Шефът на съдиите: В последно време опитите за погазване на независимостта на съда са особено драстични!
Законът за съдебната власт, приет от Народното събрание, не постига исканата реформа. Това не е структурна реформа на Висшия съдебен съвет и няма никаква обоснована сигурност, че ще доведе до съществена промяна в процеса по администриране и кадрово управление на съда и на прокуратурата“, изрязи своята позиция председателят на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова пред Българското национално радио.
„Няма значение дали този или следващият ВСС ще избере главния прокурор, защото дискусия за това какъв трябва да бъде главният прокурор на Република България не се състоя. Как да бъде осъществена реформа на прокуратурата, без да има анализ на грешките, без да се види каква промяна е необходима. Единствено и само промяната на срока за обявяване на процедурата от два на шест месеца едва ли би могло да убеди дори хората извън системата, че е ясен профилът на главния прокурор, че е ясно защо прокуратурата се използва като претекст във всякакви видове задкулисни игри, дали е само като претекст или нещо повече, не знам.
От началото на прехода досега нито един устройствен и организационен въпрос на съдебната система не е решен. Това само по себе си е показателно. Означава, че съдебната система, такава, каквото е в момента, е удобна, независимо от това коя е политическата сила, която е на власт.
В последно време опитите за погазване на независимостта на съда са особено драстични. Те са вербално-агресивни и много лесно се разчитат.
Както изрази мнение Константин Пенчев, кадруването по върховете на съдебната власт става от т.нар. кръг на бели покривки. При всички тези съмнения и спекулации за търгове и лобита в съдебната власт, няма друг демократичен начин освен това всеки магистрат да може да въздейства пряко върху конституирането на този орган, от който ще зависи професионалната му съдба.
Наличието на постояннодействащ ВСС не реши нито един от актуалните проблеми на съдебната власт. Нито изготви норма за натовареност, нито създаде оценка за качеството на работата. Не бяха създадени ясни механизми за повишаване и за кариерно израстване на съдиите. Стигна се дотам, че съдия биваше повишен не заради качеството на работата си, а заради оценката на държавните изпити при приключване на висшето си образование, макар че тази оценка на ВСС беше приета за незаконосъобразна и Върховният административен съд отмени няколко оспорвани избора. Освен, че постояннодействащият ВСС не е панацея, той отблъсква почтените и компетентните магистрати да искат да участват в него, защото се откъсват за много дълъг период от време от ежедневната си работа. Това са 5 години административна дейност. Когато членове на ВСС излязат от оперативната си дейност по делата, извън трудовите колективи, се получава нещо като административна клика, която забравя защо е била излъчена.
Не бива да се създава нова номенклатура, но нали виждате какво се получава и с тези сюреалистични бонуси? Вместо да се решава истинският проблем как да бъдат мотивирани почтени и компетентни юристи да влизат във ВСС, се създава възможност с изключение на правилата – и според мен в нарушение на Конституцията – да бъдат повишавани не както останалите магистрати.
От ВСС зависи какво е човешкото лице на системата и как изглежда съдията, който гледа дела на хората и за реформата са нужни подкрепа и натиск от обществото. Без граждански натиск очевидно при този политически консенсус да не се променя статуквото не бихме могли да се развиваме напред.
Мисля, че никой от почтените граждани, нито от магистратите не се чувства добре в тази среда, в която се разпространяват компромати, флашки, говори се, че прокуратурата работи в една или в друга посока, че може да бъде манипулирано образуването на дела. Това създава една атмосфера на страх, припомня други времена, които не са достойна перспектива за никого. Не мисля, че дори политическата класа би могла да се чувства комфортно и сигурно, но пък това поставя и въпроса до каква степен е свободна политическата воля на опозицията. Знаем общата истина, че демократичната държава е възможна само с независим съд, виждате, сега посегателствата са откровено яростни към независимостта, чрез силна опозиция и независими медии” коментира Мирослава Тодорова.
Afera.bg