Българските медии между Пинокио и Пиночет
В авторски материал ( подчертавам това, защото е важна за отбелязване личната храброст) в сайта Афера /б.р. – става дума за материала „Скандали разтрисат ТВ7: Бареков в люта битка за надмощие с фаворитката на боса Цветан Василев”/ се потвърждава онова, което съобщих и взривих яростта на Люба Кулезич по мой адрес: в ТВ 7, която далеч не е водеща по приходи от реклами, се раздават огромни за българските стандарти. Те не са спечелени с честния труд на честните труженици на телевизионното поприще – няма икономическа логика в третостепенна по гледаемост телевизия да се плащат такива огромни бонуси.
И не размерът на парите ( нито дори толкова произходът им, макар да става дума за въртележка с депозитите на държавни предприятия, намиращи се в конкретната банка по заповед на властта), а обяснението за него е скандален.
Истината е, че честните частници (както те сами се нарекоха при първоначалното награбване на капитала), които въртят държавни пари, плащат огромни подкупи за нечестните цели на властниците, която стои зад тях.
Твърдя, че този род далавери имат основна вина за незавидното състояние на българската демокрация и нейната НЕпроизводителност по отношение на благата, които се очаква да роди едно свободно общество. Яловото дърво на демокрацията не дава тук същите плодове като в Дания, Люксембург или Холандия, защото е ашладисано с една гола, наказателна тояга, която може да роди само цицини по главите ни.
Лесно е да се бръкне в чувала с килъри, трактори, нагли и подобните им презрени носители на прякори, но е направо невъзможно да се заемеш с медийните далавери, които си наследил или създал сам от върха на държавата. Това би означавало да разследваш себе си.
Медийната далавера краде правото на българските граждани на елементарна почтеност в поднасянето на информацията, рекетира достъпа им на информиран избор. Така обществото бива манипулирано в желаната от господарите на корупционните пари посока. Съответно най-безнаказано „порциите” в държавата се раздават зад кулисите от твърдата ръка на мекотели с еднакви имена- цековци, цецовци, цецки от ЦК на ГЕРБ, наследил тази далавера от ЦК на Тройната коалиция, която пък беше зачената след успешното сношаване с безполовото управление ( откъм ляво и дясно) на ЦК на НДСВ.
Не само вмирисването- размножаването ( на метастазите на управленската поквара) също идва откъм главата. А тя определено не е на подсъдимата скамейка днес и няма как да е, защото, за да не случи това, солидарно с многострадалната правораздавателна система бди и присъдружната й медийна мимикрия.
Тъжното е, че медийната свобода не е като гората. Не се схваща, като свещена ценност. Нея всеки може да си я посича, стига да е има резачка ( за санитарна сеч на някакви волни кълнове на волдодумството), намиращата се под закрилата на закона на джунглата, установен негласно в тази област.
На този закон на джунглата, приет с консенсус и с тайно за обществото гласуване от доста години, няма кой да наложи вето.Няма си и масови защитници и съответно няма протестиращи, които да стряскат популистите с бройката си.
Дали съм прав или не, моя милост си позволява да пише срещу медийните далавери, но получава в отговор личното внимание на резачката на премиера Борисов, който вече си изпуска нервите и ми подвиква поименно от заседание на Министерския съвет да мълча.И какво да направя? Да легна на някое кръстовище, за да престана да бъда БОЙКОтиран от онези, които охраняват медийното му спокойствие на този Голиат от моята самотна прашка?
Медийната мафия е зачената в партиен грях- помним червените петна по разпънатия в началото бял чаршаф на очакванията за свобода при възраждането на свободното слово. Но днес тя вече няма партиен цвят. Доказва го приемствеността в далаверата между три поредни правителства, които тихомълком, с 10 годишното водещо гастролиране на президента Първанов, направиха всичко възможно да обезличат и подчинят журналистиката. Далаверата им, стругована като дървеното човече на Татко Карло, придоби собствен живот и сега марширува уверено върху главите ни.
Краченцата на лъжеца Буратино ( руската версия на Пинокио), които ни подритват, предизвикват с всеки ритник радостни уригвания сред дърводелците, които му дърпат конците, но от синините на тази маршировка на практика страдат всички останали ( без платените марионетки, разбира се)- дори и онези, които не си дават сметка за причините да сме европейски шампиони в класациите за най-големи нещастници.
Поне да беше неприкритият Пиночет, любимец на Бареков като пример за подражание в призивите му към Генерала да арестува и разстрелва поголовно на стадиона, а то- лъжецът Пинокио с дългия нос ни води за носа.
На всички, които ще се опитат да възразят, че препечатвам някаква жълта информация, препоръчвам да направят проучване дали тя „случайно” не е вярна- в частта за огромните подкупи, раздавани като заплати в проправителствения канал, наречен ТВ 7. Както е вярно също ( припомням за късопаметните), че всъщност този канал бе пренасочен към днешната власт от същия този Любомир Павлов, който сега е като ла(м)пичката на кучето на Павлов: служи за някакъв корпоративен гръмоотвод в битката между титаните ( има такава едноименна фирма за почистване в София, която не може да наложи разделното събиране на боклука).
Добавям от себе си към изнесените в статията на сайта Афера данни, че в настървението си да купуват известни журналисти роботърговците са вдигали мизата до 12 000 лева месечна заплата, но са ударили в конкретния случай на камък. Най-скъпата им придобивка, ако не броим отдавна позлатения Бареков, е водещ на телевизията, отвлечен от по-голяма и утвърдена медия с помощта на неустоимо ( за него) предложение в размер на 7 хиляди лева.
Иначе интригите с умилкването около ръката, която храни слугите, наистина са жълтения, но тя се лее и на екрана- как да я избегнеш, ако си решил да преодолееш погнусата и да я коментираш?
Иво Инджев