Вежди Рашидов каза на глас публичната тайна, че ГЕРБ дели бизнеса на „наш“ и „ваш“!

„Последвата „изцепка“ на Вежди Рашидов обаче май не е изцепка, а направо диагноза. При откриването на ремонтирания Държавен сатиричен театър той изрича буквално следните думи за премиера Борисов: „Аз трябва просто да му казвам: „Да, слушам!“, ако мога да върша работа и за това съм се цанил, той е мой работодател, въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха“. Днес в изявление, изпратено от пресцентъра на МК, г-н Рашидов отрича той да е казал точно тези думи, били извадени от контекста на неговото емоционално изказване. Но, доколкото съм запознат, в това чиновническо прессъобщение не се отрича достоверността на казаното.

Всъщност министърът на културата е казал на глас това, което е публична тайна за цяла България – че близки до управляващите културтрегери, бизнесмени и групировки направиха кариера и увеличиха богатството си. Че ГЕРБ дели бизнеса на „наш“ и „ваш“, че толерира необразованите „калинки“ в държавната администрация, вместо да даде шанс на кадърните специалисти. Проблемът на г-н Рашидов е, че не си е дал сметка за политическата буря, която ще завихрят думите му. „Иване, кажи си, хората ще те разберат“ призова навремето премиера Костов синият президент Петър Стоянов от висотата на своя пост в разгара на скандалите за корупция в правителството на ОДС. Тогава призивът на Стоянов, продиктуван не само от неговия безспорен морален авторитет, но и от обикновен политически реализъм, потъна като глас в пустиня, припомня Инджов.

Сега г-н Рашидов говори за уредилите си покрай Борисов живота, т.е. за непукизма и приятелските мрежи, толерирани от ГЕРБ, без политически калкулации, по махленски, сякаш се намира в кварталната кръчма. В нея открай време българинът критикува и псува политиците, вдъхновен от „ракийката и салатката“.

Но министърът на културата не може да си позволи подобно поведение. Публичните сцени и журналистическите микрофони не са кръчми, преди да се говори, трябва да се мисли. Ако има политическа доблест и човешко достойнство, след като е казал „А“, той трябва да каже и „Б“. И да отстоява позицията си, дори да подаде оставка, преди да му я поискат. Но как да отстояват позицията си хора, за които най-голямата смелост в държавните дела е да казват „Да, слушам!“, коментира пред Агенция БГНЕС медийният експерт Иво Инджов.

Afera.bg