Босфора срещу Маями. Защо не сме норвежци

Очевидно е, че Босфора спечели срещу Маями. В това няма никакво съмнение. Неоспорим факт е – Босфора е победител, без никакви уговорки, неговият съперник е повален на пода и целият кърви.  При това имаме Атлантически клуб – чувал съм, че дори имало някакъв клуб и на още по-чистокръвните американски дупедавци, но достъпът до него бил съвсем ограничен, а паролата на входа била „Майната му на православието“. Но никой досега не ми е казвал, че съществува Клуб Анадола.

Защо тогава Босфора спечели? Защо гледат като отвеяни турските сериали, а не, например, „От престъплението: Маями“ или пък „Лошото момче“ на телевизионните канали FОX crime/ФОКС крайм?
Тук-там и от време на време се чуват някакви разсъждения – но прекалено вяли, сякаш авторите им също са тайни почитатели на „хошгелдин продукцията“, сякаш насила търсят из задните си джобове някакви аргументи. Не съм чувал досега някой разсъдливец да е казвал, че сме в някаква степен остатъчни турци – заради робството и т.н. Веднъж някаква медийна гарга измрънка, че интересът към тия сериали бил израз на добросъседските ни отношения, но никой не му обърна внимание, понеже това твърдение беше извън обичайната мярка за глупост.
Но подобни гарги не са малко, а и са доста нахални – затова се опасявам, че след като разкараха проекта на Светослав Овчаров „Прашката на Давид“ (филм за стогодишната от Балканската война, която е догодина), като нищо могат да задължат всички телевизии да излъчват само и единствено турски сериали през 2013 година.
И тъй, дупедавците ни са наклонени в друга посока, обаче „листопадите“ са несъмненият лидер. Защо? Дори в годините на проклетия социализъм съветските филми нямаха подобно положение, никой не задължаваше населението да гледа само тях, никой не твърдеше, че те са най-добрата стока. На пазара около 65% бяха филми от соцстрани, но останалите 35% бяха американски и западни. Тогава държавната телевизия излъчваше и великолепни сериали – например „Сага за Форсайтови“, „Клавдий“ и пр. – понеже добросъседските отношения не бяха още толкова развити.
Разбира се, днес веднага може да се посочи една генерална причина за превеса на „листопадите“ – и тя е убеждението на някои хора, че телевизията е нещо като „Плод-зеленчук“, нищо по-различно от „Плод-зеленчук“ и нищо повече от „Плод зеленчук“ – и понеже е „Плод-зеленчук“, ще се предлага онова, което най-много върви, в случая кьопоолу.
Това е интересно размишление, само дето е фалшиво: когато упорито предлагаш кьопоолу, а не примерно аспержи, ти просто променяш вкуса на клиентите си, деформираш го, той започва да вони на чесън и пр. А и няма толкова гламав клиент, който да се осмели повече от два пъти да пита има ли аспержи, след като ти му тикаш в сурата – това означава лицето, време е да усвоите по-добре езика на „листопадите“ – кьопоолу, от неудобство горкият човечец ще мине трайно на кьопоолу, а продавачът вече спокойно ще казва, че това е най-предпочитаният от клиентите продукт.
Да се върнем за момент при онзи клуб, паролата на който е „Майната му на православието“. Покрай него се сетих за друго: много години се опитваха да ни внушат, че ДПС е „петата колона“ на Турция у нас – а то се оказа, че турските агенти са тъкмо продавачите от „Плод-зеленчука“. Да са живи и здрави, пфу.

Сега пътьом да ви кажа две думи и за подзаглавието на тази дописка: „Защо не сме норвежци?“ Защото никога 100 хиляди българи няма да излязат на улицата, за да протестират срещу някой дивак като онзи Брайвик. И причината е проста: защото сме обсебени от кьопоолуто.

Време е да се прехвърлим на далеч по-чистата територия на ФОКСкрайм. Този канал, при цялото великолепие от продукти, които предлага, се гледал от нищожно количество зрители – и това е първата загадка. Кабелните оператори имат милиони абонати, които пък имат еднакъв достъп както до кьопоолуто, така и до сериалите на ФОКСкрайм. Вероятно обаче кантарът на рейтинговите агенции умишлено пренебрегва последните, няма друго обяснение. Всъщност има, обаче то е толкова нелицеприятно, че дори не е удобно да го споменаваме. И далеч не става дума единствено за ФОКС – а и за АXN и някои други канали. Например „Адвокатите“ по AXN е невероятен продукт, но за него ще напиша специално друг път. Във ФОКСкрайм „Разобличаване“ не му отстъпва – в този сериал сме свидетели на направо неописуемата игра на Кира Седжуик. Там сюжетите/историите се развиват главно, да не кажа единствено, чрез диалога, а той е извънредно майсторски.
Ето един пример:
– А гарите проверени ли са?
– Тъкмо тръгвах.
– Кога?
– Чао!
За сравнение, в кьопоолу продукцията този диалог ще бъде разтеглен в цял епизод от сериала. Не говорят по-добре и в новите български сериали, там диалогът също е протяжен, ненужно разтеглен, сякаш продуцентите снимат със сметачни машинки в ръка, повече минутки – повече кинти.
В „Под прикритие“ например си говорят така:
– Исках да те питам нещо?
– За кое?
– За кое!
Тук героят просто не знае какво да каже – и ние му влизаме в положението.
Между другото голям риск бе да се програмира въпросният „Под прикритие“ след „Разобличаване“, както беше по едно време във ФОКС – вероятно оттам са искали да проверят, доколко здравомислещи са авторите на нашия сериал. А зрителите сигурно са се питали, гледат ли те изобщо нещо друго извън собствените си филми.
Диалогът в „Разобличаване“ е невероятно активен, в него няма нито една излишна сричка. Той сякаш е излязъл под перото на Робърт Паркър или Лорънс Блок. Там сме свидетели на изключителна интрига и напрежение – и то постигнати единствено чрез средствата на разпита, както и на някои миниконфликти между членовете на екипа.
А какви актьори наблюдаваме само, Боже мой – за да се убедим за сетен път, че Америка е гигантска банка за изключителни артистични таланти, виждаме невероятни изпълнители дори и в най-незначителните роли. И пак да повторя – Кира Седжуик е фантастична.
Но такива сме си – когато нещо е под носа ни, ние дори не му обръщаме внимание, докато сме се заплеснали по кьопоолуто – а и вече ви накараха да повярвате, че това е вашата основна храна, без която не можете да съществувате, нещо като българо-съветската дружба навремето, без която не можеше да мине нито едно живо същество, „листопадите“ са вашето ново слънце и т.н.

И кои идиоти ви накараха да мислите така, кои ви зомбираха по този начин – сами си отговорете.

Всъщност, да го кажа направо – в генералния заговор срещу добрия вкус бяха извършени много покушения, но едно от най-коварните беше това, няма какво да се лъжем.
Разбира се, някой любител на кьопоолуто може да възрази, че е неправомерно да се сравняват „листопадите“ – тази фалшива еманация на човешките страсти, и продукцията на ФОКСкрайм. Но трябвада се има предвид, че в доста от сериалите на този канал познанието за човешкия характер, включително и за човешката патология, достига до неподозирани дълбини. А все пак е за предпочитане това, отколкото да се гмуркаме в мукавената душа на героите на „листопадите“, там няма истински чувства и, в крайна сметка, липсва каквото и да е познание за човека – освен че това е нещо, което скимти, мяука и обилно рони сълзи, нищо повече. 
В „Престъпни намерения“, например, познанието за крайните, патологични проявления на човека ни мотивира към сериозни прозрения. Там епизодите винаги са рамкирани от два афоризма – начален и финален, и не е съвсем ясно – от тях ли се тръгва към съответната история, или те просто я илюстрират и събират в една фраза.

Ето един пример – фразата на Махатма Ганди : „Човешкият глас не може да достигне такива дълбини, както шепота на съвестта“.

В най-добрите си епизоди тези сериали карат зрителя да размишлява, това е неизбежно – и той с удоволствие ще приеме това задължение. А „листопадите“ просто доставят един захарен памук, който се стопява незабавно, те не откриват никакъв простор пред въображението, и пр. Сериалите на ФОКС са под носа ни – но обонянието ни е задръстено от пикантните миризми на Ориента. Това също е резултат от онзи заговор.
Освен това българският зрител вече трудно различава добрата актьорска игра от читалищната, актьори чудовища като Седжуики и още много други вече представляват непомерна тежест за този зрител, на него му е по-лесно с другите. Да не забравя да спомена и друг великолепен продукт – „Вашингтон, окръг Колумбия“, където също има изобилие от блестящи актьори.
Няма никаква дидактичност в тези филми, но те с лекота постигат внушенията си – ето ви примерно репликата на Хоч от „Престъпни намерения“ към негова партньорка: „Искам да съм сигурен, че си обективна“. А тя отговаря: „А аз искам да знам дали съм човек!“ Ето така разговарят героите на тези филми. Можете ли да си отговорите дали сте запомнили дори една-единствена реплика от нашите прехвалени сериали? Не си правете излишни сметки – няма такава, всичко е обвито в мъглата от баналности.
И да ви кажа, в крайна сметка героите от сериалите на ФОКС сякаш се извиняват на зрителите заради мрачния свят, в който живеем… Специално внимание заслужава и сериалът „Декстър“ – дори само за това, че не компрометира романите на голям писател като Джеф Линдзи.
Разбира се, има и второкласни продукции, а и някои откровени боклуци – шампион сред тях е „ЛаргоУинч“ – Ларго е някакъв мелез между Жан-Клод ван Дам и съветски милиционер, който раздава в Москва като рушвет… лимони. Американската и съветската киноконфекция винаги удивително са си приличали.
Накрая да кажа, че публиката ни може вече да е окончателно поразена от „листопадите“, обаче не е лошо поне някои амбициозни младоци да гледат „Лошото момче“, преди да си наумят да правят сериали…

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт