Фантазия и реалност в борбата с престъпността
Годишният Доклад на прокуратурата разкрива сериозните проблеми, свързани с неадекватното противодействие на престъпността.Известна е още от римско време поговорката „Чрез устата на младенеца глаголи истина”. В тази светлина като откровение блясва прозрението на кандидат-студент от наскоро проведените изпити: „В България цари пълен хаос, само престъпността е организирана!“.
В унисон с това откровение е и поредният анализ на немския писател Юрген Рот, който твърди в свое скорошно интервю пред Светла Василева: „Шега е, че българското правителство е постигнало измерими резултати в борбата срещу корупцията“ и „В действителност, борбата срещу организираната престъпност, особено срещу икономическата организираната престъпност, е чист театър.“
Аз бих добавил, че борбата с престъпността прилича по-скоро на телевизионен сериал, с анотации на епизодите в угаждащата на правителството преса.
Че нещата не стоят така, както им се иска на управляващите и както декларират, че се случват, е ясно и на малките деца. Че пропагандата е издигната в култ и денонощно ни облъчват с поредните победи над лошите, като едновременно всички сме свидетели или потърпевши на престъпна дейност, също е видно и с невъоръжено око. Че престъпността нараства – грабежи, палежи, изчезнали хора, убийства в Студентския град, разстрели вече не по единично, а групово на криминално проявени и криминално непроявени лица, е постоянен факт.
И преди да са станали публични два важни документа – Отчетът за реформата в МВР и постигнатите през последните три години резултати и Мониторинговия доклад на ЕК, нека видим тазгодишният доклад на прокуратурата, който разкрива сериозните проблеми, свързани с неадекватното противодействие на престъпността. Анализът на данните в него очертава две тенденции:
През последните 3 години регистрираната престъпност намалява с около 6% годишно, съответно латентната нараства със същия процент – резултат от загуба на доверие от страна на гражданите спрямо МВР; същевременно разкриваемостта на регистрираните престъпления намалява с около 3% годишно.
Увеличава се използването на СРС от МВР, като резултатите от това скъпо и крайно средство не надхвърлят 2-6%. Голямото количество разрешени СРС, съпоставено с ниската резултатност, поражда обосновани съмнения сред гражданите и експертите по сигурност за целта и обектите на наблюдение, измествайки ги от сферата на противодействие на престъпността към политическа употреба.
Истината е, че МВР регистрира по-малко престъпления и разкрива по-малко престъпления. Данните от 2011 г. показват, че МВР води за разкрити 41% от всички регистрирани престъпления, докато година по-рано е разкрило 43.6 процента. Още по-голям е спадът в разкриваемостта при икономическата престъпност – от 49,8% на 43,7%.
Ако анализираме достъпните ни данни, ще установим тенденция за спадане на разкриваемостта с около 3% годишно през последните три години, т.е. от 51,5 % през 2008 г. се стига до 41% през 2011 г.
Негативните тенденции в работата на МВР се разкриват в най-пълна степен от данните за битовата престъпност. През 2011 г. в МВР са регистрирани общо над 126 000 престъпления, докато година по-рано те са били 147 000. Сравняването на данните показва, че общото намаление на регистрираната престъпност – с около 20 000 годишно, се дължи именно на по-малкото жалби за посегателства срещу собствеността, които формират по-голямата част от цялата криминална активност в страната.
| Престъпност | 2008 г. | 2009 г. | 2010 г. | 2011 г. |
| Регистрирана/Латентнасъотношение | 20/80 (50/50) | 20/80 (50/50) | 20/80 (50/50) | 17/83 (47/53) |
| Разкриваемост в % | 11% (55%) | 10% (50%) | 9,8% (49) | 7,5% (47,5%) |
| Разрешени СРС | 11 000 | 10 000 | 15 800 | 13 642 |
| Използвани в съд СРС в % | 6% | 4% | 5% | 6% |
| СРС в дела с осъдителни присъди в % | 3% | 2% | 2% | 2% |
| Отказани разрешения | 0,6 % | 0,5 % | 0,5 % | 0,85 % |
Без преувеличение може да се каже, че загубата на доверие в МВР нараства с около 15-16% годишно. Практически реално извършените престъпления през 2011 г., са между 300 000 и 800 000, в зависимост от това по коя методика се отчита латентната престъпност – в най-лошия случай тя е малко над 83%, а в най-оптимистичния за управляващите – 53%!
Една друга тенденция също е налице: Осъдени за участие в организирани престъпни групи през 2007 г. са били 77 лица. През годините броят им устойчиво се увеличава и през 2011 г. е нараснал над три пъти – 290. На практика осъдените лица са свързани с 10-15 групи, от които нито една не е от т. нар. „знакови престъпни образувания“.
Това слабо корелира със заявленията на ръководството на МВР, че през 2011 г. вътрешното министерство е успяло да разбие напълно или частично 254 организирани престъпни групи. Дори и при тази трактовка на проблема се забелязва спад, защото през 2010 г. те са били 260. Може би афишираната от вътрешното министерство победа над престъпността се дължи на тенденцията след всяко разбиване, организираните престъпни групи все по-трудно да се реорганизират и по един естествен път да намаляват, стига да не се дължи на окрупняване, засилване и заемане на нови позиции. Все пак, набива се в очи след ежегодното отчитане на национални съвещания на МВР, че престъпните организации, които се наблюдават, са около 350, а за две години са разбити 514 ОПГ. Има нещо гнило в Дания!
Интересно е да се анализират и данните за използване и ефективност на СРС през 2011 г.
Заявените от прокуратурата СРС през 2011 г. са намалели 2 пъти. Същевременно според доклада на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, ДАНС е намалила с 19% исканията за използване на СРС. МВР обаче е увеличило използването им с 23%. В крайна сметка СРС-тата са се използвали спрямо 30% повече лица от предната 2010 година.
Специалните разузнавателни средства са този инструмент за противодействие на престъпността, който трябва да се ползва само в краен случай. Неговата употреба е дефинирана в Конституцията на Р България, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за СРС, като уговорката е, че СРС „…се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин“ (Чл. 3. (1), ЗСРС) „и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност (Чл. 4. ЗСРС)“. Свободата на личността, прокламирана във висшия закон на България, е ограничена с цел постигане на приемливо ниво на гражданска сигурност.
Некомпетентното и прекомерно ползване на СРС през последните години, не само не постигна намаляване на престъпността, но и предизвика основателни съмнения за злоупотреби и нарушаване на гражданските права. Всички зрелищни полицейски акции се крепяха предимно на информация от СРС – най-вече подслушване, което, зле проведено и още по-зле тълкувано, не доведе до разкриване на престъпления, а до сериозна дискредитация на способа и ползвателите му.
Николай Радулов