Подозираните за трафиканти на хашиш от години твърдят, че са жертви на заговор между служби и групировката СИК

Междувременно те са обградени с особено внимание. Различни по ранг служители на ГДБОП ги ухажват, често сядат на общи трапези. По- късно бившите военни инженери си дават сметка, че всичко това никак не е било случайно. Най- високопоставени лица от нашумялата тогава силова групировка СИК им предлагат защита, стига да се съгласят да продължат да правят дисковете вече за тях.Получават директна заплаха – внимавайте, срещу вас се води оперативна разработка в ГДБОП. Окончателният им отказ води до арест. Струва им се шега.Но ареста продължава месеци.

Според шумните акции на МВР същите Атанас Спасов, Димитър Готев, Людмил Герасков, Стефан Йорданов и жена на име Зорка са заподозрените за рекордния 12-тонен хашиш, намерен вчера в Мировяне. Дни преди това на ГКПП във Видин е задържана пратка от 4,2 тона хашиш, който пътувал за Белгия. Задържан е шофьорът на камиона, който подробно разказал за наркоканала, като посочил склада в Мировяне.

По традиция управляващите от ГЕРБ не пропуснаха да очертаят разкритията си като мероприятие с мащабен замисъл и международен ефект. Според премиер, вицепремиер, главен секретар на МВР и директори на служби, наредени пред медиите, България спасила най-големия си враг за Шенген,  Холандия, като успяла да пресече канала за доставка за тази страна и за Белгия на въпросните 16 т. хашиш.

Според шефът на ГДБОП, главен комисар Станимир Флоров, стойността на заловената стока е 360 млн. евро.

Хашишът дошъл у нас с кораб, който е пренасял легално английски гипсокартон. Плавателният съд тръгнал от Бристол и спрял в Мароко, където бил натоварен с дрогата.

В хода на разследването става ясно, че фирмата вносител на гипсокартона няма общо с наркоканала. Организаторите му откупили стоката й, за да я използват като прикритие. Цялото количество хашиш е било складирано в Мировяне, откъдето е трябвало да отпътува с камиони.

„На базата на тази операция сме информирали колегите си от Холандия и Белгия за получателите на пратката хашиш и за местата, където е трябвало да бъдат складирани“, обясни министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Изпратена е допълнителна информация и до директора на Европол. Корабът с хашиша е бил заснет от сателит, което позволи в Мировяне премиерът Бойко Борисов разясни схемата на транспортиране на дрогата, според който корабът изхвърля в нашите териториални води нелегалния товар, откъдето рибари ги ловят. Хашишът бил опакован със специално фолио, което го пази сух и не му позволява да потъне. Пакетите са направени с дръжка, за да може рибарят с кука да ги придърпа.

Световните агенции отбелязаха удара. Според Ройтерс това е най-голямата пратка дрога, залавяна през последните 15 години. България, която иска да докаже, че е готова да се присъедини към Шенгенската зона и да се справи с организираната престъпност и корупцията, отбелязва агенцията.

Футболната известност също си каза думата.

Появи се заглавие, което напомни, че това е селото на легендарния български футболист и треньор Димитър Пенев. На този етап се твърди, че пратките са свързани с Людмил Герасков и Борислав Петров.

Припомня се също, че сега подозираният Герасков заедно с Атанас Спасов и Димитър Готев са сред организаторите на трафика на хашиш, хванат преди 6 години в Солун.

През 2005 г. съдиите от окръжния съд в Солун осъждат българина Иво Ранов, който като шофьор на камион, натоварен с тоалетна хартия влиза в Гърция. При проверка от страна на местните власти се оказва, че  контрабандисти, наели превозното средство и шофьора сменят хартията с 4,5 тона хашиш. Фаталното пътуване на Иво Ранов започва от разговор с неговия познат Сашо в кафене в столичния квартал „Обеля“. „Сашо, дай да направя някой курс навън, тия дни съм свободен“, предлага той. Няколко часа по-късно му звъни човек от името на Сашо. Казва му, че е нает да закара до Гърция тир с тоалетна хартия. На 1 март 2005 г. Иво Ранов товари 8 тона рула в Самоков и тръгва за София, за да си извади международна шофьорска книжка. Спира камиона на паркинг до складовете на Военна рампа. В присъствието на боса на канала, когото той разпознава по-късно на снимка, шофьорът се качва и потегля за Кулата. Получава мобилен телефон, по който шефовете му го контролират. Ранов не знае, че докато той чака в кръчма документа си, контрабандистите са отворили камиона и са сменили хартията с тенекии за сирене, пълни вътре с хашиш. Призори Ранов стига с тира до кръстовище край град Калохири, източно от Солун.

Не знае накъде да поеме, затова звъни за указания.

Казват му да изчака.

Когато идват босовете, му казват да отиде да почине и да хапне в местно бистро нещо топло. В това време ТИР-ът отива в складове наблизо, където двама българи заедно с грък разтоварват дрогата.

Само един от тримата знае за товара.

Това е Стефан Йорданов, който е издирван в България за 140 кг хашиш.

Той влиза в Гърция предния ден с паспорта на брат си Борис.

Другият българин също е жертва на наркотрафикантите. Милен Василев работи в близка бензиностанция с родителите си и е извикан да помогне.
Всъщност дрогата от гръцка страна очаква 50-годишна жена на име Зорка. Тя обаче е само наемател на контрабандния канал, установява разследване на случая. Дотогава по него в Гърция върви нелегален внос на алкохол, организиран от софиянците Атанас Спасов, Димитър Готев и Людмил Герасков.

Акция на антимафиотите през 2006 г. задържа тримата и образува следствено дело. При обиските са открити същите тенекии, каквито е имало в тира на Иво Ранов.

Твърди се, че те внасят от Чехия на временен внос черешов пулп – плодове със спирт. За обратния износ пълнели бидоните с вода, а от спирта произвеждали алкохол. От контрабандния внос са нанесени стотици милиони левове щети на държавата. Сделката се осъществявала през фиктивни фирми на тримата арестувани. Собствеността на суровината се прехвърля на фантомните предприятия и така се замитали следите. По-късно Герасков, Спасов и Готев са били освободени от съда от ареста срещу парична гаранция.

Десет дни след като тримата напуснали ареста, полицаи и митничари открили край село Негован в складове, наети от фирма “Алко”, контрабандни цигари за около 45 милиона лева. Цигарите се внасяли по същия канал, по който минавал и спиртът, само че през фантомната фирма “Мими” ЕООД. В други складове на фирмата в квартал “Военна рампа” в столицата били намерени тайници от велпапе за ТИР-ове и специални бидони за спирт. Според следователя от столичната следствена служба Петко Петков делото за контрабандата на спирт е било внесено в прокуратурата с мнение за съд, но било върнато заради процесуални пропуски.

Междувременно станало ясно, че Атанас Спасов, Людмил Герасков и Димитър Гоцев извършили измама с данъчен кредит чрез фиктивната фирма “Мими 05” ЕООД, като фалшифицирали документи за покупка на дълготрайни материални активи от предприятие в Свищов.

С документите за фиктивната сделка те изтеглили ДДС за около 90 милиона лева от Данъчна служба “Надежда”. Парите били преведени в банка, която ги прехвърлила в Чехия по нареждане на фирмата. Предполага се, че с тези пари контрабандистите са плащали спирта, който след това внасяли у нас нелегално. Спасов, Герасков и Готев отново са била арестувани на 30 ноември с постановление на Софийската градска прокуратура. Предполага се, че двете дела ще бъдат обединени.

От своя страна тогавашните обвиняеми и сегашни заподозрени разпространявали през годините  своя версия.

Някъде след средата на 90- те години на миналия ХХ в. Марко Михайлов организира производство на компактдискове на две места- във В. Търново и в София, в сградата на бившия ЗИТ. Още в началото той търси кой да организира технологията за производството му и така попада на Атанас Спасов и Людмил Герасков, бивши офицери от МНО, които до промените работят във военен институт за специални технологии.

Съкращенията в българската армия извеждат на улицата най- напред кадрите от тези звена. Те в сравнение с техни колеги видимо смятат, че получават шанс и стават съдружници с Марко, на когото продават знанията си.

Високопечелившата дейност привлича погледи и поражда конкуренция.

Теренът се опипва и от силовите групировки, добили особена мощ по това време.

Пръв съдружник, но и конкурент на Марко се явява Драгомир Ганев.

Твърди се, че за времето от 1997 до 2001 г. от незаконното производство и разпространение на дискове неговият оборот възлиза на над 1,5 млн. диска месечно. Почти цялото количество се изнася контрабандно в Украйна и Русия, откъдето по-голямата част поема към Полша, за да стигне и до Германия.

Друг близък до неговите мащаби е Светослав Велков, за когото се твърди, че работи през Югославия и от там със самолети на KFOR и SFOR дисковете му се доставят директно в Германия, Холандия, Испания и други европейски държави.
Печалбата от пиратския износ в края на 90-те години е умопомрачаваща. При себестойност 15 цента на диск контрабандистите си начисляват по 50 цента печалба на парче.

Докато сиди- тата стигнат в Западна Европа през Украйна, Сърбия или по друг по-обиколен път, цената им скача до 10 долара бройката.
След смъртта на Марко Михайлов на 18 ноември 1998 г., обявена според официалната версия за самоубийство, Драго Ганев вече е натрупал сериозен капитал. Той получава и част от линиите на доскорошния си бос. Дни преди кончината на Михайлов Ганев му предплаща 800 000 долара. В замяна получава коли и имоти, най-сериозната хапка обаче е хале с печатница и две производствени линии в сграда на бул. „Цариградско шосе“ срещу МЕТРО, която до тогава е собственост на покойния Михайлов.
Не след дълго Ганев преоборудва въпросното хале и продължава производството.
Този път легално, с разрешение от Министерството на културата.

Както във всеки печеливш бизнес от това време остават съмненията, че производители и контрабандисти на  нелегалните компактдискове са имали чадър на влиятелни хора в МВР.

Съмнения за разпънат властови чадър над тези фирми поражда и особеното поведение на един от вътрешните министри от правителството на Иван Костов, чиято тогавашна приятелка и изживяваща се като певица е сред най- продуцираните изпълнителки при издаването и отпечатването на дискове. За подобни възможности говори и Атанас Янкулов, съсобственик на „Стар- рекърдс” и първоначално съдружник с Марко разказва: „Когато Марко създаде “Маркос мюзик”, наблюдавайки ме какво правя цяла година, ме навиваше да станем съдружници. Той беше силен в техническите инвестиции, в компакт дисковете. Фирмата изцяло я наследи жена му. Теглихме чертата още на другия ден. Мирно и кротко- В този бизнес има много пари, пари от мръсен бизнес какъвто е пиратското производство на компактдискове. За да произвеждаш и продаваш забранена продукция, си трябват пари за корупция. Казваше, че има да дава пари на много хора, които го пазят.

Марко Михайлов е близък и с подозирания сега за поръчкови убийства търновец Георги Вълев Вълев, с когото дори се оказват съдружници във фирми.

Той е приятел и с бизнесмена Георги Аламуров-Тромбата, собственик на атрактивното заведение на Дряновския манастир. Това братство също е свързано с незаконно производство на дискове, което може би е основната причина Аламбуров да е атакуван от маскиране мъже във вилата си в с. Керека. След смъртта на Марко Михайлов Георги Вълев остава управител в общите фирми.

По същото време почват и проблемите на Атанас Спасов, Димитър Готев и Людмил Герасков.

Междувременно те са обградени с особено внимание. Различни по ранг служители на ГДБОП ги ухажват, често сядат на общи трапези.

По- късно бившите военни инженери си дават сметка, че всичко това никак не е било случайно.

Най- високопоставени лица от нашумялата тогава силова групировка СИК им предлагат защита, стига да се съгласят да продължат да правят дисковете вече за тях.

Получават директна заплаха – внимавайте, срещу вас се води оперативна разработка в ГДБОП.

Окончателният им отказ води до арест.

Струва им се шега.

Но ареста продължава месеци.

Междувременно променят мярката им.

Излезли на свобода, получават ново предложение – да платят определена сума, срещу което и делото, и оперативната разработка ще бъдат прекратени.

Освен всичко разбират, че в тяхно отсъствие е било организирано общо събрание на общата фирма, в която те са влезли с апортна вноска- сградата на ЗИТ на „Цариградско шосе”.

Смятат, че техните подписи са подправени. Имат и съмнения от кого. Завеждат поредица дела.

Делата се протакат и няма изгледи скоро да свършат.

Никой не обръща внимание на обясненията им, че всичко, което им се случва, е съвместна операция на служби и престъпни групировки.

Доказват, очевидно, че няма как едновременно да са задържани с мярка за неотклонение „арест” и в същото време да присъстват и полагат подписи на общо събрание на злополучната обща фирма.

Къде ли е истината?

И кой да я търси?

Екип на nacbezbg.eu

Бележса на АФЕРА: „Марко Михайлов е близък и с подозирания сега за поръчкови убийства търновец Георги Вълев Вълев, с когото дори се оказват съдружници във фирми. Той е приятел и с бизнесмена Георги Аламуров-Тромбата, собственик на атрактивното заведение на Дряновския манастир. Това братство също е свързано с незаконно производство на дискове, което може би е основната причина Аламбуров да е атакуван от маскиране мъже във вилата си в с. Керека. След смъртта на Марко Михайлов Георги Вълев остава управител в общите фирми.“

Тази информация не отговаря на истината и първоначално бе разпространена от Николай Колев – Босия. Проверка на АФЕРА тогава установи, че Вълев никога не е бил съдружник или е имал общ бизнес с Марко Михайлов. Общ бизнес или  „братство“ Георги Вълев и с т.нар. Тромбата никога не е имал.