ПРАВО НА ОТГОВОР. МУНЧО 2

Моят личен Мунчо – Сашо Диков изглежда не е понесъл жегите. Пак е изломотил някакви лъжи в предишния брой на „Уикенд“ и се опитва да ме въвлече в нова разправия – отново за пропадналото ми участие в „Шоуто на Слави“ – кой крив, кой прав, кой какво казал, и пр. Написал нещо, което озаглавил „Юпитере, защо се гневиш?“ Първо, не мога да се гневя на човек като Диков. Винаги съм гледал на него като на едно недоразумение в нашия занаят, на един безкнижен, но пък вечно ухилен човек, който дори изглеждаше симпатичен, докато беше мъж на Аня Пенчева.

Обясних вече педантично историята на тази позорна разправия, от която лесно се долавяше и мирисът на страх, чели сте броят на „Уикенд“ от 2 юни т.г. Сега Мунчо отново лъже.
    А работата е проста – вие си изберете на кого да вярвате: на него, на Слави или на мен. Ваша си работа. Аз съм спокоен за избора ви.
    ***
    www.kevorkkevorkian.com
    На  този сайт можете да намерите отговора ми.
    Да не го повтарям – на Мунчовци трябва да се повтаря и по 4 пъти, но не и на нормалните читатели.
    Всичко, което е казал в тъй нареченото си „Право на отговор“ вече съм го опровергал.
    А и неговото не е „право на отговор“, а „право на лъжи“ –  понеже не от вчера той се препитава по този начин. Не мога да повтарям едно и също нещо до безкрайност, което е целта на Мунчовци – да излязат от режима си на монологично лъготене и да влязат в някакъв диалог.
    ***
Мунчо просто е един от смешниците в днешната тъй наречена „телевизионна журналистика“. 
   

Пак да кажа, че той винаги си е бил мъж на Аня Пенчева – мъж или бивш мъж, това е най-важното му качество. Нищо повече. Мъж на Аня. Една безопасна игла.
    Обаче, за жалост, в същото време зад мунчовщините му се крие и един проблем. Подобни хора довеждат публичното говорене до абсурд. Тъй както говори самият Мунчо – невнятно, грозно, пелтечейки – в това се превръща постепенно и публичното говорене. И по този начин се шаржира сериозният обществен дебат – когато Мунчовци са главните действащи лица в него, той става комичен и, в крайна сметка, излишен. Мунчо и такива като него нямат никакви задръжки пред истината, тяхната роля е да хвърлят небивалици след небивалици, да се държат войнствено-просташки, да се ръгат в парламента или в президентството и навсякъде другаде. Те са нахалници, нямат никакви клебания, а за да имат своята нелепа слава са готови на всичко. Днес немалка част от журналистиката е врещене на Мунчовци.
    ***

Една уговорка. Мунчо е един от най- знаковите герои на Вазов, и на българското изобщо. Грехота е някакъв Сашо Диков да го уподобяват на Мунчо – но понеже така го наричат в Мрежата, така реших да го наричам и аз.

Обаче той няма нищо общо с Вазовия герой – за разлика от него, той е користолюбив, пресметлив,арогантен и досаден – последното е най-отличителната му черта. Той може да досади до смърт на всеки, само и само да се отърка до някой по-значим от него, което никак не е сложно, като се има предвид неговата изначална малозначителност. Тъй че, да го наричаш Мунчо си е истински комплимент, който той обаче не заслужава.
    ***
    Номерът на Мунчо Диков е банален и прост: лъже като каруцар, и се опитва да те вкара в обяснителен режим. Това е вечния номер на бездарниците като него.
    Когато написах „Мунчо“ за броя от 2 юни на „Уикенд“, тъкмо аз се възползвах от правото си на отговор! Това се случи, след като не ми дадоха думата в шоуто на Слави. Написах една малка част от онова, което Мунчо заслужава и представлява, доколкото изобщо представлява нещо – освен че е бивш мъж на Аня Пенчева. Качествата му като „телевизионер“ не го правеха по-подходящ за тази професия кой знае колко повече от постовия милиционер на входа. Обаче мъж на Аня Пенчева – та няма как, трябва да го търпят. И подобни неща трябва да ги казваме вече направо – защото такива като него са десетки, минават за нещо, а са едното нищо. Накарайте го, примерно, Мунчо да покаже нещо, едно нещичко само, от безкрайните му дръвчения през последните години и ще видите, че то е умряло още в същия момент, когато е изречено. А е изречено и по невероятно комичен начин – и зрителите, доколкото изобщо ги има, здраво се забавляват с него. Но докато се забавляват, изобщо не могат да стигнат до дъното на онова, което казва – а там обичайно няма нищо. Той просто продава нелепото си телевизионно излъчване и нахалството си. Мунчо продава мунчовщини . Обаче в наши дни и това минава. Мунчовците прекършиха волята на една част от публиката, макар и незначителна –  докато се забавляват с тях, да пренебрегват сериозните доводи, да се хилят на мунчовците и може би дори в някаква степен да им заприличат.
    ***
    Каквото и да лъготи Мунчо той е винаги добре дошъл при Слави – и истината е само тази. 
   

Слави не смее да ме покани, той знае, че ако го направи няма да чуе мунчовщините на Мунчо, а сериозни аргументи, включително и за Кунева. Затова нямам място там. 
  ***
    Мунчо усърдно продължава да лъска паметника на митичния агент Димитър, търка с пунцинга, готов е дори да го оближе. Да му е сладко.
    Пита ме, дали не съм променил по някакъв начин съдбата на Румяна Узунова, дали не съм я „прецакал“ – това е езикът на Мунчо, макар самият той да е прецаканият отведнъж-завинаги.
    Румяна спокойно си правеше предаване в държавната телевизия – едно от десетките, нищо особено, никой не я закачаше, никой не е спирал предаването й, нямаше и за какво. Сетне с протекцията на Славков и Вежинов получи разрешение да замине за Германия, остана в радио „Свободна Европа“ и си живя сладко там.

 Заплатата й беше два пъти колкото официалната заплата на Живков. Да я прецакам – и то при такива покровители? Ти си луд, бре Мунчо! Освен това, никога не съм гледал сериозно на работата й, както и на напъните на почти всички останали телевизионни гении. И сега имам този дефект.
    ***
    Димитри пък точно наскоро намери да разкаже една история /вестник „Сега“, броят от 13 юни/. „Разкараха ме от БТА, от радиото, от телевизията, от всички медии. Увиснах в безтегловност няколко години, докато Кеворк ме привика в неговата „Всяка неделя“ да му помагам. Хич не му помагах.“ – край на цитата.
    Не ми помагал! Страхотно го правеше – и затова го обичам и досега.
    И Димитри го изкараха агент – не съм се го вярвал никога, не го вярвам и сега. Важното беше, какво правим заедно в ефир – а го правехме по знаменит начин.
   

Мунчо цитира и някакво сведение, пак изготвено от оперативен работник за Димитри – и вече надминава дори собственото си бесовско въображение. Там пишело, че Димитри прави „диверсия“. Е, това вече наистина е прекалено – аз бях ръководител на екипа ни и ще тръгна да беся сам себе си, вместо да дръпна шалтера на „диверсията“.

    ***
    Понеже, отгоре на всичко, Мунчо е и страхливец, интересно е да се види, кой го води за ръката, кой му поръчва лъжите.
    Трябва да питам г-жа Иванка Рашайкова, свидетелката на Алексей Петров, може и да знае нещо.
  

Един от най-важните въпроси, отнасящи се до днешните медии е, кой подшишква калните човечета в тях?
    ***
    Да направя едно отклонение, за да се посмеете малко.
    В изстъплението си Мунчо е стигнал дотам, да ме задължава, кого да харесвам и кого да не харесвам, или пък да ме пита защо съм бил направил „слагаческо“ интервю с Бойко в Дарик радио. Той, нищото в журналистиката, ще ме учи как да правя интервюта. Това е някакъв бяс. Той може да претендира да харесвам, или не, само Аня Пенчева, друго не може да иска. А и самото интервю е достъпно, който го прочете внимателно, ще научи доста за Бойко, там има интересни неща, но те не са изкрякани в стилистиката на Мунчовци. Там няма фалшив гняв или слугинско желание да се харесаш – както самият Мунчо си призна в шоуто на Слави, че искал да помогне на Бойко, ама онзи не вдявал.  Ами да му гледа кучетата, ако толкова го иска.
    Аз пък нямам никакво желание да поправям когото и да е било.
   

И да не забравя: в това интервю Бойко публично ми предложи да върне „Всяка неделя“. Изобщо не реагирах, все едно, че не го чух. Кучкарите като Мунчо щяха да прегракнат от радостен лай.
     ***
    Феноменалното е друго – Мунчо е малък човек, а е склонен да върши големи подлости, докато рови из докладните на някакъв оперативен работник от ДС.
    Как се е извъдил такъв страстен манипулатор милиционерския отрок от Троян, направо се чудя.
    Хората от ДС бяха едно цвете в сравнение с такива като Мунчо.
    Вижте сега следната ситуация.
    Оперативният работник Х изготвя, въз основа на срещи с агента ХХ, някакво сведение за обекта ХХХ. Той го изготвя, той го подписва, той го предоставя на началниците си и накрая го влага в архивите на ДС.
    Степента на достоверност на подобно сведение е нулева от гледна точка на правото. 
   

Трябва да си абсолютен фен на ДС, сляп милиционерски копелдак, за да решиш, че в тази хартийка е светата истина. Доверието, което Мунчо изпитва към документите на ДС, е прекалено дори за милиционерски син.

 То е необичайно за иначе вечно разхвърляния Мунчо, който все се съмнява във всичко. О, не, има още нещо, на което също се доверява напълно – това е другият милиционер Алексей Петров.
    Напълно е възможно оперативният работник Х да е честен човек.
    Само че е съвършено недоказуемо, дали онова, което той е написал в доклада си, е онова, което му е казал агента ХХ – ако изобщо му е казал нещо, или което той е събрал от други свои източници. Това е големият проблем.
    Защо политическият изтърсак Станишев наложи подобен, уязвим в същността си закон – вие си отговорете. Задникът още го сърби от Москва, но иска да се хареса на Вашингтон? Или целта му беше още по-прозаична?  
    Тия дни се чу, че президентът Плевнелиев – след като на думи оправи всичко останало – щял да отваря Музей на ДС. В него сигурно най-големият раздел ще бъде този с епистолярното наследство на служителите от ДС – сведенията, написани от самите тях, и приписвани на този или онзи нещастник.
    Отделен е въпросът за свидетелствата, саморъчно написани от сътрудниците на ДС, но те не са интересни за Мунчо.
  

Мръснишките му заключения, докато рови избирателно из архивите, са по-позорни дори от тия на едновремешните кадесари. Дори ДС навремето не си позволяваше да те съди по този начин. ДС не би направила нищо срещу обекта ХХХ, ако сведенията срещу него не се засичат поне от три източника.
    ***
    Чудя се как да обясня на Мунчо примерно следното.
    Ако утре бившият оперативен работник Х занесе на редактора на „Уикенд“ някакъв свой текст и каже, че той е излязъл изпод златното перо на Мунчо, който настоява да го пуснат във вестника – как след време редакторът, ако е толкова лековерен, изобщо ще успее да докаже, че това е текст на Мунчо?  
    Разбираш ли това Мунчо – или не го разбираш?
    ***
    С мен обаче са свързани други неща – главно онова, което съм изричал и правил от екрана и заради което винаги съм се ползвал от доверието на публиката. Хиляди хора все още си спомнят знаменитият „Вот на доверие, който поисках през 1989 година – когато други мунчовци, пак червени,  ме атакуваха – и получих над 480 хиляди подписа в своя подкрепа. Ако бях Лили, щях да кажа, че се гордея със своята публика… В моя подкрепа правеха митинги, а не за Мунчо. Винаги съм бил лидер в зрителското доверие / виж раздела „Сондажи“ на споменатия по-горе сайт. Знам, че от тия неща мунчовци сън не ги хваща, но не мога да им помогна. Водих битката си, колкото мога – спираха ме,  пускаха ме и пак отначало. И досега е така. А Мунчо все иска да скокне от кьошето си на сцената.
   

Историята ми е толкова интересна, че понякога си мисля, че се отнася до друг човек. Готов съм да посрещна всякакви лъжи – ако все пак лежат върху някакъв дори нищожен смисъл.
   

Любопитният читател може да види, какво се е говорило за мен на заседанията на Политбюро и Секретариата на ЦК на Комунистическата партия /документалният сборник „Шесто управление срещу неформалните организации“/. Наскоро станаха известни и още други документи – пак от заседания на Политбюро. Доста са скърцали със зъби по мой адрес – но както би казала Лили, публиката винаги е права.
    А нахалници като Мунчо си съчиняват конспирации, от които излиза, че ДС – и с мое участие, представяте ли си! – е воювала с господарите си от комунистическата върхушка.
    ***
    В Музея на Плевнелиев за ДС, Мунчо може да стане главният метач, там му е мястото.
     ***
    Защо толкова го сърби задникът на тема ДС?
    Може би иска да стане голям журналист?
    Добре. Произвеждам го от Мунчо във великият Мунчо.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд