Побеснели путки? Не – скапан хуй!
Има моменти, в които всяка учтивост и вярност на добрите обноски стават нелепи и смешни. Сегашният е точно такъв за мен. Затова благовъзпитанието остава днес по изключение в чекмеджето. Завчера проследих едно тричасово съдебно заседание, инсценирано сякаш по неотдавна открит ръкопис на Франц Кафка. За жалост нищо литературно и въображаемо нямаше в него. При цялата си абсурдност процесът бе жестоко и отвратително реален.
Три девойки с претенции за творческа артистичност са осъдени на по 2 години лагер защото многократно и обосновано бяха заявили своето неодобрение за днешния руски президент Путин. Не виждайки друга реална възможност за отърваване от него, те призоваха с инсценирана молитва Св. Богородица на помощ.
Случаят е разбира се всеобщо известен. В защита на подсъдимите от групата „Пуси райът“ се изказаха стотици хиляди по света, включиха се именити личности. Протестите се ширнаха през целия политически спектър – от консервативната десница до левичарската сган с червени комунистически знамена и анархистки лозунги.
Нямаше да пиша каквото и да било повече по случая, ако не бяха взели публично отношение двама приятели, с които до сега рядко сме имали различия в мненията. Този път се разминаваме като три вагона на горнооряховската триажна гара в най-добрите й години.
Е.Н. разглежда акцията на девойките от художествена гледна точка.
За него артистичните им претенции се несъстоятелни, той пише за „отчайващата им бездарност“ и ги обвинява в претенциозна некадърност. Не стига до там да оправдава съдебната разправа, но смята, че цялата афера работи в полза на путинcката клика.
О.Д. е както обикновено по-краен.
Според него молитвата на девойките била „осквернила руска православна църква в нарушение на руските закони“, а от акцията и изобщо поведението им пострадали религиозните чувства на милиони обикновени руснаци. Ето защо, смята О.Д., те били наказани съвсем справедливо с 2 години затвор…
Ще започна с това, че според мен руска православна църква като институция не съществува от времето на патриарх Тихон насам. Имало е и има отделни възхитителни, благочестиви и по християнски верни на Словото и съвестта си пастири, но това, което се нарича РПЦ няма с християнството нищо общо.
Даже ми е неудобно да споменавам за кой ли път гаврата, извършена от болшевишката власт през десетилетията по изтребване на верующите и затриване на Църквата. За да бъде подменена с днешната „РПЦ“ – съвършен продукт на държавната, кагебистка власт, както институционно така и персонално.
„РПЦ“ е едно образувание – също както породилите го сили – мрачно, лицемерно, античовешко и антихристянско.
Християнството, драги О.Д. е преди всичко и само любов. Ако „любов немам, нищо не съм…“ (1 Кор 13). Е, ако нещо отсъства изцяло у днешните управници на т.н. „РПЦ“ и у държавния им Кръстник, то това е именно любовта.
По същия начин тя отсъства и у онези милиони руснаци, които те са хипнотизирали – от там и всеобщото безумие, властващо в тази нещастна страна.
Тогава с какво християнство и с какви наранени чувства трябва да се съобразяваме?
(Впрочем тук много нагледно са изброени, показани и представени т.н. „потърпевши“ граждански обвинители на процеса, религиозно засегнати „християни“ – един черносотнически радикален националист и няколко очевидни агент-провокатори на ФСБ)
За какви „святи“ руски църкви (бутафорно изградени от днешната власт, както въпросната в Москва и „осветени“ от мафиотската групировка на Гундяев) може да се говори тогава? За какво „светотатство“, когато и на децата (нехипнотизираните) е ясно, че в Русия няма църква в канонически, камо ли в евангелски смисъл.
А става дума за една чисто държавна организация, която няма духовни измерения, служи на светската власт и единствената задача, която изпълнява е умственото поробване на милиони руснаци и приобщаването им към създаваната от Путин нова Постсъветска руска империя.
За какво кощунствено деяние от страна на – нека приемем, мира ради, че са и неталантливи и некадърни! – тези няколко девойки може да се говори въобще!?
Впрочем дали изявите на групата „Пуси райът“ са художествено ценни, артистично оригинални и стилно издържани няма според мен никакво значение. Също както и това дали са били те феминистки и дали някоя от тях се била изказвала със симпатия за формения марксистки идиот Славой Жижек. Важното е, че са
преследвани за изказана истина,за свободното слово, за правото да се молят на когото искат и за каквото си искат – без да призовават към насилие или да гонят някого с брадва.
Бива ли да защищаваме от една страна Курт Вестергоорд и правото му да изрисува пустинния пророк с бомба в чалмата, а да оправдаваме заточването в лагер на три девойки задето изрекли сакраменталните слова „Богородице Путина прогони…“?
Защото преди всичко за това става дума: за засегнатите чувства на едно коплексирано и натруфено с власт нищожество.
На един продукт на ленинградските осмърдяни и хлъзгави от десетилетна незамита пикоч задни дворове (познавам ги от лични шокови преживявания!). Научил се там не само на „блатной“ жаргон, но и на злобната отмъстителност и суеверните страхове на криминалните авторитети и по-късно на сродната им кагебистка среда.
Същият, който за да мине за „голям пич“ пророни онзи ден в Лондон няколко слова за нуждата от снизходително отношение към „глупавата постъпка“, та да има какво да дъвчат и на какво да се прехласват от дни медиите на отдавна обречения Запад…
И е прав човекът (да ме прощават хората за непрецизния термин) – докато залата изслушваше три часа и половина изправена диван чапраз аргументацията на съдийката, през ума ми все минаваше една мисъл. Колко му е накрая да прозвучи „за всьо ета пригавариваются к въйсшей мере – расзстрел!“…
Но не би! И за това трябва да се благодаряме на милосърдния и незлопаметен управник на Русия!
В стила на заглавието ще завърша с един немного приличен анекдот, който помня ако не се лъжа още от покойния Веничка Ерофеев.
За любовта на Ленин към децата
Излиза Владимир Илич на верандата, вади тазчето и бръснача, сапунисва се, ще се бръсне.
От двора хлапетата му подвикват „Дедушка, дай хлебушка!“
Погледал, погледал Владимир Илич, пък им показал среден пръст и им крякнал „Абе я заминавайте на хуя си!“
Ех, колко човеколюбив беше Владимир Илич!
А можеше и с бръснача да ги резне по гушките…
Какво нещо е все пак изкуството! Колко е пророческо понякога …
Пък дори и да не е винаги талантливо, цензурно, благопристойно.
Милен Радев