Икономика не се управлява чрез „зашиване на дупките на скъсаните чорапи“!

Не може да „заповядваш“ на Лукойл, или да се месиш в ЦСКА, нито да замразяваш цените! Управлението на българската икономика се е превърнало в един странен тип полусоциалистическо правителство, което се опитва да интервенира във всичко, без да има истинска политика в нищо! Коя икономика може да издържи с вече близо 4 годишна неспадаща безработица от над 12 % (въпреки непрекъснато заминаващитe от страната работоспособни българи)? Коя икономика може да издържи без никакъв, направо умрял вътрешен бизнес и то на фона на страхотната задлъжнялост?
Може ли една икономика да работи само за някакви европейски фондове, в които държавата навсякъде дърпа конците и то не чрез „невидимата ръка на пазара“, а чрез своята собствена „видима ръка“ протегната под масата?  

Прочетох с интерес и уважение бележката на Г-н Георги Чернев, Председател на Софийската Търговско-промишлена Камара, публикувана в последния брой на Търговски Вестник. http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7313&mode=thread&order=0&thold=0

С Г-н Чернев се познаваме отблизо и се уважаваме, заради принципните ни виждания относно развитието на българската икономика и бизнес. Неговата бележка „Влакът Спира“ ме подтикна незабавно да му отговоря, тъй като нещата с българския национален икономически локомотив, според мене, са станали вече свръх тревожно важни. Това писмо по-долу е писано на един дъх и без редакция, така, че се извинявам за евентуалните грешки.
Уважаеми Г-н Чернев,
Уважаеми Приятелю,
Това, че „Влакът спира“ мисля, че го казахме заедно с тебе ясно и на всеослушание – в 2007, повторихме го в 2008, казахме го още по-твърдо в 2009; натъртихме го на Г-н Бойко Борисов и като кмет, когато беше и като стана премиер…
Продължих да го говоря ясно и категорично, че бизнесът загива, че частният сектор, ако не му се помогне – е обречен, че за междуфирменият дълг е необходим национален механизъм, че не може основните структуро определящи компании на българския бизнес да бъдат оставени на произвола; че е престъпление предприемаческият сектор – този на малките и средни фирми създаден сред толкова трудности сега да загине, да изчезне.
Подчертахме, че огромната задлъжнялост – фирмена и на домакинствата стои в основата на особеностите на българския тип криза.
Че именно Потреблението следва да бъде раздвижено чрез една национална фискално-стимулационна програма съдържаща и елементи на редуциране на дълга на основните стопански играчи.
Търсихме, търсихме и продължаваме да търсим ДИАЛОГ.
Всичко това бе опитано – с много позитивна воля и желание да се помогне на България, на българското стопанство, икономика и бизнес.
Предложихме една цялостна национална анти-кризисна програма, включително с предложения за промяна на множество закони и други нормативни актове.
И?
И, нищо, Уважаеми Г-н Чернев!
Пълно нищо!
Обратно, нещата все повече се влошават.
Коя икономика може да издържи с вече близо 4 годишна не спадаща безработица от над 12 % (въпреки непрекъснато заминаващитe от страната работоспособни българи)? Коя икономика може да издържи без никакъв, направо умрял вътрешен бизнес и то на фона на страхотната задлъжнялост?
Може ли една икономика да работи само за някакви европейски фондове, в които държавата навсякъде дърпа конците и то не чрез „невидимата ръка на пазара“, а чрез своята собствена „видима ръка“ протегната под масата?
В условията на световна депресия и свиване на апетита на чуждите инвеститори, ние допълнително подпомогнахме тяхното „изгонване“ от България с нашите познати до болка „мръсни“ държавни и други процедури!
Продължаваме по най-груб и недостоен начин да обръщаме гръб на големи икономики, с които традиционно сме имали масивен търговски оборот и промишлени взаимоотношения.
Така, че Влакът, според мене е спрял отдавна!
Няма пара в Локомотива!
Няма ги моторите на растежа.
Обезкръвени са!
Така, че да, Диалог е необходим, но диалог с кого?
С кое правителство, Уважаеми Г-н Чернев?
С това, което съзнателно спря Локомотивът на България ли?
С това Правителство, което за 4-ри години не съумя да формира една сериозна, приета с национален консенсус анти-кризисна програма за излизане на България от кризата?
Ами нека да не говоря само символно, нека да се съсредоточим в такъв важен национален сектор на българската инфраструктура, като БДЖ. Нима, още от правителството на Сакскобурготски, през това на Тройната Коалиция, та до сегашното – не се знаеше, че БДЖ по този начин не може да продължава да живее?
Знаеше се от експертите. Но, политиците не обърнаха внимание на това. И сега се стига до катастрофата.
Така е и с редица други сектори на българската индустрия.
Вие разбирате много добре, че една икономика не се управлява или регулира чрез „зашиване на дупките на скъсаните чорапи“.
Че не може да „заповядваш“ на Лукойл, или да се месиш в ЦСКА, нито да замразяваш цените!,
Че управлението на българската икономика се е превърнало в един странен тип полусоциалистическо правителство, което се опитва да интервенира във всичко, без да има истинска политика в нищо!
И затова, аз също казвам -Да, един критично важен последен диалог е – КРАЙНО НЕОБХОДИМ. Иначе, икономиката ни категорично ще загине.
Но, този диалог трябва да се повече с цялото общество, с националните експерти, с тези, които са изгонени, изхвърлени, изолирани от арогантните политици; един ясен, директен, конструктивен, без шикалкавене диалог с националния капитал трябва да започне час по-скоро!
Иначе, Влакът не само че ще ръждяса, но няма да се намери и музей за него!

С уважение,
Проф. Димитър М Иванов, д-р на икономическите науки

Колаж: Ивайло Ангелов