ДОКАТО ЦВЕТАНОВ ОБВИНЯВА И ХУЛИ СЪДИЯ ТОДОРОВА, ОСЪДИХА МИНИСТЪР ЦВЕТАНОВ, ЧЕ НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА!
Делото е заведено срещу неоснователно бездействие на министъра на вътрешните работи, изразяващо се в неиздаване на заповед за определяне на размера, условията и реда за предоставяне при отпускане на безплатна предпазна храна при извършване на дейности,свързани с вредни за здравето последствия. ОСЪЖДА министърът на вътрешните работи да издаде заповед на основание чл. 204, ал.3 и ал.6 от Закона за министерството на вътрешните работи за 2011 и за 2012 година, в двумесечен срок от влизане в сила на настоящето решение.
Изводът е, че министърът на вътрешните работи НЕ СИ Е СВЪРШИЛ РАБОТАТА!
Ето и решението:
РЕШЕНИЕ
№ 10384
София, 16.07.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Илиана Иванова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело № 2822/2012.
Производството е по чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Подадени са жалби от Владимир Станчев Алексиев от град София, от Добромир Василев Добрев от град София и от Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ със седалище и адрес на управление град София срещу неоснователно бездействие на министъра на вътрешните работи, изразяващо се в неиздаване на заповед за определяне на размера, условията и реда за предоставяне при отпускане на безплатна предпазна храна при извършване на дейности,свързани с вредни за здравето последствия.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище, че не е налице бездействие на административния орган, който е започнал процедура по издаването на цитирата заповед.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК предвижда възможност за безсрочно оспорване на бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. С оглед на това подадените жалби са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По делото е представена заповед №Із-1259/22.08.2006 година на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.204, ал.3, чл. 21, т.11 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и във връзка с чл. 285 от Кодекса на труда /КТ/ и Наредба №11/21.12.2005 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, с която е определен размера, условията и реда за осигуряване на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани с вредни за здравето последици.
Същата заповед е изменяна последователно със заповед №Із-67/12.01.2007 година досежно т. 1, б.“г“, със заповед №Із-577/07.04.2008 година досежно т.1, б. „б“, със заповед №Із-1877/17.08.2010 година относно т.1, б.“з“ и със заповед №Із-09.11.2010 година относно няколко текста от първоначалната заповед.
Със заповед №Із-329/08.02.2011 година министърът на вътрешните работи е назначил работна група със задача до 31.03.2011 година за изготви проект за нова заповед за „определяне размера, условията и реда за осигуряване на безплатна предпазна храна и тинизиращи напитки за служителите от МВР“. Работната група е изготвила докладна записка, с която е направила предложение да се предприеме законодателна инициатива за изменение на чл.204, ал.3 от ЗМВР и при одобряване на предложението работната група да спре дейността си до нормативната промяна.
В ДВ бр.44/12.06.2012 година е публикувано изменение на чл. 204, ал.3, и ал. 6 от ЗМВР, както и е създадена нова ал.7 на чл. 204 от ЗМВР. Процесуалният представител на ответника е представил в съдебно заседание на 13.06.2012 година следните писмени доказателства: докладна записка рег.№2957/20.04.2012 година от директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ до министъра на вътрешните работи за изменение на заповед №Із-1259/22.08.2006 година, информация относно сключени договори за безплатна храна и тонизиращи напитки за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 години и заповед №Із-31.05.2012 година на министъра на вътрешните работи за назначаване на работна група за изготвяне на вътрешноведомствени документи в срок до 15.06.2012 година. С представянето на посочените доказателства ответникът твърди, че е изпълнил законовото си задължение, като е предприел мерки за издаването на заповед за безплатна храна и тонизиращи напитки съобразно изменението на чл. 204 от ЗМВР.
При така приетите и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав обосновава следните правни изводи:
Съгласно действащата редакция на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР /обн. в ДВ бр.17/2006 година, в сила от 01.05.2006 г./ „за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови“, като размерът на сумите и доволствията по ал.1 – 5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи – ал. 6 на чл. 204 от ЗМВР. Съобразно тази приложима нормативна уредба и представените по делото като доказателства заповед №Із-1259/22.08.2006 година и последващите заповеди от 2007, 2008 и 2010 година за изменение на същата, следва да се приеме, че министърът на вътрешните работи е изпълнявал законовите си задължения за издаване на ежегодна заповед относно реда и условията за предоставяне на безплатна предпазна храна и противоотрови до 2010 година, тъй като действието на първоначално издадената заповед е продължавано през следващите години с изменение на същата. За 2011 година липсват доказателства министърът да е издал предвидената в чл. 204, ал.6 от ЗМВР ежегодна заповед, тъй като представените доказателства за назначаване на работна група и изготвеното от нея предложение за законодателна промяна на нормативната уредба не освобождават административният орган от законовото му задължение да издаде такава заповед. Същите изводи са относими и за 2012 година, до момента на обявяване на делото за решаване. С изменението на чл. 204, ал.3 от ЗМВР се предвижда, че „на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна. На служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки“. Съгласно ал. 6 на чл. 204 от ЗМВР „размерът на сумите и доволствията по ал.1 – 5 се определят ежегодно с акт на министъра на вътрешните работи“. Въпреки представените доказателства за назначаване на работна група за изготвяне на заповед и определения срок до 15.06.2012 година, пред съда не са представени доказателства /а именно издадена заповед на министъра на вътрешните работи/ до приключване на делото.
Поради това настоящият състав приема, че ответника не е изпълнил произтичащо пряко от нормативен акт задължение, което представлява бездействие по смисъла на чл. 257, ал.1 от АПК за 2011 и за 2012 година. Административният орган следва да бъде задължен да изпълни задължението си по чл. 204, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР в двумесен срок от влизането на решението в законна сила, като издаде заповеди за безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за 2011 за 2012 година.
Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА министърът на вътрешните работи да издаде заповед на основание чл. 204, ал.3 и ал.6 от Закона за министерството на вътрешните работи за 2011 и за 2012 година, в двумесечен срок от влизане в сила на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марина Михайлова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илияна Дойчева
/п/ Мариета Милева
Afera.bg