Кунева открадна обувките на Царя и Борисов
Грижливо пазената тайна е, че „България на гражданите” има същия кадрови проблем като НДСВ и ГЕРБ. Бившата еврокомисарка се появява на сцената в много тежък момент – когато партиите загиват. Затова ще й бъде много трудно да създаде жизнена и работеща формация. В момента, в който не може да изпълни желанията на „стадото си”, то ще се разбяга. И няма да помогнат красиви фрази като тази – „ако продължаваме да живеем като политически аутисти, ще бъдем неефективни икономически и политически”.
Стратегията на Меглена Кунева е микс от стратегиите на царя и на Бойко Борисов.
Тя се кани да влезе в националната политика по същия начин като тях. Като защитник на бедните и онеправданите. Царят обеща на българите да ги направи богати, а Бойко – да ги спаси от разбойниците. Двамата не говореха много преди да вземат властта.
По важни теми те се снишаваха, а по други – се изказваха неопредело, не фокусирано. Да сте чули Сакскобургготски или Бойко Борисов да са казали нещо например за 9 септември? Е, и Меглена Кунева нищо не каза. Или да са споменали какъв е размерът на европейската заплата, която ще осигурят на избирателя.
Сега се завихря спор за вдигането на доходите. Един казва – има пари, ще увеличим заплати и пенсии. Друг (президентът) тропа по масата – дайте ми точни разчети откъде ще вземете парите, които ще раздавате. Трети (Станишев) скача – те са популисти, Тройната коалиция даде повече за хората.
А Кунева мъдро мълчи….
И правилно – защото, ако се обади, трябва да вземе страна. Няма как да каже, че премиерът и министрите му не са прави, защото знае, че избори се печелят с обещания и подхвърляне на къшейчета. Ако каже А, трябва да каже и Б. Тоест, да обещае малко повече. Но тя в тази гора не влиза.
Нейната агитация ще бъде лежерна, с думи, които не носят съдържание и обещания, които не пълнят хладилници.
Нейните обещания са необещания. Така постъпваха царя и Бойко. Сега Меглена Кунева е стъпила в обущата и на двамата и бодро крачи към изборите.
“Не обещавам обществени поръчки, концесии, постове, депутатски места и разбира се, не обещавам коалиции”, каза веднъж Меглена Кунева в опит да обясни, че амбицията на партията й била да е първа и много стабилна политическа сила.
Така Борисов казваше – не обещавам да е леко. При тази схема се обещава само едно – принципност и почтеност. Тези две думи са като две пробити доларчета – можеш да ги подхвърляш колкото си искаш, а като вземеш властта, да ги захвърлиш, защото нищо не струват. Крайно време е да се забранят и на тяхно място да се поставят други думи, които да вършат повече работа. Като например – отговорност и ред.
Кунева каза и друго – “Най-големият минус на това правителство е липсата на екип. Не може министрите да се подслушват и да се мразят”.
Като че ли обещава, че нейните хора ще се обичат. Но пътя, по който върви, е познат до болка.
И царят, и Бойко, направиха движенията си на юруш. Те нямаха идейна платформа, а само желание да властват. Първо регистрираха движенията си НДСВ и ГЕРБ, а след това тръгнаха по села и паланки да изграждат структурите им. Там, разбира се, нямаше свестни, честни и известни, които преди това да не са се клели на други лидери.
И започна едно голямо крадене на кадри. Така наречените калинки, които прелитат от партия на партия, прелетяха през червено-синята мъгла, кацнаха върху царската формация, после – върху герберът, а сега гледат към Движение „България на гражданите”.
И хората на Кунева крадат кадри, както царя и Бойко.
Интересно как се прави стабилен екип при такова разнообразие от идеи, автобиографии и апетити. И дали тези хора скоро няма да се намразят.
В екипа на Меглена Кунева има два вида активисти. Едните са бивши „муцуни”, които доскоро бяха политически противници. Даниел Вълчев например е юристът на НДСВ, който беше мозъкът как да се отстранят сините от властта през 2001 година. Сега с бившия син кмет на Плевен Найден Зеленогорски ще правят екип.
Другите са млади и неизвестни лица. Толкова много, че свят ти се завива.
Младите радваха избирателя, когато царя дойде и ги препоръча с целия си авторитет. А после всички видяхме, че сме си избрали пишлемета, които се учат в движение и мислят как да напълнят Свети джоб.
Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Николай Младенов са бойковото доказателство, че такива момченца не бива да бъдат допускани на най-високи постове, защото могат да ни донесат много бели. Навсякъде се спазва ред – първо трябва да влязат в екипа на дадено министерство, после стават зам.-министри, за да натрупат опит и най-накрая стават министри. У нас – всичко е аматьорско.
Кой днес познава Калин Томов? Догодина той може би ще бъде важен министър.
Представиха ни го като експерт по публична администрация и европейска интеграция. Специализирал в Европейския изследователски институт, Бирмингамския университет. Работил в екипа за провеждане на преговори и за подготовка за членство на България в ЕС. Общи неща, но те би трябвало да задействат онзи психологически механизъм – аха, щом е учил в Бирмингам, значи е голяма работа.
Момчето прилича на Николай Младенов, който също носеше чантичката на една друга бивша министърка. Това не би трябвало да е достатъчно условие, за да получиш министерски пост.
Кунева има същия кадрови проблем, като царя и Борисов.
Това е грижливо пазената тайна. Сред учредителите на нейната формация има много актьори, журналисти и ренегати от НДСВ и ДСБ, което говори, че няма подкрепата на важни социални групи – интелектуалците (с изключение на актьора Малин Кръстев), на индустриалци и хора на бизнеса, на лекарите.
Вярно е, че финансистът Бисер Манолов, който е член на борда на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, се записа. Но той просто се бори за поста финансов министър.
Около Кунева се върти Валерия Николова, бивш шеф на политическия кабинет на Даниел Вълчев, докато беше министър. Също и бившият главен секретар на министерството от това време Димитър Танев. Познайте, дали не се надяват да се върнат във ведомството на бял кон.
Красимир Попов, който отговаряше за еврофондовете в социалното министрество и който беше уволнен от Тотю Младенов, също се е подредил на опашка. Той е изключително кадърен млад човек, но няма никакъв шанс да се бори за поста министър, ако не се запише като партиец.
Олга Задгорска-Теодосиева, която е била заместник областен управител на Добрич от 2005 до 2009 г. разчита на Кунева да я направи поне областен управител.
Подозрението не върши работа, но списъкът с учредители на движението на Кунева вади очи с имената си.
Не е ясно какъв точно тип хора се записват в него, на кои точно идеи симпатизират.
Досега Кунева беше поставена в обяснителен режим – за роднинските си връзки с ЦК на БКП, за спирането на АЕЦ „Белене”, за тлъстите хонорари, които е получавала от френската „Париба банк” и от кабинета на еврокомисаря по транспорта, чийто консултант стана.
Бившата еврокомисарка се появява на сцената в много тежък момент – когато партиите загиват. Затова ще й бъде много трудно да създаде жизнена и работеща формация. В момента, в който не може да изпълни желанията на „стадото си”, то ще се разбяга. И няма да помогнат красиви фрази като тази – „ако продължаваме да живеем като политически аутисти, ще бъдем неефективни икономически и политически”.
Аутизмът представлява усамотяване, самоизолиране. Красиво е да си намериш прагматични и умни политически партньори. Но Кунева няма голям избор. И тя го съзнава. „Искам да имам партньор. Много бих искала да има партия, която да има моралния постамент да предложи коалиция.”, проплака тя в една телевизия.
И обяви, че била готова да направи коалиция веднага – на знаещите, на можещите.
Но понеже нямало такива, като един Робин Худ ще защитава онеправданите. И ако Господ е рекъл…ще поуправлява като царя и Борисов.
Вероника Георгиева