ЗАЛУДО СЕ ПОКАЗВАЙ, ЗАЛУДО НЕ СТОЙ – ЗАКОНИТЕ НА УСПЕХА ЗА БОРИСОВ
Борисов има уникалния талант да представи за „работа” едно разходка до строящ се път или даже футболен мач с Вучката.Борисов рядко се показва в статичната ситуация на кабинет, зала, студио, трибуна, президиум. И да не вярваме на дежурните слагачи в медиите и социологическите среди, че Бойко Борисов и след три години продължава да е най-популярният премиер, сравнен с предишните, то е факт, че сегашната власт продължава да има своите големи групи почитатели.
В няколко публикации ще изведем и анализираме вътрешните закони, по които Бойко Борисов упражнява властта си, но и по които стигна до нея въпреки доста спорното си минало. И разбира се генерира и поддържа едно добро ниво на подкрепа. А те, без претенция за изчерпателност, са:
Закон Номер Едно: „Залудо се показвай, залудо не стой”
Закон Номер Две – „По-добре да си чалга звезда, отколкото отличникът на класа”
Закон Номер Три – И на власт Бойко се държи като в опозиция
Закон Номер Четири – Войната е перманентно състояние
Закон Номер Пет – „Когато сме най-зле, така да сме”
Закон Номер Шест – „Казвам ти, каквото искаш да чуеш”
Закон Номер Седем – „Само Бойко да знаеше истината”
Закон Номер Осем – „Меркел ме потупа по рамото, след като Берлускони ми го премери с педи”
Закон Номер Девет – „Бойко е гений”
Закон Номер Десет – „Бойко живее сам като куче в Бояна и няма приятели”
ЗАКОН НОМЕР ЕДНО – ЗАЛУДО СЕ ПОКАЗВАЙ, ЗАЛУДО НЕ СТОЙ
Преди време бившият премиер Сергей Станишев, чиято персонална битка с Борисов е твърде лична и емоционална, бе преброил, че Борисов е дал над 5000 интервюта. Всъщност, проблемът на опонентите на Борисов не е в бройката, а в съдържанието на медийните му изяви. Има политици, които ако ще по цял ден да се явяват в медиите няма да произведат никакъв ефект, има и хора, които могат да разтърсят ефира с една единствена проява. И при даването на интервюта размерът няма значение, а ефективността. В медийните си изяви Бойко Борисов е ефективен в два плана. Първият е в простонародното говорене, което го отличава от общия клиширан тон на политиката. След 11 години (към момента на влизането на Б.Б. в МВР) на общи приказки с малко резултат хората бяха настроени да чакат някой, приличащ на „месия”, който да каже истините без парфюмираните общи приказки в бъдеще време. Друг въпрос, е че „откровението” в политиката се падна не на истински визионер, както това стана в други държави. Такъв ни е бил историческия късмет.
Но по-важният момент, е че за разлика от повечето политици, Борисов сравнително рядко се показва в статичната ситуация на кабинет, бюро, зала, студио, трибуна, подиум, президиум. Той е на местопрестъплението, пред лентата за рязане, в кръчмата, на магистралата. Все нещо проверява, инспектира, някого хока, на някого нарежда. Когато види един политик в подобна роля, чисто визуално, за зрителя става по-маловажна същността на това, което е казал или свършил, а водещо място заемат формата. Хайде на бас, че никой не си спомня кого точно Бойко е арестувал в качеството си на главен секретар на МВР, или какво е направил за София, освен метрото, започнато много години преди него, или коя точно магистрала е „построил”. Но пък с постоянното и натрапчиво присъствие по подобни обекти остава в хорското съзнание мъгливо откъм конкретика, но натрапчиво, откъм впечатление, че се върши нещо голямо, че „човекът там много работи”. Именно затова Борисов има уникалния талант да представи за „работа” едно разходка до строящ се път или даже футболен мач с Вучката.
Впрочем, крайно досадният опит на политици да се показват като гмуркачи, мотористи, музиканти, фенове на екстремни изживявания, в голяма степен бе инспириран от успеха на Б.Б. в подобни начинания. Самият този факт, че много по-умни хора се правят на Бойко, без да са, демонстрира, че тактиката „Залудо се показвай” има важна роля във формирането на управленското дълголетие на Борисов.
ЗАКОН НОМЕР ДВЕ – ПО-ДОБРЕ ДА СИ ЧАЛГА ЗВЕЗДА, ОТКОЛКОТО ОТЛИЧНИКЪТ НА КЛАСА
Твърдението, че човек като Бойко Борисов изобщо може да стане премиер, допреди десетина години би предизвикало искрено съмнение. Фактът, че Бойко Борисов днес е премиер-министър на България, обаче, е закономерен. Преходът на България, освен преход между тоталитаризъм и демокрация, план и пазар, Изток и Запад, е и преход на културния модел на българина. Втората по коефициент на интелигентност нация отдавна е минало. България двадесет години бе напоявана с чалга, а на няколко млади поколения бе втълпявано (предимно от собствен опит), че в живота се успява само и единствено с мускули, наглост, простотия и пробивност. И ако за поколенията деца и млади хора от времето на социализма кумири бяха хора като първия космонавт Юрий Гагарин или някои спортист, музикант, актьор, то кумирът на младите на прехода беше мутрата или манекенката. А те бяха автентични кумири, защото в крайна сметка мутра и манекенка можеш да станеш съвсем реално. Или накратко казано, въпрос на време бе новите кумири да влязат и в политиката… А техният изразител даже и да я оглави.
ЗАКОН НОМЕР ТРИ – И НА ВЛАСТ БОЙКО СЕ ДЪРЖИ КАТО ОПОЗИЦИЯ
Управлявайки Бойко Борисов продължава да се държи като опозиционер. Отначало му бе виновна тройната коалиция, а с течение на времето компания започнаха да й правят и правителството на Костов, опозицията изобщо, Холандия (която заради вътрешни проблеми не ни иска в Шенген), Гърция (защото е дръзнала да е в криза), Европа (защото не се учи от нас и не си намалява заплатите на 748 лева, колкото е средната наша)… Всъщност, това което Борисов ни казва не е точно мърморене и търсене на виновник извън него, а нещо друго – той продължава да се държи като опозиционерът, който критикува съществуващата система, правейки вид, че не зависи от него да я промени.
Така той правеше в МВР в качеството на главен секретар, като кмет на София, а сега – вече три години – много успешно и като премиер. Докато бе главен секретар на МВР Борисов стана известен с фразата „Аз ги хващам, те ги пускат”. Когато тя мина и придоби достоверност в публичното пространство, самият Бойко Борисов разбра, че тактиката да е опозиционер, даже и във властта, е най-удобната за политическото му дълголетие. Способността да си на власт, а едновременно с това да си в опозиция, е най-важната от комуникаторските способности на премиера, защото чрез нея той си осигурява възможността да носи отговорност само за успехите, но не и за провалите. Те са на споменатите други фактори.
Разбира се, всички тези фактори са заети с едно единствено нещо – да пречат на Бойко Борисов. В това тук той направо е уцелил десятката – от години ние, българите, сме свикнали да мърморим (разбира се – и основателно, но по-често – не), че някой друг ни е виновен и пречи на нашия невероятен национален гений. Та нали всеки спортен неуспех се обяснява преди всичко със съдията, малката ни територия – с лошото отношение на Великите сили, а икономическия ни хал – с чуждите интереси, които ни грабят.
В сряда ще анализираме следващата порция “закони”:
Закон Номер Четири – „Войната е перманентно състояние”
Закон Номер Пет – „Когато сме най-зле, така да сме”
Закон Номер Шест – „Казвам ти, каквото искаш да чуеш”
Закон Номер Седем – „Само Бойко да знаеше истината”
Теофан Германов