Кимон Георгиев спасява български депутат

След смъртта на съпруга си, известният български карикатурист и издател на прочутия сатиричен вестник „Щурец” Райко Алексиев на 18 ноември 1944 г., съпругата му Весела се запознава и изживява бурна любов със земеделския лидер Петър Коев.

Двамата се засичат задочно на един митинг на 30 март 1945 г., когато комунистите свикват сбор на „Св.Александър Невски” срещу главния секретар на финансовото министерство  от 9.9. 1944 г. Петър Коев, адвокат и член на ПП на БЗНС, а земеделците подготвят контрамитинг в подкрепа на кадъра си със сборен пункт „площад Славейков”, след което тръгват по ул.”Г.С.Раковски” , ръкопляскъйки, с лозунга „Да живее Коев” .

Сред скандиращите е и Весела Алексиева, която в последвалите мелета е арестувана.

Научавайки за това, Петър Коев веднага отива при вътрешния министър Антон Югов с настояване тя да бъде освободена, като  молбата му е удовлетворена.

На изборите за 6 ВНС на 27 октомври 1946 г. Петър Коев е избран за депутат от БЗНС , въпреки че преди това комунистите предвидливо го вкарват в затвора като съратник на Никола Петков.

След като получава депутатски имунитет Коев е освободен  и веднага държи пламенна реч в парламента.

Думите му са знаменателни – „Драги народни представители, казвам се Петър Коев.Току –  що му пуснаха от затвора, където ме подлагаха на адски мъчения, за да призная нещо, което не е вярно.Че съм правил заговор против народната власт, срещу комунистите.Държаха ме 24 часа прав, така че краката ми да се подуят до падане.Даваха ми солена риба, но не и вода.Биха ме, заплашваха ме, говориха ми ужасии за моето семейство.Затова казвам пред всички : не съм правил никакви заговори, защото съм наясно, че подобно нещо е невъзможно за осъществяване.Как адвокат Петър Коев, член на ПП на БЗНС ще свали цяла комунистическа партия, поддържана от Съветския съюз? Ама аз не съм толкова глупав!”

За мъченията, на които е подложен Коев в милицията, говори от парламентарната трибуна на 3 декември 1946 г. и самият Никола Петков.

Именно при срещите на Коев с Никола Петков става и запознанството му с Весела Алексиева, която също е посещавала дома на земеделския вожд.

По нейните думи Никола Петков я е ухажвал галантно, но тъй като „Петър Коев беше силен човек, просто като от желязо, си казах : този ще е!”

По това време Коев е на 47 години, в разцвета на силите си.

Любопитна и малко известна подробност от неговото безстрашно  битие е все пак разпитът му пред органите на властта на 17 август 1946 г. , когато той подлага на съмнение политическото поведение на своя партиен лидер – „При втория опит за прилагане на Московското споразумение( за влизане на представители на БЗНС в правителствотото на Отечествения фронт – бм.), за което в последния момент лично дойде от Москва помощник – министъра на външните работи на СССР –  Вишински , при станалата между него и Петков среща окончателно се видя, Никола Петков не желае влизане на ОФ опозиция в ОФ правителство.Явно беше, че тук имат пръст западните велики сили – Англия и Америка чрез своите софийски представители.

Като се има предвид голямата близост между Дамян Велчев и Никола Петков и особено сърдечните отдавнашни чувства и връзки между Никола Петков и Кирил Станчев, сигурно е, че за възобновяванвето и съществуването на Военния съюз , е имал възможност да се установи от достоверно място, тоест от самия извор.”

Така, съзнателно или не, със своите показания Коев помага да се намести примката на врата на Никола Петков, на която той ще увисне на 23 септември 1947 г.

Самият Коев е арестуван в парламента само 15 дни след като е влязъл там, като веднага му е свален имунитетът и е вкаран в затвора за 3 месеца, без процес и обвинителен акт.

Весела Алексиева също престоява в затвора 4 месеца.

Малко преди да влезе в зандана, Коев прави рицарски жест и успява да освободи своята приятелка .

Използвайки познанаствата си, той се свързва лично с Кимон Георгиев, премиер на България между 9 септември 1944 и 23 ноември 1946 г. и председател на изпълнителния комитет на Народния съюз „Звено”.

Пикантната подробност е, че властта арестува Весела Алексиева , тъй като я залавя да спи в квартирата Коев на 6 срещу 7 август 1946 г., без да има адресен билет и пуска приятеля й с тайната мисъл  да капитулира.

Никой от двамата обаче не става послушник на компартията.

След освобождаването му от шуменския затвор Петър Коев пристига при любимата си в Дулово, където е въдворена.

Обстановката е ненормална – „нито мен пускат при него, нито него при мен.”

Петър Коев се връща в Шумен и отново говори с Кимон Георгиев, молейки за съдействие.

Кимон Георгиев нарежда освобождаването на Весела Алексиева.

За втори път страховитият министър – председател дискретно помага на вдовицата на Райко Алексиев, след като веднъж вече е направил безуспешен опит да спаси личното й имущество при разграбване от алчни комунистически интлектуалци – номенклатурчици от ранга на Орлин Василев.

Двамата влюбени се венчават в Бачковския манастир, но идилията им приключва твърде скоро.

Петър Коев е отново арестуван, като е осъден на 12,5 години затвор за антидържавна дейност.

Весела Алексиева е бременна от него, но след това,  по взаимно съгласие и с цел детето да не се използва от властта за манипулации срещу двамата , тя се решава на аборт.

При установената очна ставка на Петков и П.Коев в Софийския областен съд на 16 юли 1947 г. Петър Коев отново застъпва тезата си за неприемането на препоръките на Московското съвещание , предрешено от Никола Петков, „поради нежеланието му да се правят каквито и да е отстъпки.”

В софийския централен затвор  Коев осъзнава безперспективността на връзката си с Весела Алексива , свидетелство за което е неговото писмо от 30 януари 1948 г., в което вече говори за необходимата и за двамата индиферентност, първа стъпка към тяхната раздяла.

Съществувала е възможност Петър Коев да бъде прехвърлен в САЩ по примера на Г.М.Димитров от небезизвестния емисар Кирил Бляк, който  идва два пъти в България.

Коев отказва с мотива – „ Много е лошо да си наковалня и чук.От една страна искаш да бъдеш личност, да покажеш, че не те е страх, че отговаряш за делата си, от друга знаеш, отсреща ти са ненормални, затова и избрах да остана.”

Весела Алексиева осъзнава, че той иска да бъде герой, но и тя самата повече не може да живее по този начин.

Отива при него и му казва фаталните думи –„Петър, много съжалявам…”

Петър Коев излиза от затвора поради изтичане на присъдата на 20 април 1957 г., 58 годишен.

Освидетелстван е в Трета градска болница с втора категория инвалидност и с Паркинсон, без право на работа, без пенсия, физически половин човек…

Борислав Гърдев