Големият актьор Тодор Колев е и голям човек!
В сборника “5. Държавна сигурност – политическа полиция” ще срещнете следните думи (стр. 467): “…Заслужилият артист от театър “София” Тодор Колев, син на бивши хора, участвал като младеж в нелегална група, събирал в дома си различни театрали от столицата и заедно с тях обсъждали “творчески” и политически проблеми от враждебни позиции…”
Сега вече може да си обясните злобата срещу Тодор Колев – по принцип, а и когато бе изпратен на дипломатическа работа в Канада. Та той не само е бил “син на бивши хора”! Той е събирал хора у дома си и са обсъждали критично властта (“враждебни позиции” ще рече точно това – б.м., Вени).
Щях да се усмихна, но всъщност е тъжно и страшно.
Страшно е, че един режим може да определи родителите на който и да е като “бивши хора“. Тъжно е, че това може да се случи и на човек като Тодор Колев; можем да си представим какво е било дереджето на не толкова известните хора, нали?
За всички, които не си спомнят времето на социализма – да, тогава държавата имаше репресивна машина и обичаше да слага етикети на хората. Някои бяха дисиденти, други – неформали, трети – “деца на бивши хора”.
А днес?
Днес държавата продължава да разполага със същата репресивна машина и пак обича да слага етикети на хората.
Разликата със социализма е, че днес министърът на вътрешните работи прави това не в доклади с гриф “Строго секретно!”, а публично – пред Парламента, когато нарече едни лекари “убийци”. Прави го пред камерите, когато хвърля тежката дума “престъпник” по адрес на кого ли не.
Вие вече сте му свикнали и сигурно подминавате подобни приказки с думите “Е, той нали си е такъв…”, а не бива – не бива да се подминава както злоупотребата с власт, така и простотията на власт.
(Не знам колцина от вас помнят, но Тодор Колев беше сред поддръжниците ми за кандидат-кмет на София преди десетина години.
Използвам случая, за да му благодаря за подкрепата тогава.
За мен от днес тя е още по-значима, особено като разбрах от посочения документ как се е отнасяла към него властта по времето на социализма.)
Вени Марковски