Водачи на слепци. От урва на урва

От телевизионните новини научихме, че заради липса на средства има опасност да се закрие училището, в което се подготвят кучета водачи на слепци. Разбира се, както винаги телевизиите отбиха набързо номера – дори ги нямаше обичайните едно-две „ах“, „ох“. Няма пари и толкова – а и в общата беднотия що за проблем пък е това, ние други водачи нямаме като хората, та ще се грижим за тия.Телевизиите изобщо не са казали това – аз ви го казвам и ще ви подтикна да размишлявате върху тази тема.

Между другото добре, че са вестниците, за да научим истински нещо – ако е сюжет за някой бандюга, телевизиите ще му отделят и цялото оставащо време на света, но кой да го е еня там за някакъв клет лабрадор. Във вестник „Сега“ Албена Алексиева бръкна до сърцето на проблема. Самата тя незряща, преди десетина години създава фондация „Очи на четири лапи“, а малко по-късно и въпросното училище. От интервюто й разбрах повече, отколкото от целия телевизионен бъбреж. Понеже кучетата водачи са лабрадори, в паметта ми веднага изплуваха няколко снимки на любимеца на френския президент Митеран. Една-две от тях бяха наистина трогателни: Митеран и лабрадорът му спят прегърнати в президентския самолет. Друга една от погребението на президента беше направо покъртителна: след ковчега му и преди всички останали – близките, правителството и елита на Франция – крачи любимият му лабрадор с черна наметка. За тези кучета казват, че са най-опасните – погледне ли те веднъж в очите лабрадор, ти си негов за цял живот. Фондацията би трябвало да се казва, ако това не ви се вижда прекалено сантиментално, не „Очи“ – а „Сърце на четири лапи“. А сега не могат да намерят някакви дребни пари, за да поддържат училището, което годишно подготвя нова съдба за 14-15 незрящи българи, и сме на път да останем и без тия водачи. Без останалите отдавна сме останали.

Сега към темата – ами кое е училището за политици водачи на слепци?

Да не ми се сърдят историците за произволния скок в мъглявината на българската история – към онзи ден, когато Василий Втори Българоубиец ослепява българската войска и оставя на всеки сто слепци един полусляп да ги води – представете си, какво диво зрелище може да се направи от това, подобно на кървавото посмешище „Спартак“, което се върти сега по телевизията.

Василий ни оставя и една свирепа тайна. Защо го прави това? Защо точно на нас ни се случва?

А какво сме правили пък ние с онези, които са били оставени по волята му с едно око?

Българското проглеждане винаги само с едно око ли се случва?

Много далеч можем да стигнем, ако продължим това изречение.

Да се върнем при днешните ни водачи. Къде получават всъщност те обучението си, кой ги образова, дали някой е създал за тях фондация „Очи на два крака“ – ако го е направил, трябва да е било тайно.

Рядко може да бъде видяна по-трогателна картина от тази – как куче водач насочва своя слепец, как са се съединили в едно. Нашите закоравели от телевизионни тъпотии сърца едва ли ще реагират и на тази картина, и все пак тя си е истинско пиршество за състрадателното сърце. Но не – ние сме втренчени в дивите схватки с бездомните кучета, всичко при нас е така – буйството, което е пред очите ни, впечатлява повече, нежното съприкосновение ни оставя равнодушни.

Питомците на въпросното училище, което е пред закриване, не са повече от 14-15 годишно. Обаче и онези, които претендират да са били водачите на Прехода, също са приблизително толкова. И тъй, кой ги е обучавал, кое е било тяхното училище, в това училище имало ли е предмет „състрадание“ – понеже без да знам как го постигат, в кучешкото училище успяват да го внушат дори на едно животно. Къде се образоваха през последните 22 години нашите водачи? Как са гледали – и как гледат – те на нас – като на слепци ли?

Ето, това е вън от съмнение. Ако се съди от размяната на звуци помежду им, те смятат публиката за паплач от истински слепци, от изцяло увредени хора, с които можеш да се отнасяш както намериш за добре.

Обучението на едно куче в училището за водачи струвало около 7 хиляди и 500 евро, а ако си го купиш от Германия – към 20 хиляди. Каква ли е цената на другите, на политическите водачи?

Колко пари са похарчени за тяхното обучение – и дали ако се внесат наготово отнякъде, цената им ще скочи много повече, отколкото на едно куче? Съмнявам се, а и няма основателна причина това да е така. Все пак уменията, които демонстрира едно куче водач на слепец, са доста по-тънки, то цялото е изтъкано освен от състрадание още и от много други умения. Деликатно и извънредно внимателно, то никога няма да ти позволи да се свлечеш в някоя дупка, понеже циганите са отмъкнали капака на канализационната шахта. Кучето никога няма да те насилва или нагрубява, то няма да те принуждава да вършиш нещо, което не е по силите ти, няма да те притиска, винаги ще се съобразява с теб, то постепенно ще стане неразделна част от самия теб – ти си то, и обратното – то е твоето „аз“.

Кой от политиците водачи би могъл да го каже това? Ако съдим по перипетиите на Прехода, те са по-слепи и от публиката дори, затова я дърпат от дупка към дупка, от пропаст към пропаст, и сякаш го правят нарочно, а може би дори и не си дават сметка, че го правят, те не мислят за тези неща.

Това не са голословни твърдения –

кажете ми името на един политик, който да е поискал прошка от слепците, да е погалил поне слуха им с тази прошка?

Някои измежду тях се държаха и като помияри – един се обижда на народа си, друг казва, че той не го заслужава, един пък Симеончо каза, че слепците трябвало да си сменят чипа. Баща му беше далеч-далеч по-смислен, помните фразата му: „Министрите ми са англофили, генералите ми – германофили, народът е русофил, само аз съм българофил!“ Предавам общия смисъл на казаното от него, той поне още не беше стигнал до идеята, че слепците трябва да си сменят чипа.

Ако някой си направи труда да изследва преките отношения между Кучетата и Слепците, изразени в по една фраза, това ще бъде ужасяващата книга на българското проклятие. Кой да се заеме обаче, нашите просветени умове се гърчат от срам и неудобство и никога няма да го направят, защото това ще ги порази направо в сърцето. И сега еднооки водят слепци – и не е ли по-честно да кажем, че слепци водят слепци нагоре-надолу по българската урва. И от урва на урва, и от век на век – какво се разнасяше? Ехе.

Училището за кучета водачи на слепци, все едно, ще оцелее. Ами другото, кога ще бъде отворено най-сетне?

Покрай една книга за Ванга онзи ден разговаряхме с Левчев за някои други истории. Людмила Живкова му казва още през 1979 година – две години преди мистериозната й смърт, че може би ще дойде време да работят срещу баща й. Левчев е описал този разговор. Спекулациите около смъртта на Живкова продължават да се напластяват една върху друга. Има всевъзможни. Левчев обаче пита Ванга защо не е предрекла смъртта на Людмила.

И отговорът на пророчицата е: „Защото не я видях!“

Изводът е, че смъртта на дъщерята на Живков не е била естествена, не можеш да видиш нещо, ако то внезапно и насилствено връхлети някого. Самоубийството, разбира се, също е нещо толкова насилствено.

Обаче аз се замислих върху друго. Какво щеше да стане, ако Живкова не си беше отишла по този начин, какво наистина? Годината е 1981-ва, Брежнев е пътник и всички шефове от соцлагера са в пълна неизвестност за съдбата си. Аферите покрай Людмила, за които тя изобщо не подозира, няма да могат да бъдат скривани още дълго, а ако се изнесат, това ще бъде краят на кариерата й. Каква би могла да бъде развръзката? Ето каква: Живкова си тръгва сама, и бездруго баща й е натоварен прекалено с неприязънта на бойните си другари заради кариерата й. Може дори в онзи неделен ден в Боровец да е поискал оставката й.

Хубаво – да сложа край на това отклонение по следния начин. Никой не може да отрече заслугите на Живкова. Обаче нейното пък проглеждане какво беше, какво беше нейното училище? Живков ли? В най-малка степен – той вероятно й е изглеждал донейде недодялан и прекалено праволинеен. Тогава на ред са прозренията на Ванга, окултните сеанси при Богомил Райнов, взирането в източни учения – това е нейното училище. Добро ли е то? Като съдим по финала й, не особено.

Въпросът как проглеждат водачите на нашите слепци остава отворен. Мога да изредя имената на десетина „водачи“ от годините на Прехода – можете и вие да го направите. Няма да сме много утешени.

Лукановци и Младеновци са проглеждали в Москва и в очите им докрай грееше рубинената звезда на Кремъл, колкото и да се напъваха това да не личи. Станишев целият си е парченце от същата звезда. Царят би могъл да стане съвсем друго, ако Борис го беше оставил сирак не 6-годишен, а примерно 26-годишен, тогава щяхме да имаме работа със съвсем друг човек.

Ами другите полуфабрикати, дето се спъват в краката ви – представете си каква жалка картинка би била сляпо куче да води слепец, какво препъване ще пада, да ти се разкъса сърцето.

И как ще ви води някаква политическа кинкалерия – и накъде ще ви води, давате ли си сметка? Един амбулантен политически търговец на 100 слепци и т.н.

Ехе, опасно нещо е човек да гледа телевизионни новини.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт