АЛЕКСЕЙ, АКО БЕШЕ ТОЗИ „ОКТОПОД”, КАКЪВТО ТЕ ИЗМИСЛИХА, ДОСЕГА ДА ГИ БЕШЕ РАЗСТРЕЛЯЛ!
Имаше време, в което бяхме братя по оръжие. Имаше време, в което събирахме камъни. Имаше време, в което разхвърляхме камъни, защото ти не се научи да признаваш горчивата истина, а аз не го изучих този занаят – да я премълчавам. И в Библията има време за всичко, и в човешкият живот откъсите от време никога няма да бъдат катранено черни, или ангелски бели. Затова свободните по дух, посветените, никога не робуват на суетното си его, владеят най-страшното оръжие – да прощават, и не храчат срещу някого, само защото не им е платил достатъчно на брой жълтици.
Даскалици в Библията няма.
Какво значение обаче има Библията, когато един български министър на МВР с особена форма на главата стъпва в Храма, само защото това е „гербаджийско мероприятие”?
Да не би този пипонест „опер” да си въобразява, че Господ не види?
Да не би ти, Алексей, все още да си мислиш, скърцайки със зъби от болка, че е все едно и също да имаш РЕСПЕКТ към Бог, както към МОСАД?
В Йерусалим реките текат обратно.
И защото съм бясна, и защото съм луда, и защото съм всичко онова, което другите говорят за мен и не ме интересува, и защото този път за последен път се опитвам да пробия счупената ти кост, не там в глезена, а в душата, не на ухо, не с потайни писъмца до ареста, ще ти изкрещя – всички да чуят: главата ти ли трябва да счупят, за да кажеш на този народ КОЙ, КАК И ЗАЩО УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВАТА НА АМФЕТАМИНИТЕ?
Счупен ти бил глезена, ама си мълчал, за да не си помисли някой, че си мишок, дето хленчи.
Целият ти „екип” се изсра на главата ти, ама така, иначе, да не обидиш някого…
Хоро играха върху главата ти всички АПАПИ начело с Бойко Борисов, но ти беше „лоялния гражданин” и някак май ги подвели, ах, ох, ах, недей…
АЛЕКСЕЙ, АКО БЕШЕ ТОЗИ „ОКТОПОД”, КАКЪВТО ТЕ ИЗМИСЛИХА, ДОСЕГА ДА ГИ БЕШЕ РАЗСТРЕЛЯЛ!
Всяко мръсно, гадно копеле би го направил!
Ти обаче остана без устни от прехапване. И стискаш ИСТИНАТА в грапавото си гърло.
Мафиот ли?
Октопод ли?
Убиец ли?
Съкрушително съм снизходителна към всички онези, които изобщо не те познават и които те лепят като зловеща илюстрация.
Защото знам що за т….. си.
И понеже не страдам от никакви илюзии, че и сега ще си отвориш устата и ще извадиш на показ пред този освирепял от глад народ истината за ПРЕСТЪПНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ, и понеже и сега времето ни ще се размине – преди да те довършат, преди да те усмъртят, в името на войните, които сме водили, направи само един мъничък жест – дължиш ми го! – запечатай един плик, оставайки ми го в наследство.
Плик, в който да ми разкажеш за БИЗНЕСА НА СЛУЖБИТЕ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ С АМФЕТАМИНИТЕ.
На мен ще ми стиска да отворя този плик.
Този живот е за смелите.
Веселина Томова