Атанас Чобанов наложи забрана на „Хроники”!
Съсобственикът 
на „Биволъ” размаха пръст. В събота, на 9 юни в електронната поща на сайта „Хроники” се получи писмо от Атанас Чобанов. Писмото получих във връзка с излязъл коментар, в който открито показвам, че не оценявам дейността на лицето Асен Йорданов, като стойностна и значима за един журналист! Същото право, да не харесва има право всеки, който чете сайта „Хроники”. Заради факта, че не харесвам Асен Йорданов и си позволявам да изкажа лично мнение, така нареченият Асен Чобанов квалифицира личното ми мнение като недостойни клевета и обида.
Във въпросното писмо Чобанов нарежда „Хроники” да свали публикациите от „Биволъ” и повече да не ползва такива!
Критиките ми към Асен Йорданов в коментара са по повод твърдението му, че български медии не са отразили публикацията от Тагесцайтунг за това, че ЦРУ е следило премиера Борисов.
Възмущението ми е справедливо, тъй като аз чух за тази публикация първо от Канал 3 и след това потърсих, дали има нещо по темата в сайта Биволъ.
Интересен е абзацът в изпратеното писмо, в който Чобанов признава, следното:
– Сашо Диков беше там в Брюксел – бел. моя/ и се обади, че е отразил, за което Асен му поднесе извинения. Факт е обаче, че и до ден днешен в сайта на телевизията му няма нито дума написана за публикацията в Тагесцайтунг. А написаното е това, което остава.
Не бях в Брюксел, за да се присъединя към възмущението на колегата Диков, та Йорданов да се извини и на мен!
Всъщност „Хроники” пусна публикацията, позовавайки се на „Биволъ”, а не я преписа, както се е изразил в писмото си Чобанов – публикува на законно основание!
Моя е вината, че не съобразих, че Асен Йорданов е партньор в „Биволъ” на Атанас Чобанов и че при никакви обстоятелства не трябва да го критикувам!
Ето цитати от въпросното писмо, които тъй като е лична кореспонденция не публикувам изцяло, защото нямам разрешение за това:
Манолова,
Публикували сте отвратителна статия с грозни лъжи и клевети спрямо Асен Йорданов.
Фактите за срещата в Брюксел са следните:
– Асен Йорданов беше официално поканен да вземе участие в срещата от организаторите и по препоръка на Репортери без граници;
– Мониторингът на медиите, който той представи правихме съвместно и е направен 24 часа след като излезе статията в Тагесцайтунг;
– Преводът на тази статия /от Тагесцайтунг-бел. мой/ беше публикуван първо в Биволъ, откъдето сте преписали, както направиха и много други онлайн информационни и коментарни сайтове…
………………….
– Сашо Диков беше там /в Брюксел-бел.моя/ и се обади, че е отразил, за което Асен му поднесе извинения. Факт е обаче, че и до ден днешен в сайта на телевизията му няма нито дума написана за публикацията в Тагесцайтунг. А написаното е това, което остава…
………………………………………………………….
Губя си времето да Ви обяснява всичко това подробно… ако не става дума за някаква финансова зависимост, мотивирала Ви да изливате помия върху Асен Йорданов.
Моля от този момент да считате, че написаното от мен по-долу на 20 юли 2011 г. вече не е актуално и Биволъ оттегля даденото Ви разрешение да публикувате наши текстове и да държите на сайта си стари такива.
Атанас Чобанов
Сайтът „Хроники” публикуваше досега материали от „Биволъ” на базата на следното писмено разрешение, дадено лично от Атанас Чобанов, нито е преписвал, а още по-малко пък е крал неговата интелектуална собственост.
Ето разрешението от Чобанов да публикуваме от „Биволъ” материали:
20 juillet 2011 15:34:56 HAEC
Здравейте Люба,
Можете да препечатвате и коментирате нашите текстове без ограничения при позоваване на източника: „сайт за разследваща журналистика Биволъ“ и линк към конкретния материал. Когато става въпрос за Уикилийкс можете да цитирате Биволъ като локален партньор на Уикилийкс за експертна обработка и публикация на дипломатическите грами или някакъв подобен вариант на текста.
Поздрави и успехи,
Атанас Чобанов
А ето и забраната за по-нататъшни публикации:
Моля от този момент да считате, че написаното от мен по-долу на 20 юли 2011 г. вече не е актуално и Биволъ оттегля даденото Ви разрешение да публикувате наши текстове и да държите на сайта си стари такива.
Атанас Чобанов
В тон със Закона за авторското право свалих публикациите на „Биволъ” от „Хроники” и занапред ще пускам материали въз основа на текстове по грамите на WiLeaks, в наш превод и коментар!
Защо се вбеси Атанас Чобанов и скочи срещу „Хроники”?
Сайтът „Хроники” от първия ден на съществуването си в Мрежата е коректив на действащи политици, независимо дали те се наричат Иван Костов, Сергей Станишев, Ахмед Доган или Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Така разбирам професията „журналист”.
Документалните разследвания в „Хроники” са на база автентични свидетелства, документи и събития, които са се оказала решаващи за развитието на страната ни.
Всеки, който отвори сайта в годините 2006-2012 ще може да види това.
За 6 години, без каквато и да било реклама, финансова подкрепа и външна зависимост сайтът е имал над два милиона посещения, която дава представа за каква журналистика иде реч.
Защо се вбеси Атанас Чобанов и скочи срещу „Хроники”? Първата и явно основна причина е личното ми мнение за А. Й., на което като всеки човек имам право. За Чобанов личното ми мнение е „грозни клевети и обиди”, а мен самата определя като „злобна клеветница”.
Собственикът на „Биволъ” заплаши, че ако А. Й. заведе дело срещу мен, той ще му свидетелства!
Уведомих с личен и-мейл Атанас Чобанов, че съм свалила публикациите на „Биволъ” от сайта, спазвайки неговата ЗАБРАНА.
Оставам на позицията, че не е мястото Брюксел ние като журналисти да се жалваме от цензура, каквато без спор съществува в момента – твърде рехава е колегиалната етика спрямо пострадали колеги от действия на политици и други лица.
Винаги съм следила публикации и изяви на свои колеги и много често ги поздравявам, или изразявам различна от тяхната позиция, тъй като съм убедена, че всеки журналист има нужда да чуе добра дума или различно мнение от колега.
Малцина колеги, заети и забързани не го правят, особено към по-младите български журналисти.
Продължавам да смятам, че и качествената журналистика, и пошлите изяви трябва да бъдат обсъждани в колегията, защото поколението журналисти трябва да има точен мерник в професията.
В професията ме въведе един колос на журналистиката – Серафим Северняк, а той не търпеше размахване на пръст и ментета.
Няма да влизам в спора за качествата на единия съсобственик на „Биволъ” като журналист, нито ще добавям каквото и да било по темата, не защото някакъв гражданин, наречен Атанас Чобанов /също собственик на „Биволъ”/си е присвоил правото да ме заплашва и налага цензура /макар и с правото на интелектуален собственик – бел. моя/.
За да има спор – нивата трябва да са изравнени, а в случая ще се наложи да сляза ниско, които не ми е присъщо.
За финал на тази не особено етична история ще завърша както въпросния Чобанов в писмото си до мен:
ТОЧКА.
Люба Манолова
Бележка на АФЕРА: Високомерието и арогантността на Атанас Чобанов, демонстрирани от него със забраната да се препечатва сайта му Биволъ биха били смешни, ако не намирисват на едни други прийоми, стоящи много далеч от демократичността и широтата на мисленето и духа. Чобанов вероятно си мисли, че от него тръгва журналистиката, но нещо фатално се е объркал. Апропо, публикацията в Тагесцайтунг изобщо не е собственост на сайта на Чобанов.Всеки журналист има право на позиция, на мнение, и коментар, включително и за свои колеги. Само тесногръдият и комплексиран човек може да забранява. И в същото време да се пени в Брюксел по темата свобода на словото.