Търговия с трупове във варненските болници и хосписи!
Звучи страшно, но е така. Да ви пази Господ, ако ваш близък е починал в някоя от болниците на Варна или някой хоспис. Очакват ви безумни преживявания и невероятни ситуации, в които ще участвате като потърпевши. С мъката ви ще се гаврят портиери, санитари, моргаджийки, медицински сестри, че даже и лекари. Членовете на тази глутница в бяло нямат нахранване, нито пък задръжки или скрупули. В сътрудничеството си с Траурна агенция „Реквием” са готови на всичко. Една сестра от една коремна хирургия се хвалела, че не пада под 6 000 лв.!/шест хиляди – правилно виждате/ хонорар на месец, с които плащала издръжката на сина си в Англия. Парите не миришат.
Тези пари се избиват от гърба на опечалените и идват от раздутите цени на Траурна агенция „Реквием”, в които ви предстои да бъдете удавени.
Из Варна даже има разлепена брошура, в която Агенция „Реквием” публично приканва неосведомените болнични служители да се включат в „рекламната кампания”?!
Как изглежда схемата във вече зарибените болнични заведения във Варна като Онкоболницата „Д-р Марко Марков” в жк. Аспарухово, с началник д-р Кобаков?
Получавайки скръбната вест, вие хуквате през глава към болницата. Там ще ви посрещне една намахана медицинска сестра /образът е събирателен/, готова да погребе даже и вас, и която тържествено ще ви заяви, че болницата имала „договор” с Траурна агенция „Реквием”, че документите са във фирмата, че тя вече работи по случая, и че никоя друга фирма не би могла да го поеме.
Каква трогателна експедитивност!
Вие обаче казвате, че току-що сте възложили обслужването на една друга, предпочитана от вас погребална агенция. Чувайки това сестрата в бяло изведнъж става сестра в черно!
В черно, не защото се е натъжила, а защото е побесняла, че изтърва безсрамното хонорарче. Опиянена от собствената си злоба тя ще се нахвърли върху вас, като ще ви залее с всякакви небивалици, заплахи и обиди в този труден за вас момент като: „ще ви влачат трупа с чувал по коридорите”, „вие луди ли сте, че я ползвате” /избраната от вас агенция/,
„ако не ползвате „Реквием”, няма да ви дам документите, нито трупа”, и всякакви други маймунджилъци и опити да бъдете вкарани в „правия път”. За съболезнования и чисто човешко отношение към вас, не може да става и дума.
Ако случайно се поинтересувате за името на сестрата в черно и потърсите сметка за нейното грубо отношение към вас, то няма да получите никакъв отговор.
Естествено д-р Кобаков нито е виждал, нито е чувал за тези ежедневни процеси в неговата болница. И доколкото имаме наблюдение не проявява особен интерес към тяхното разкриване и разобличаване, макар че те могат да бъдат лесно установими.
За да не си помислите, че написаното до тук е плод на художествена измислица, сега ще цитираме конкретни случаи, които са напълно проверими.
На 02.06.2012 г. в онкоболницата „Д-р Марко Марков” почива Диана Димитрова Ангелова. Нейните близки се обръщат към желана от тях траурна агенция, която изпраща двама агенти в онкобоницата, за да вземат съобщението за смърт и тялото на покойната.
Да, ама не!
Там ги посреща сестрата в черно и борбата за трупа на Диана започва. След разразилия се скандал и след едно дълго разиграване, агентите успяват да довършат работата си.
Подобна история се разиграва и с опечалената Иванка Караджова, съпруга на починалия на 08.06.2012 г. Тонко Танев Караджов, в която нашата сестра в черно грубо се нахвърля върху вдовицата с думите: „Изгонете ги, ние си имаме агенция, с която работим”.
Бихме могли да цитираме десетки такива случаи, защото тази порочна практика е ежедневие и в другите болници.
В „Св. Анна” нмапример, с началник д-р Веселин Николов, информацията с имената на починалите и телефоните на техните близки се предава директно на агентите на „Реквием”, които причакват опечалените из коридорите на болницата и пред Регистратура, или направо си стоят в отделенията, представяйки се за траурни агенти към болницата.
В съревнованието за усвоявване на смъртните случаи, отличници са медицинските сестри от хирургиите, реанимация и препараторките от съдебна медицина и патоанатомия. Въпреки, че д-р Веселин Николов е информиран не веднъж, не са предприети никакви мерки за прекратяване на тази порочна практика.
В „Св. Марина”, с началник д-р Георгиева, положението е същото, въпреки формалната й заповед за недопускане на траурни агенции на територията на болницата „без работа”.
В хосписите, където са настанени по-заможни пациенти, „постморталното” обслужване е желязно. Техните управители гушкат твърдо по 300 лева на екзитус, като на опечалените въобще не им остава време да преценят дали искат да ползват услугите на натресената им погребална агенция – „Реквием”.
Един управител даже изрази мнението, че хосписа е частна фирма и тя може да си избира с коя погребална агенция да има „отношения”, въпреки че задължението на хосписа по договор с пациентите са не е да ги погребат, а да се грижат за тях.
Що се отнася до избора на погребална фирма, това е свято право на опечаленото семейство.
Успеваемостта при „продажбата на трупове” при хосписите е най-висок, защото хосписа се обажда първо на погребална агенция „Реквием”, която веднага получава документите и изнася тялото, и след това се съобщава на близките скръбната вест, и че нещата им вече са уредени!?
Ред е на МВР, ГДБОП да си мръднат задниците и да се заровят в бизнеса с трупове.
Afera.bg