Конституционният съд върна мрака в предварителното производство. На всеки от нас могат да му повдигнат обвинение и да си седи обвиняем следващите 100 години!
По принцип, си позволявам да коментирам съдебни решения, единствено в жалби до по-горестоящия съд или в редките случаи, когато седнем с приятели на маса и хептен няма за какво друго да си говорим. Този път, обаче ще направя изключение от правилото си. Първо, защото над Конституционния Съд е само Той и няма как да обжалваме конкретното решение. Второ, защото това писание е израз на свободата на словото, а и смятам, че се отнася до погазване на правата на гражданите, за сметка на репресивните държавни органи: Прокуратура и разследващи органи, които и без това доминират и управляват по свой вкус и разбиране цялата досъдебна фаза.
Т.е. обвиняемите имат равни права с обвинението едва в съдебна фаза, не по-рано. Предоставям линк към Решение № 10/2010г. с докладчик Румен Ненков, като имам предвид т.3 от него: За института “Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”.
Съвсем накратко, ще обясня за какво иде реч в състава на чл.368 НПК. Текста предвижда възможност на обвиняемия за леки престъпления, наказуеми с до 5г. лишаване от свобода, след като е обвинен в престъпление за повече от 1г., да поиска от съда да задължи Прокуратурата в тримесечен срок да внесе обвинителен акт или да прекрати делото. За обвинените в тежки престъпления, срока е повече от две години след, като е повдиганото обвинението.
Изключително важна норма, намерила място в НПК през 2003г. след многобройни осъдителни решения срещу България, за това, че се повдигат обвинения на лица и се ограничават с години правата им.
Изцяло дисциплинираща норма, насочена към Прокуратурата и разследващите органи, защото, като не успеят да съберат доказателства за една или две години, няма да го направят и за двадесет. Има множество примери в тази насока.
Преди, може би пет години, приключих по подобен начин следствено дело, по което бяха повдигнати обвинения в продължение на тринадесет години!!!!! След като, 13г. не бяха направили нищичко, за да докажат вината на петимата извършители, за останалите четирима внесоха обвинителни актове в съда. Излишно е да казвам, че делото мина в едно заседание и приключи с оправдателна присъда и то такава, че прокуратурата изобщо не внесе протест срещу нея.
Този пример, далеч не е единствен и се разминава драстично с трайната практика на Съда в Страсбург, че повдигнато обвинение в подобни срокове драстично се разминава с дефиницията за разумни срокове в наказателния процес и грубо нарушава правата на гражданите.
В решението си, КС подробно се спира на определените в НПК двумесечни срокове за разследване и събиране на доказателства, както и на въведените “твърди” гаранции за спазването им, чрез осигурената възможност единствено на Главния Прокурор да удължава сроковете за разследване.
Честно казано, изключително съм изненадан от обстоятелствената част на решението. Наистина, чудесно обосновано, “звучит хорошо”, обаче действителността показва съвсем различно нещо! Всяко едно разследване, дори за най-проста кражба или документни престъпления, както и тези с формално извършване се “разследва” с години.
И понеже у нас престъпността се бори не ефективно и реално, а единствено със статистики, които гордо се размахват по медиите, първото нещо, което правят е повдигат обвинение, вземат мярка за неотклонение и …………………………………..после, с чувство на изпълнен дълг, го отмятат като разкрито???????????
Слагат преписката на купчината да не им пречи и подхващат следващата. И така, отлежават с години. Формално пращат искания за удължаване срока, съвсем формално получават удължаването му, когато ситуацията със сроковете съвсем отиде на “изуй гащи”, спират производство и на другия ден го възобновяват и така………..много време.
Същевременно упорито по медиите се тиражира, че единствената причина за дългогодишното отлагане на делата са адвокатите, които не се явяват. Твърдение, дотолкова безсмислено и неотговарящо на истината, че си проси публикуването на отделната статия по въпроса.
КС, надълго и нашироко се спира на хипотетичната възможност разследването да бъде затруднено от международен елемент: издирване на свидетели, избягали извършители и прочие, като достига до извода, че нормата на чл.368 НПК е пречка за правосъдието? Извод, изцяло голословен и с който, меко казано не мога да се съглася. Още повече, че цялата практика по наказателни дела е срещу заключението на КС. На първо място, по брой на разследващи органи (МВР и следствие) и на прокурори сме на първо място в ЕС, като надминаваме държави с пъти по-голямо население и престъпност от нашата. На следващо място, делата с т.н. международен елемент са твърде малко, на фона на всички останали, не повече от няколко процента, което по никакъв начин не оправдава погазване на правата на гражданите.
NB: Нещо много важно: независимо от мнението на сегашния Министър на ВР, престъпници са само тези, които са осъдени с влязла в сила присъда, не по-рано. Т.е. при наличие на огромен разследващ апарат единствената причина за мудността е неефективността му!!! Ще си позволя да дам два примера от практиката ми:
1. Призоваваме, турски гражданин, като свидетел по наказателно дело в съдебна фаза. Посочих адрес и имена на свидетеля. След шест месечно забавяне, съдебната поръчка се върна с отговор, че в Република Турция няма такова лице? Чукнах му имената в Гугъл и се оказа, че лицето, което не съществува е известен истанбулски адвокат занимаващ се авторски права . Звъннах му по телефона и човека дойде на собствени разноски за следващото заседание.
2. Писмо от Прокуратура намираща се извън ЕС, за издирване на български граждани извършили престъпление при тях. Интерпол България и МВР отговарят, че няма такива лица у нас? След елементарна справка в Търговския регистър и Гугъл, се оказа, че “несъществуващите” иначе лица имат по м’найсе фирми у нас и развиват бурна дейност. Имат адресни регистрации, лични карти, множество недвижими имоти и прочие………….та, за какво говорехме………аха, за неефективността на органите, които са дотолкова неефективни, че граничи абсурдното, но за това НПК няма вина.
Решението на КС ще отвори за пореден път, широко вратата за т.н. поръчкови дела, включително ще осигури трудно изкоренената възможност с отменената норма да се решават граждански и търговски спорове, чрез “връзки” в МВР и Прокуратурата. Също така, отново ще има упреци от Брюксел и осъдителни дела срещу България.
А, решението е толкова просто и законно, дори и в момента. Образува се предварителното производство срещу неизвестен извършител, събират се всички доказателства, колкото време е нужно, след което се повдига обвинение на извършителя и в рамките буквално на два месеца, Прокуратурата може да внесе обвинителен акт в съда.
Да-да, ама не! Не ме питайте защо? И аз не знам, но е факт. Причината е комплексна: много народ на държавната хранилка, некомпетентност, размита отговорност, лични и бизнес интереси да се запази статуквото, огромната власт събрана в ръцете им, както и възможността да я осребряват по всевъзможни начини, ако се вярва на медиите, мързел и т.н.
Обвиняемите ли? На кой му пука за тях, важното е, че според статистиките у нас са разкрити повече престъпления от съществуващите. Лошото е, че дори безспорни успехи, като разкриването на “Наглите” се загубват на фона на всичко останало. Да не споменавам, че заради същата неефективност и неграмотност, можеха да ги хванат след второто отвличане, ама карай да не ставам дребнав.
Та да си дойдем на думата – защо е цялото това писание, ли?
Защото, на всеки от нас могат да му повдигнат обвинение и да си седи обвиняем следващите 100 години и в идеалния случай с най-леката мярка за неотклонение, да иска разрешение всеки път, когато трябва да иде до морето.
Е, за това, иде реч.
Николай Хаджигенов