Валентин Цоновски от ГДБОП заплаши, че ше ликвидира семейството ми ако не кажа това, което ми продиктува!
Крещяха един през друг, че имало замесени хора с много пари и ако не кажа това, което те искат от мен да кажа, щяло да ми се случи най-лошото – да изчезне семейството ми. Преди ареста на Галин Костов Валентин Цоновски в компания с Руслан Димитров идваха тук в затвора на няколко пъти да ме притесняват, заплашвайки ме, че ще ликвидират семейството ми. Предложиха ми сделка – да са съглася да кажа, каквото те ми кажат срещу Галин Костов и Станислав Михайлов, като за награда ми предлагаха присъда до 3 години. В противен случай ми гарантираха 30 години присъда, щели били толкова да ми дадат. Сякаш те ги дават.
Публикуваме потресаващия сигнал на обвиняемия Стоян Колев от безобразно скалъпеното дело „Гранити”. Той лежи близо четири години в затвора. По делото обвиняеми са и бившият съдия Галин Костов и Нено Стоянов. Обвинителният акт бе връщан от съда ПЕТ ПЪТИ заради абсолютна некомпетентност, смехотворност и глупост.
До Заместник председателя на Европейската комисия Г-жа Нели Крус
Сър Никола Браца – Председател на Европейския съд по правата на човека
Г-н Нил Муйжниекс – Комисар по Правата на човека на Съвета на Европа
Г-н Марк Грей – Говорител на Европейската комисия
Копие:
Хюман райтс уоч – Human Rights Watch
Амнести интернешънъл – Amnesty International
Международен Комитет за защита правата на човека –
Comité International pour la Protection des Droits de l’Homme
СИГНАЛ
От Стоян Илиев Колев
Понастоящем находящ се в Бургаския затвор подсъдим по НОХД 823/2102 по описа на БОС, задържан на 07/07/2009
Относно:
- Незаконно задържане
- Скалъпен процес
- Груби процесуални нарушения в досъдебното производство
Уважаеми Госпожи и Господа в поверените Ви институции,
На 07/07/2009 при показна акция на ГДБОП бях арестуван по необясними до ден днешен за мен причини и вече четвърта година лежа в Бургаския затвор след пет неуспешни опита на прокуратурата да вкара делото в съда поради непълноти и неясноти в обвинителния акт.
Тъй като споменах „показна”, искам да поясня какво се случи:
Същия ден бях в жътвена кампания и понеже бизнесът ми бе свързан със земеделие и производство, жънех лично с комбайн землището на моето село Неофит Рилски, Варненско. Вкъщи имах майстор, който поиска в ранния следобед към 14 ч да го закарам с петгодишната му дъщеричка във Варна.
На входа на гр. Варна бях спрян от КАТ и след това внезапно наобиколен отпред и отзад с камионетки на ГДБОП, от които наизскачаха като на филм тежко въоръжени с автомати качулати служители , крещейки като обезумели „Горе ръцете!”. Естествено се подчинихме, като не разбрах кога ни проснаха на нагорещения от лятното обедно слънце асфалт, както бях по къси панталони и тениска.
Вързаха ми ръцете отзад с белезници и със свински опашки едновременно и то толкова стегнати, че в полицията после едва вкараха резач да ги срежат, а ръцете ми се бяха надули посинели, станаха почти два пъти по-големи.
Шефът на групата, както впоследствие разбах, че се казвал Валентин Цоновски, като невменяем пет пъти ме попита, крещейки „Как се казваш?”, въпреки, че пет пъти чинно му отговарях с пълните си три имена „Стоян Илиев Колев се казвам”. Освен Цоновски на задържането ми присъстваше и Руслан Димитров от ГДБОП Бургас.
Същото се случи и с майстора ми, който беше с мен в колата и всичко това пред очите на невръстната му дъщеричка, както казах на 5 години, да гледа баща си в продължение на доста време проснат и вързан на асфалта. Впоследствие той беше освободен като му беше разрешено да си вземе инструментите и детето от колата ми.
По-късно разбрах, че след случилото се е заминал за Германия, а преживяното се е отразило много зле на психиката на детето му, може би за цял живот.
През цялото това време журналисти снимаха с интерес акцията, а мои снимки проснат на асфалта излязоха в много медии. Не разбрах как станах основна фигура в нечия пиар-акция направо от комбайна. Но не снимаха ревящото дете в колата…, не за това са били извикани.
След приключване на снимките, след около половин час един бус спря до мен с отворена врата, вдигнаха ме на ръце и ме хвърлиха на пода му, като навряха главата ми под седалката. Качиха се при мен няколко качулати, потеглиха и започнаха да ме бият методично с палки, шутове и да ми пускат ток, да ме стрелят с електрошокови пистолети, от което по гърба и по краката ми се получиха първо червени, а впоследствие големи тъмнокафяви петна от изгаряния. Чувството и болките бяха неописуеми. Закараха ме в Четвърто РУП в кв. Аспарухово във Варна.
Там докараха и Нено Стоянов, мой приятел и ни събраха заедно. Нено е по-едър от мен и беше пребит още повече от мен и горен с електрошокови пистолети по цялото тяло. Разказа ми за особеностите на неговото задържане – горе долу по същото време, когато и аз бях задържан – на излизане от входа на блока, където Нено живее.
От козирката на входа върху главата му е скочил първо качулат бопаджия и след него се появили всички останали, било пълно с такива, а по покривите имало и снайперисти. Задържали са го по същия начин с белезници и свински опашки едновременно, които са били толкова стегнати, че са му прорязали ръцете с дълбоки рани с голяма кръвозагуба.
Като го видях беше целия в тези тъмни петна, синини от шутове и многобройни следи от палки. В полицията впоследствие разбрах, че него са продължили да го бият, а мен ме оставиха.
Преспахме в клетките, а на другия ден ни закараха в ареста в Бургас. По искане на прокурор Ангел Георгиев Бургаски Окръжен Съд постанови постоянна МНО „задържане под стража”, а Бургаски Апелативен Съд я потвърди. Там ни държаха 2 месеца, след което ни преместиха в Бургаския Затвор, където съм и до момента при възможно най-строгия режим – специален в килия по-малка от 5 кв. м. с още един задържан, 24 часа под ключ, с кофа вместо тоалетна и т. н.
След почти четири месеца арестуваха и Галин Костов бивш дългогодишен адвокат, наказателен съдия и настоящ /към момента на ареста/ съдия-изпълнител.
Преди ареста му Валентин Цоновски в компания с Руслан Димитров идваха тук в затвора на няколко пъти да ме притесняват, заплашвайки ме, че ще ликвидират семейството ми. Предложиха ми сделка – да са съглася да кажа, каквото те ми кажат срещу Галин Костов и Станислав Михайлов, като за награда ми предлагаха присъда до 3 години. В противен случай ми гарантираха 30 години присъда, щели били толкова да ми дадат. Сякаш те ги дават.
Относно семейството ми ми казаха крещейки един през друг, че имало замесени хора с много пари и ако не кажа това, което те искат от мен да кажа, щяло да ми се случи най-лошото – да изчезне семейството ми. Имах чувството като ги гледах и слушах, че работят не за държавата и закона, а именно за тези хора с многото пари, за които говореха и сякаш бяха готови на всичко. Впоследствие разбрах, че по същия начин са притеснявали и Нено.
Искам само да спомена, че към момента на ареста очаквах всеки момент от София да ми се обадят да отида да взема жена си и новородените си тризнаци, появили се на белия свят 6 дни преди ареста ми – на 01/07/2009. По-скоро да изпишат двете ми деца, тъй като третото беше в кувьоз и никой от софийските лекари не вярваше, че ще оцелее. Бях в състояние на тревожно очакване. Слава Богу оцеля, но му остана сърдечната и белодробна недостатъчност.
Може би пропуснах да кажа най-важното: арестуван съм на основание „косвени доказателства” на един криминално проявен „свидетел”, получени чрез натиск и изнудване от разследващите на принципа „Свобода срещу правилни показания”.
През всичките тези години многократно съм пускал молби за промяна на мярката за неотклонение, но съдът не ги е уважавал. Тъй като Галин и Нено от няколко месеца са вече на свобода, на последната мярка съдът ми отказа промяна на основание с мотива, че съм бил осъждан.
За сведение ход на делото бе даден три години след задържането ми. Въпреки, че две годишният преклузивен срок за освобождаване от задържане под стража поради изтичането им е изтекъл, а делото далеч не бе тръгнало, не бяхме освободени. А изпълнението на този член 234 ал. 8 от НПК е императивно и се изпълнява от съда и прокуратурата автоматично.
Трите години така ги смятаха прокурорите и съдиите, че винаги излизаха под две години. Както казах, пет пъти връщаха обвинителния акт, а времето от внасянето му в съда до връщането му на прокуратурата, не го броят.
Към момента на ареста ми здравословно бях в отлично състояние, а сега съм половин човек с осем тежки заболявания,някои животозастрашаващи: хипертония, гръдна жаба или стенокардия, проблеми с черния дроб, жлъчката и простата, често силно главоболие, задушаване на моменти и изпотяване по време на сън, намалено с 2 диоптъра зрение. Отслабнах с 35 кг за по-малко от 3 месеца тъй като не мога да се храня нормално, имам сериозни проблеми със зъбите и с дъвкателния апарат. Зъболекарят на затвора ми извади един зъб, от което за малко не загубих живота си – получих заразяване и 82% отравяне на кръвта, което наложи след около 2 месеца спешна намеса под пълна упойка на лицево-челюстен хирург. През цялото това време до възстановяването ми – около 3 месеца, бях третиран с мощни антибиотици, които не ми помагаха, а напротив – навредиха ми, тъй като според хирурга от тях най-вероятно ми е натровена кръвта. Непосредствено след манипулацията ми беше невъзможно да се храня с абсолютно нищо и единствената храна, която приемах беше разтворим бульон от пакетче, който си купувах от лафката и пиех със сламка. На многократните ми искания да ми бъде допуснато кисело мляко, получавах откази от управата.
В затвора не полагат никакви грижи за моето здраве. За да се лекувам трябва да спазвам определени диети според лекарите от МБАЛ Бургас, което тук е немислимо. Искат ми пари за лечение без да ги интересува имам ли възможност да платя или не. Заради този арест си загубих не само здравето, а и бизнеса, конкурентните арендатори ми взеха земите, които обработвах и сега нямам никакви приходи. Поради тази причина не мога да се лекувам и съм на произвола на съдбата.
А по закон държавата задължително ме осигурява здравно от момента на задържането ми. Но какво от това?!?
От момента на задържането ми досега цялото производство е изпълнено с най-различни процесуални и други закононарушения от страна на разследващите, прокуратурата и съда, злоупотребявайки с принципа на независимост и безконтрол и пълно незачитане на закона, които мога подробно да изброя, ако проявите интерес. За моралните и етични нарушения също няма да говоря.
Моля съобразно Вашите правомощия да направите нужната проверка.
С уважение: Стоян Колев
10/09/2012 г.
Гр. Бургас Затвора
Afera.bg