънчев – това може би е групата на фантазьорите, не е ясно.

Костов и Мартин Димитров са един до друг – нали са си коалиционни партньори, няма как. След тях е Доган – той, който като каже нещо, населението го обсъжда поне три дни, а ония двамата отдавна са си омръзнали дори сами на себе си.

Първанов е изпреварил значително Станишев – и това изглежда нормално. Сергей сигурно продължава да поддържа контакти с австрийския лобист Хохегер и оня всяка заран вероятно му измива лицето с някаква светена вода.

Соломон Паси присъства рутинно – за да не се обиди атлантическата идея, ако изобщо дава пет пари за нас. Пропуснат е обаче моят приятел Мартин Захариев, който даде идеята да има евробанкнота с образа на Паси – наистина, Мартин не е политик, но между 27-те посочени има немалко други, които само едно богато въображение може да ги постави в класация на политици. Кошлуков е след Соломон – нищо, че непрекъснато е на екран и то успешно.   

Плевнелиев вече направи един клъстър от странни изказвания – едното беше, че сме мултиетническа държава. Има и други гроздове /клъстъри/ от негови бисери. Най-ароматното изявление беше все пак на Кунева – че умните хора са гласували за нея. Но тя е пета, а Плевнелиев – втори, което означава, че не малко глупаци са си загубили времето с това допитване.

Румен Овчаров е изпаднал някъде, но е посочен Кадиев, който щеше уж да го замести начело на софийските социалисти. Но анкетираните не са познали, и някаква дама с лекота го измести. Сигурно ще я видим в следващата класация.

Както ви е добре известно, понякога има фантастични съвпадения в живота. Вървиш си по една алея и някакво дърво се стоварва секунди след това там, откъдето си минал. Такава история разказваше драматургът Йожен Йонеско. Пие кафе с леля си в Буенос Айрес и внезапно една чашка необяснимо се счупва. После се оказва, че точно в този момент другата му леля умира в Париж. Много често подобни анкети се стоварват върху главите ни като онова парижко дърво. Не искам да кажа, че анкетьорите са нещо като гледачки, обаче онзи грозд от 27 имена може да се използва и по друг начин. Разтърсваш го над някое сито – и което мине първо, отива на последното място.

Накрая най-отгоре остава най-едрото. В случая обаче Бойко е сложен едва на трето място.

Пред него са двама души, които имат далечни отношения с политиката – например Кристалина, освен ако не приемем, че политиката е нещо като природно бедствие.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя”.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд