Болт, дай палката! Дирижиран ентусиазъм

Героят Болт бе направо в небесата след рекорда на 4 по 100 метра – и точно тогава един обикновен английски спортен съдия отказа да му остави щафетната палка. Прибра я, както повелява правилникът, и написа може би най-важното послание на Лондон. Миналата сряда си помислих, че Бойко е решил да ми вземе хляба. В Лондон го питаха, гледа ли олимпиадата по телевизията, и той каза следното: „Канал 1 рядко го хваля, но в случая с олимпиадата се справя много добре. И с повторенията, които вечер дават, и с обзора на деня. Така че и да пропусна нещо, по-късно го гледам“.

Е, този път мога да свърша дописката си и дотук – щом Бойко харесва олимпийските предавания на Канал 1, какво да се бъркам аз, горкият.

Но, все пак, да събера малко смелост и да размишляваме върху думите му. Излиза, че една телевизия е добра, когато повтаря предаванията си така, че и премиерът да ги гледа.
Това е интересно прозрение, не ми беше хрумвало досега. То може да залегне в бъдещата програмна стратегия не само на държавната телевизия. Може дори да се развие още малко: да се повтарят само ония предавания, в които българските спортисти постигат успехи. Така ще се поддържа на висота българският дух, а и разходите ще са значително по-малки поради липсата на особени успехи.
А пък по два пъти трябва да се повтарят някои специални коментаторски постижения, които сполучливо могат да конкурират развлекателната продукция на държавната телевизия. По този начин и тя скоро може да получи височайша оценка.
Например, какво ще си помислите за онзи идиот, който казва следното: „На следващата олимпиада в Рио де Жанейро домакин ще бъде Бразилия“! Заслужава похвала, нали? Несъмнено.
Онзи, който огледа и анализира внимателно тази дива фраза, може да стане най-малкото доцент в Журналистическия факултет.
Само един завършен наивник (макар че точната дума е „тъпак“) може да се изрепчи, че Детелин Далаклиев ни е „отвел там, където ни е мястото – при водещите нации в бокса“! Доколкото си спомням, Детелин, който иначе е чудесен боксьор и бивш световен шампион, отпадна още на четвъртфиналите – там, в този калабалък, ли е вече мястото ни?
Дори и при тоталитарния режим не се чуваха такива, напълно абсурдни, хвалебствия. То нямаше и защо, понеже и без пискливи хвалби си бяхме водеща спортна нация.

Човек се пита, дали не е създаден отдел „Пропаганда“ в някакъв нов таен ЦК, който по подобие на онзи, комунистическия, да спуска инструкции да се възхваляват до небесата дори и най-нищожните постижения? Къде ли го крият този отдел?

А категорията до 91 килограма – продължава същият наивник, когото някои биха нарекли тъпак – върнала българския бокс в световния елит?! И освен това, голям успех за Тервел Пулев било това, че играл пълни девет минути срещу украинеца Усик?! Тоест, успех е това, че успял да се спаси от нокаут – това иска да ни каже въпросният господин.
Тия хора и да се подмазват както трябва не знаят. Много се надявам Тервел да си е запушил ушите, докато оня е дрънкал тези глупости, за да не се ядосва излишно. Между другото, много ме впечатли едно негово кратко интервю след първата му победа, когато призна, че в третия рунд вече не е знаел откъде ще дойде следващият удар. Подобна честност, съчетана с очевидните качества, които притежава, със сигурност ще му гарантира успехи – стига да не слуша песнопенията на слагачите, ако изобщо им обръща внимание.

Съжалявам, че никой не е казал на Бойко, че има и една друга телевизия – казва се ЕВРОСПОРТ – която щеше да задоволи вкуса му не по-лошо от Канал 1. Въпреки че тя нямаше по десет пъти на ден да съобщава за срещата му с българските олимпийци.

Все пак, предполагам, че не точно тези повторения е имал предвид той.
Невероятно угощение за слуха беше да слушаш по ЕВРОСПОРТ коментарите и интервютата направо от пистата на легендарния Морис Грийн – това чудовище на спринта от близкото минало. Гледам олимпиади поне от Римската през 1960 година, когато започнаха цялостните излъчвания, но никой и никога досега не е ни доближавал до такава степен до тайните на леката атлетика, и специално на бяганията, като Грийн.
От БНТ се опитаха да компенсират с Тереза Маринова, но тази забележителна спортистка трудно влезе в новата си роля. Дори и участието й в олимпийския клип също издаваше известна непохватност, не бяха успели напълно да я разчупят, и дори не бяха схванали това. Това не е рядкост при участието на големи спортисти в рекламни кампании: и Бекъм е смешничък понякога, когато произнася кратките си реплики, а тия дни усилено се върти една реклама на „Реал“-Мадрид, в който испанецът Серхио Рамос казва толкова дървено „Оле“, сякаш за първи път през живота си чува тази дума.
В българската секция на ЕВРОСПОРТ много впечатляващи бяха лекоатлетическите коментатори (Пламен Кръстев, Иван Чешанков). Вместо да се препъват, докато се реят в небесата, за да търсят някакви фамозни български успехи, те просто ни засипваха с ценна информация, понякога дори в драматичното темпо на събитията, които в момента наблюдавахме. Никакво празнословие, дори и за момент.

Тези хора, а и повечето им колеги там, и пред взвода за разстрел не можеш да ги накараш да произнесат дивотия като „Отборът стисна зъби“ – сякаш волейболистите ни са си имали работа с някой некадърен зъболекар.

А след 15 дни олимпийски надговаряния само с един мач по ДИЕМА (Челси – Манчестър Сити, коментатор Георги Драгоев) веднага си спомнихме колко убедителен, красив и дори възвишен може да е езикът на коментатора. Ето как говорят в тази телевизия: „Тънката граница между отдадеността и грубостта беше премината“. А за две седмици нито веднъж от Канал 1 не се чу дума като „отдаденост“ – тази прекрасна дума, която обаче не може да вирее в джунглата от езикови шаблони. През първите трийсетина минути на въпросния мач Драгоев не спря да поднася факти, все нови и нови, и всичко това съчетано с проникновен поглед върху играта. Така коментираха и лекоатлетическите състезания по ЕВРОСПОРТ.
Вместо това, други „Петела“ не се умориха да повтарят едно и също. Броих до 6 пъти една и съща негова фраза за фамилията Пулеви, и то пределно банална, и се отказах. Но той се беше хванал за нея, сякаш е корабокрушенец от „Титаник“. В края на краищата, в аптеките има достатъчно препарати, и някой трябва да напомни на подобни коментатори за това – започват с „Щугерон“ и карат нататък.
„Титаник“ пък ме подсети за фамозните телевизионни рейтинги: сега от БНТ ще започнат да се хвалят, че най-после, покрай олимпиадата, са успели да се намърдат в заветната класация на 50-те най-гледани предавания на месеца. Браво. Обаче не е лошо да се обадят и на Дани Бойл, който направи страхотния спектакъл на откриването, по едно обаждане заслужават и Джонсън, кметът на Лондон, възхитителният организатор лорд Коу, за Болт, Фелпс и останалите статисти да не говорим.
Спортът е много коварно нещо. Някой иронизира руснаците, че са станали шампиони по волейбол в Москва, когато „западният свят ги бойкотирал“. А те взеха, че се амбицираха и станаха шампиони и в Лондон, в истинското днешно сърце на Запада.
Интересни бяха коментаторските тандеми на БНТ. Вера Маринова и Боряна Тончева бяха безупречни. Любопитна беше двойката Свобода Маданска и Радостин Любомиров, която коментираше борбата. Свобода впечатли със спокойствието и трезвостта, с която парираше напъните на младия си колега, нищо не можеше да я изкара от равновесие, предпочиташе да се конкурира с точни наблюдения и уместни уточнявания, кротко поднесени. Въобще, тя даде пример за лоялно партньорство.

Борбата се превърна в нашето Ватерлоо. Имах усещането, че ако Боян Радев се качи на тепиха, дори и на тези си години, ще има по-голям успех – той обаче си е максималист и щеше да иска двоен златен медал, при това да му го окачи Жак Рох, никой друг.

Станка Златева постигна единствения ни истински голям успех. Но тя заслужава нещо повече и от златен медал заради изключителната си прибраност и скромност. Мечтая да живея в страна, в която и политиците да произнасят от време на време нейните думи: „За нищо не ставам. Провалих се!“. Мечтите на идиота.
На този фон още по-отчетливо се видя основният недостатък на коментарите – ненужна приповдигнатост, която на моменти прерастваше в малоумно квичене. Дори в съботната вечер, в едно резюме на участието ни, и отпадането на тенисиста Григор Димитров още след първата му среща бе показано като успех – как бил изравнил резултата по някое време, и пр.

Като цяло олимпиадата успя да ни внуши, че адресира посланията си към бъдещето. Но можеш да сториш това, ако имаш достойно настояще, а също и минало, разбира се – и го цениш. Нашето моткане в Лондон само показа, че ние трудно можем да открием свестни послания в настоящето си – и не само в спорта, а миналото единствено усърдно го препикаваме.

Най-важното условие, за да ти позволят да разговаряш с бъдещето, е да спазваш правилата.
За мен най-удивителният епизод на олимпиадата бе следният: случи се, след като щафетата на Ямайка постави фантастичния си рекорд. Героят Болт бе направо в небесата – и точно тогава един обикновен английски спортен съдия отказа да му остави щафетната палка. Прибра я, както повелява правилникът, и написа може би най-важното послание на Лондон.

Кеворк Кeворкян

Агенция Блиц

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.