Спекулации със злото. Ние там – те тук

Че какво значение имат те, когато външният ни министър предизвиква и дразни някои арабски диктатори, сякаш е квартален гамен край нечия бакалница. И всички до един заобикалят основното. Онази глупост, която беше изръсена – а всъщност препотвърдена от наши мъници, които охотно цитират големите глупости на някои уж големи хора. А тя гласеше: „Ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук!“Е, отидохме и в Афганистан. Но въпреки това терорът дойде и тук.

Тия дни врачките благоразумно се покриха. Дори Теодора Стефанова – личната гадателка на Берлускони – не се обаждаше, тя напоследък нищо не е казвала и за италианския палавник.

Вместо тях обаче изпълзяха други специалисти и се оказа, че сме страната, в която всеки разбира от тероризъм. Не се намери дори един наивник да си признае, че не му е ясно едно или друго.

Депутат от ГЕРБ изтърси най-голямата глупост: втори атентат нямало да има.

 Този човек е по-опасен за ГЕРБ  дори от рушветчията им от Монтана

 Бойко трябва да издаде нова заповед по гарнизона – хората му имат право да говорят едва след като получат бележка, два пъти подписана лично от него.

В крайна сметка, всички препирни се изродиха в най-калташка партийна пропаганда.

Изрекоха се невероятни неща. Парадоксално – за да не използвам истинската дума – беше държането на външния министър Младенов.

А най-предизвикателно било това на един лекар от Военна болница при Лора Крумова – предполагам, че тя го е гледала по обичайния си умен начин. Но някой път човек се пита, дали има връзка между ума и слуха й. Според лекаря (цитиран от БЛИЦ) камикадзетата ги заразявали със СПИН. Тази нелепица дори само да я повториш, изглежда опасно. Подобно невежество е наистина срамно, тъкмо защото поведението на ония хора ни отпраща в най-загадъчните дълбини на човешката психика.

Младенов беше видимо уплашен и объркан веднага след атентата, и това беше обяснимо, след като толкова нахално наливаше ум и разум в главата на сирийския президент.

Паси пък, който поначало си е по-ловък, се похвали, че „дюнер-дипломацията на Бойко се била провалила“. Бойко спокойно би могъл да му напомни за други близкоизточни сладости, любими на бившия министър, но се въздържа, понеже не знае иврит.

Ген. Атанас Атанасов не е тръгнал още да разнася дискета с цялата истина за атентата, но все пак изпрати един конспиративен откос: „България продавала оръжие и затова направили атентата тук“. После вече уточни – специалистите ни са известни с това, че непрекъснато се уточняват – че причината била сервилната ни политика. Оръжия? Че какво значение имат те, когато външният ни министър предизвиква и дразни някои арабски диктатори, сякаш е квартален гамен край нечия бакалница.

И пр., и пр.

И всички до един заобикалят основното. Онази глупост, която беше изръсена – а всъщност препотвърдена от наши мъници, които охотно цитират големите глупости на някои уж големи хора. А тя гласеше: „Ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук!“

Е, отидохме и в Афганистан. Но въпреки това терорът дойде и тук.

През април 2004 година разговарях – чрез телевизионен мост от обградения Наджаф, с говорителя на радикалния шиитски лидер Муктада Садър – шейх Кайс ал-Хазали. Зомби групата на Костов в парламента веднага излезе със специална декларация срещу мен. Това беше обичайното дежурно лигавене на нашите слагачи. Обаче още тогава говорителят каза ясно следното: „Българи, вие окупирате свещена земя, затова Виетнам ще ви се види песен.“

Цяло чудо е, че това се случи едва 8 години по-късно.

В общото циврене най-безсмислено звучи мрънкането на опозицията, че системите ни за сигурност не са ефикасни. Е, да, така е – но коя система се е оказала сигурна пред терора. Няма такава, няма и да има. В Лондонистан, както и сега вече наричат този велик град, има служби, които са два века пред нас с опита и уменията си. Но и те не успяха да спрат безумците, които през 2005 година избиха 52-ма души в метрото. Срещу истинското Зло няма спасение, могат единствено да се минимизират щетите.

Когато отиваш  при Злото, и то идва при теб

Израел, която има най-могъщата и категорично най-свирепата служба за сигурност, също не успява напълно да се справи с Него.

Накрая ще се окаже, че най-прозорлив е бил иначе банално-хитроватият Симеон. Часове след атентатите на 11 септември 2001 година, които окончателно отпушиха Злото, той каза буквално следното: „Ние сме малка страна, и по-добре да си гледаме нашите работи!“

Близо три години по-рано (през януари 1999), във „Всяка неделя“ той беше казал нещо подобно и за влизането ни в НАТО: че това е скъпо удоволствие за страна като нашата, и пр. Може би тогава Историята е намерила за малко време и за него и му е нашепнала нещо – колкото и странно да изглежда това с оглед на по-сетнешните му отношения със същата Госпожа. Тъй или иначе, вероятно с тези ключови фрази ще бъде запомнен и той.

Телевизиите трудно се събудиха, те са си вечно недоспали – вместо да прекъснат незабавно блудкавите си летни програми и да започнат да излъчват специални студия за атентата, те чинно си изчакаха новинарските емисии. Вече е ясно, че и трета световна война да започне, ще си излъчат докрай турските сериали и едва тогава ще съобщят тази вест. Така беше и по време на пернишкото земетресение, така ще я карат, дори и второ пришествие да настъпи.

Томето (Тома Томов) ми се обади вбесен, че това са инвалиди – и беше прав.

Разбирам колко са ограничени днешните новинари, в какви корсети са поставени, колко е залиняло въображението им, автоматичният четец е техният Бог и техният Сатана,

всичко вече са сметки, всичко вече е търговия в „Плод-зеленчук“. Добре де, но малко смелост няма да ви повреди, поне в деня, когато Злото ни навестява. Но те ще се чудят какво да правят, дори някое камикадзе да се самовзриви в собственото им студио.

Какво, все пак, можеше да се направи при тази тотална вдървеност, която е обхванала занаята ни?

Ами най-напред, от уважение към смъртта, трябваше да прекъснат тъпите си програми и да повикат хора като Томето и други, за да се взрат в биографията на Злото, в неговия изначален произход и, за жалост, в неговата неизтребимост. Има безкрайно тягостни неща в историята на тероризма, които можеха да бъдат припомнени – докато се изяснят в някаква степен конкретните факти. Вместо това телевизиите се превърнаха в парад на министри – от омърлушения Младенов, до който се сетите.

Накрая, и досега не сме по-близо до психографията на Звяра/Злото, независимо от многословието на навлеците многознайковци. И затова остана нечуто нещо направо плашещо, казано от Алекс Алексиев (вестник „Днес“). Алексиев беше приет по един не дотам справедлив начин, докато беше съветник на Филип Димитров, обаче иначе той си е безспорно един от големите познавачи на съветския режим, а сега и на ислямския фундаментализъм. Та той разказа как професор от Нов български университет твърдял, че радикален ислям не съществува. Ако това е вярно,

значи полудяването  у нас върви в най-различни посоки

Разбира се, телевизиите могат да се оправдаят с факта, че бяха захранвани, поне в началото, с доста глупости, но немалко пресилени интерпретации направиха и самите те. И тъкмо поради това трябваше да се затворят в света на историята. Някоя телевизия можеше, например, да покаже и филма на Спилбърг „Мюнхен“ – един изключителен филм, заради който този несъмнен гений си спечели немалко критики от еврейската общност. Но там, в него, може да се открие и един ценен ключ въобще към сърцето на тероризма. Излъчването му щеше да бъде уместно, още повече, че олимпиадата е след броени дни. А и в олимпийските среди вече се събуди един конфликт: МОК отказа по време на откриването да се почете паметта на избитите от палестинци 11 израелски спортисти в Мюнхен през 1972 година – акцията, отприщила с пълна сила истинската война, която продължава и сега, и ще продължава вечно.

Телевизиите можеха да прибягнат и към услугите на хора като Питър Бъргън, американския специалист по ислямския тероризъм, или на английския експерт Пол Бийвър, вестниците се сетиха за него, но не и телевизиите. По дяволите, тези двамата гостуваха още през 2003 година на „Всяка неделя“ – защо тогава това беше възможно, а сега трябва да слушаме глупостите на някакви случайни хора. Нашите телевизионни „присъствия“, които минават за водещи, така и не разбраха, че не си говорят насаме с налудните си гости и че всичко, което се избъбря от тях, може да има тежки последици. Но те предпочитат да си останат пленници на нечии „спинозни“ интерпретации, и в този си апетит нямат насита.

Не е достатъчно и един талантлив журналист като Венелин Петков да отиде в Сарафово, за да стане също жертва на хаоса там – той щеше да бъде много по-ценен в студиото си, където можеше, например, да излъска още малко образа на Младенов – докато измъкне ясния отговор, защо, всъщност, външният ни министър се държа толкова наперено, почти като екзекутор на сирийския режим, дали не си е мислил, че мести крачка в някакво безобидно дипломатическо танго? А сега пък казва: „Не сме достатъчно бдителни“?!! Вместо да каже, че сме убийствено бъбриви…

Тъй или иначе, в крайна сметка най-добрият подход е да се допиташ до Историята, да търсиш нейните отговори и да разгадаеш нейните предположения – това е много по-ценно, отколкото да хвърляш някакви камъчета в грамадата от глупости, които обичайно се изговарят в трагичните български дни. Виж и разчети историята, говори с нея, не чакай да ти подхвърлят някаква хапка, която после може да се окаже и отровна.

Един пък арабски журналист сладко-сладко разказваше: „Или е така, или е иначе. Обаче със сигурност могат да кажат службите“.

Или е така, или е иначе – това е и формулата за телевизиите. Точно така, часът за тях е между един и два, ако изобщо имат часовник.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Приказки за телезията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт