Новини от отвъдното. Игрите на полтъргайста

В неделната вечер в едни телевизионни новини направиха нещо изключително – телевизионен мост с Отвъдното. Това беше невероятен удар, дори и за най-скептично настроения зрител – направо забивка в стил „Въздушния“ (Майкъл Джордан), не по-малко. Днешната телевизия, макар и рядко, е способна на подобни постижения.А покрай „забивката“ аз се сетих за други неща. Например, че новите водещи лесно се възторгват, а още по-лесно се и изненадват, при това от напълно банални събития или типове.

По този повод обичам да казвам, че водещият може да бъде озадачен, ако в студиото му внезапно цъфне Мюлер покойният шеф на Гестапо, само тогава. Но има доста ентусиасти, които врякат до небето по повод и без повод.

Между другото, понеже споменах Отвъдното, преди години имах намерението да започна рубриката „Разговори с покойници“ – бях си набелязал доста хора, някои умрели, други не дотам. Обаче после я зарязах – повечето от хората, които се опитах да поканя, не бяха сигурни дали са живи или не.

Веднъж пък се опитах да направя сеанс с някакъв Кики, ако все още добре си спомням името му, – прочут по онова време полтъргайст, който се беше настанил в Пловдив. В началото на 90-те години тези особи бяха станали модерни в България, появяваха се тук и там. Може би това имаше връзка с факта, че тъкмо тогава нашумя филмът „Полтъргайст“, а аз издадох едноименната книга на Джеймс Кан, автор на „Трилогията на новия свят“. Кан бе написал книгата си по идея на великия Стивън Спилбърг и следвайки линията на неговия сценарий на едноименния му филм, който имаше голям успех и донесе печалба от над 70 милиона долара. Все отлични условия за голям успех на книгата – и точно така се случи, тя се оказа пълен провал на нашия пазар.

Тогава си казах, че в страна, която е рай за политическите полтъргайсти – те са ти непрекъснато пред очите, не слизат от телевизионния екран и пр. – никой няма да си губи времето да прочете каквато и да е книга.

Пловдивският Кики беше доста словоохотлив, в смисъл, че усърдно произвеждаше някакви почуквания, какъвто и въпрос да му зададеш. Хората, разбира се, не се интересуваха от друго, освен как да кярят нещо от тотото. Никой не питаше Кики, колко време Виденов ще се задържи на власт или дали Костов ще направи приватизацията бързо и успешно. Успешно за своите хора, разбира се.

Ако сега Кики пак цъфне отнякъде, стига да не е пенсиониран – макар че в Уикипедия въпросът с пенсиите на полтъргайстите все още не е обяснен научно – единственото нещо, което ще го питат, е къде е заровил парите новият български Робин Худ – банковият обирджия Енев.

В неговия случай наистина се нуждаем от бързата намеса на някой полтъргайст, за да ни обясни, защо българите го наричат Жоро Милионера, а не Жоро Крадеца

Но това е друга тема.

После обаче интересът към Кики внезапно секна. И аз съм сигурен, че това се дължеше на новата епоха в телевизия, която се оформи някъде след 1992 година, когато от нея постепенно започнаха да изчезват разумните слова, а да преобладават необяснимите звуци, почукванията, словесните тътрузения и пр. А вие знаете, колко зле се чувства словото, когато нетърпеливи водещи го подритват или направо го влачат по пода и пр.

Във въпросния случай от телевизионните новини, с който започнах дописката си, връзката беше отлична – нямаше ги обичайните сривове и звукови суркания, което рядко се случва при телевизионните мостове.

Имал съм необикновени истории, докато се забавлявах с подобни авантюри. Например, когато се видях за първи път в София на живо с Горан Брегович, обядвахме вече от три часа, когато накрая той се сети кой съм. А само два месеца преди това той ми гостуваше с телевизионен мост от Монте Карло, получи се почти вълшебен разговор, той беше много доволен. Но едва по време на обяда стана ясно, че Горан изобщо не ме е виждал – някой идиот не бил поръчал обратната връзка, та той всъщност си разговарял с полтъргайст.

Много любопитен и забавен, както той се изрази по-късно, обаче все пак полтъргайст.

В телевизията непрекъснато стават такива работи. Веднъж пък една приятелка много настояваше да направя мост с Дарио Саласчак от Сантяго, Чили, гуруто на тъй нар. херметическа философия – хващал те за ръката и те отвеждал към по-високо ниво на съзнанието ти. И аз, понеже ми е слаб ангелът пред необичайното, взех, че се съгласих. Но тъй като вече бях донейде разочарован от пловдивския Кики, реших да прочета нещо за гуруто, а в такива случаи търся главно критични отзиви. После тъй и не стана ясно, как той е видял документацията, която ми бяха приготвили в студиото, обаче връзката така и не се случи – някакъв полтъргайст упорито я проваляше, сякаш вършееше в телевизионния сателит и непрекъснато вадеше някакъв щепсел от контакта – той го вадеше, а пък аз броях, как всяка минута изгарят поредните 100 евро, платени за трасето. Тогава научих, че ако не си достатъчно наивен и доверчив, полтъргайстите гледат да те заобикалят, като пътьом ти приберат 2-3 хиляди евро.

Това се отнася за истинските полтъргайсти, а не за политическите, които се държат по-различно, като също не пропускат да ти опразнят джоба колкото си по-скептичен, толкова повече те ти се завират в лицето, танцуват край тебе, някои дори и в леглото ти са готови да се изкатерят, без милост се мотат край теб, няма отърване от тях. Накрая се примиряваш с присъствието им, то трайно те обсебва, а на всеки 4 години те докарва и до временно безумство.

Знаете, че „полтъргайст“ идва от немското poltern – вдигам шум, и gaist – дух, тоест чуваме звуци, макар и неконтролирани/хаотични, които трябва да произхождат от някакво мистично, ако не и възвишено място. Точно както се случва в нашата политика – тя е благословено място за този „рядък, неволеви и повтарящ се феномен, свързан с различни шумове, премествания на предмети, появяване или изчезване на предмети“. Преместванията са особено интересни, например Костов премества комбината „Кремиковци“ в джоба на някакъв В. Захариев, сетне пък онзи го премества в джоба на друг индиец, и пр.

Никога обаче не се интересуваме докрай от истинската същност на поредния „дух“, задоволяваме се с неясните звуци, които той издава – оказва се, че прословутата трезвост на българина отдавна не съществува, вместо това мистицизмът го е обсебил почти изцяло, почукванията на Кики са му напълно достатъчни.

В цитираното по-горе определение за полтъргайст има някои проникновени истини и за българската политика – защото и тя в много чести случаи не е волево, а случайно действие, което обаче има свойството редовно да се повтаря.

Според някои хипотези полтъргайст бил „силно психологическо преживяване, съпроводено от чувство за обсебване, халюцинации и смущения в съня“. И още: „В болшинството случаи в близост (до полтъргайста) има емоционален, неуравновесен подрастващ.“

Бре, бре! Не знам за вас, но колкото по-отблизо се запознавам със странностите на Кики, толкова по-релефно пред мен изплуват и особеностите на българската политика. И тя е възможна тъкмо защото се е впила в емоционални хора, вечно подрастващи.

Вечно подрастващият българин, който има щастието никога да не достигне зрелостта си. И си живурка така – радостно обсебен от нещо неясно, и дори няма никакви смущения в съня. Всъщност последното е единствената разлика, в сравнение с общуването с истински полтъргайст.

Да се върнем към началото на тази дописка – към забивката ала „Въздушния“.

В онези новини прочетоха резултатите от някаква проучване – достатъчно любопитни сами по себе си: кога българинът правел нещо си, колко пъти се отказвал от това, как било в други европейски страни, и пр. И накрая ни съобщиха следното: „Подробности можете да прочетете в утрешния брой на вестник ХХХ.“

Но тъй като въпросното издание не се появява на реалния вестникарски пазар от доста време, а съществува само в сайта си, затова ви казах, че това беше един чудесен телевизионен мост с Отвъдното. Там ХХХ, изглежда, все още излиза, и е хубаво, че от време на време можем да го следим и тук, на грешната земя.

А редакторите от телевизията вероятно продължават да използват някакъв готов текстови шаблон, в който само наливат данните от поредното социологическо проучване. А финалният текст си остава неизменно един и същи: „Подробностите – в утрешния брой на вестник ХХХ“, вместо – „Подробностите – в сайта на ХХХ“.

И човек се пита, дали не се използват подобни шаблони и в други случаи – при поднасяне на важни новини или факти.

Върху това ще размишлявам заедно с вас друг път. Важното е, че сега, когато се хвърлят подозрения върху някои практики на социологията, тя получи солидна подкрепа от Отвъдното.

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт