Джеймс Уорлик потече и от чешмата, но си остана в същия Филм

Напускащият България американски посланик Джеймс Уорлик потече и от чешмата. В БНТ можеше да му докарат и пароструйка, ако случайно в студиото влезеше някой негов враг. „Ако в България всички ме обичаха, значи не съм си вършил добре работата.”, отсече с рецитиращо отегчение „любимецът” на Румен Петков. Ох, ах и прочие – нямаше как да не стане дума за Жени Марчева. Уорлик стартира с обичайната за висшите американски чиновници претенция за светска обиграност.

Почитателят на филмови „звезди”-лекоатлетки реши да стопли сърцето на тв фаворитката Жени Марчева – „Роди ли…”, редна с почти мелодраматично придихание любителят на гей-парадите. Отдалата се на заслужен отдих  Ж.М. тутакси можеше да се изживее като Енвер Ходжа. Само дето вече телевизорът не е един. Нещо повече. Дж. У. щял бил да я гледа on line, когато се устрои в офиса на Хилари  Клинтън, за да отговаря за процесите в Афганистан и Пакистан. Освирепяла натегливост на шербетено-услужливата „журналистика”. Протоколни въпроси. Салонни отговори. И нищо, разбира се, за провала на Дж.У. по линия на поръчката да прокара интересите на мегакомпаниите, държащи бизнеса с шистовия газ.

Джеймс Уорлик се връща във Вашингтон. Росен Плевнелиев му бучна „Стара Планина”, първа степен, за да подчертае „особените заслуги”. Кой е казал, че в този момент трябва да се отчете нещо конкретно пред публиката? Възпитаникът на „Флетчър скуул” отлично знае, че класик като Блез Санфорд, пардон, е безпощадно прав – „Вашингтон е град, в който човек се покварява, ако не е дошъл тука да извърши нещо, което има смисъл.”. Поквари ли се Дж.У. в София? Свърши ли нещо, което да отговори на историческия завет на Рузвелт от посланието му на 6 януари 1941 г., постановяващо каузата на САЩ, които щели да се стремят да осигурят четири „основни свободи за човечеството” : на словото, на вероизповеданието, от лишенията и от страха?! Или се кефеше на „актриси”, отъркващи се около филмови продуценти, масажиращи егото на бигбосове, влезли по поръчка в тв сериалите? Какво върховенство на закона? На олигофрен ли се прави Дж.У.? Или се изживява като върховен жрец-повелител на рафинираните циници от САЩ, смятащи, че в България „туземците” си заслужават съдбата, но няма как да им го кажем по телевидението?

Джеймс Уорлик едва ли е по-лош от класическите американски лицемери. Техните големци в „хилядолетната” им, сори, история са им завещали стандарти на поведение и образци на безочливост. Седи си Дж. У. пред камината и съзерцава издълбания девиз на благочестивия Джон Адамс – „Само честни и мъдри мъже ще имат власт под тоя покрив.”. Всъщност Уорлик не ни е виновен изначално. Ние сами си избираме управниците. Но не и безгрешен посланикът – и той даде своята лепта в крепежа на мръснишките договорки между „елитните”. Янките в София  са най-големите застъпници на правилото, че всяка власт трябва да си изкарва мандата. Американците искат стабилност в страната на „туземците”. Бази. Енергетика. Наркотрафик. Друго не ги интересува истински. През онази работа им е дали Бойко Борисов ще е начело,  или пък Румен Петков. Да не говорим за Серж – този любим техен „Мистър Клийнър”. Ами Румен Овчаров – той пък не беше ли клиент на всеки коктейл в Амбасадата?! Дреме им на янките кой прави пачки в София, докато е на власт. Иначе ронят едри сълзи пред такива като Ж.М., че „обикновените българи” страшно страдали в кризата. Тези обучени циници ли не са зубрили Джон Куинси Адамс, въздъхнал през 1819 г., че не вижда „друго лекарство от депресията, освен времето и търпението”? В същото време се изживяват за толкова незаменими – сякаш вършат добрини, които ще повлияят и върху живота на неродените. О, няма как – тогава ще се възцари „върховенството на закона”. Няма начин.

Важното за такива като Джеймс Уорлик е да се правят, че вярват във възможността да контролират процеса, който Едуард Л. Бернайс наричаше „кристализация на общественото мнение”. Всъщност племенникът на Чичко Фройд лесно можеше да постави диагнозата на такъв като Дж.У. – „БЕЗОБИДНОСТ”. Никога не сме разбирали защо поклонник на мачизма като Румен Петков толкова подскачаше срещу него, фиксирайки се върху добре поддържаните му веждички, да речем?! Но такива са назначените „левичари”. Никога не са били толерантни към „левите идеи” на нежните душички – даже и в собствената им партия, където бъка от шлякани гейове. Читанката от „Флетчър скуул” миналото лято държеше на бюрото си истинска класика на „бащата на манипулацията” – „Father  of SPIN” (На това място Кути може да се подмокри, но ще сбърка неграмотникът. Крайно време е Серж и Крис да го ограмотят този селяк.), но така и не се научи да придава убийствен топспин на Топката. Нещо повече. Не завършваше с безмилостни  удари, дори когато му я повдигаха „колегите” от руската амбасада в София. Апропо. Техни хора добре се грижеха да спинка на сигурно място Дж.У., когато идва във Варна. Б.Б. да си бърбори за „Сикрет сървиз”, колкото иска. Янките се гушкат с руснаците – политиката им винаги е била „Първо Русия”. Такива като нас са им последна грижа. Техните наплашени от Сталин и мапипулирани от Хопкинс измамници от Държавния департамент дори намачкаха един от малкото честни американци, работили в София – Мейнард Бърнс, който чрез несанкционирана инициатива отложи изборите след преврата на ОФ-комунистите. Тези неудобни факти такъв като Николай Младенов няма да му ги напомни на Дж. У. Слугинчовци са нашичките, страхливи мършички.

„Водещата тенденция в една бедна страна е равновесието на нищетата” – с това са били пълни букварите на Дж. У. във Флетчър. Но пред любимата си Жени посланикът редеше друг брътвеж – „Благото на народа е най-висшият закон”. Но как да не хлевоусти посланикът за „разнообразяване на енергийните източници”. Може – в някой друг живот. Сега важното за „стабилизаторите” е да поддържат „равновесието сред елитните”. Ще си ги менкат, ще си ги яздят, ще си ги поебват, ако им се прииска. Всички са за палците. Е, поне Уорлик беше по-малко мачкащ от Пардю. Но дали това не е по-обидно за „елитните” мишки у нас? „Върховенството на закона и борбата с организираната престъпност” – това проповядва Превъзходителството Му. Как не ги е срам янките в София? Как не ги е срам? Мегасделките в България се уреждат на срещи между „босовете” като по филмите, а Джеймс Уорлик дърдори за „върховенството на закона”. Вместо да покаже съпричастие с „обикновените българи”, които се борят за оцеляване в една страна, която „олигарсите” безмилостно доят, Дж.У. плещи за „борба срещу организираната престъпност”. Как иначе – нали у нас поне на хартия „пюрето” се транспортира най-добре на „лунна светлина”. Контролирани коридори. Контролирани пратки. Контролирани „офицери за свръзка” с организираната от държавата престъпност. Класика. Но Джеймс Уорлик си е във Филма. Само едно е пропуснал почитателят на Ж.М. – тя си падала по „Нежна е нощта”, а там има култова реплика на Розмари – „Никой не желае да го запомнят завинаги от един-единствен филм.”. Как никой – Джеймс Уорлик.

www.bgsniper.com