ОПЕРЕТА НА ЛЪЖАТА
Пенсиите 
няма да се компенсират с ръста на инфлацията. Дебатът за увеличението им е дебат за едни пари, които всъщност ги няма.С приближаването на изборната 2013 година управляващите отвориха торбата с обещанията и лъжите. И настана какафония като в кочина преди хранене. От различните етажи на конструкцията идва шум, който към днешна дата може да предизвика единствено досада и отвращение. Но предполагам, че в това вмирисано на пропаганда поле, най-интересното предстои.
От министерството на Тотю Младенов обещават вдигане на пенсиите от 1 януари догодина. Със 7% та до 8%. От икономическата комисия щели да чакат до 1 април 2013 г., но щели да компенсират инфлацията. А какво означава това знае само Менда Стоянова.
Президентът на Републиката отиде до Виена, а оттам похвали кабинета, който бил стоял стабилно и можел да вдига доходите. От сърцето му се откъснаха тотювите 8% за пенсии и 20% за заплати.Това помогна на държавния глава да сравни страната ни с… Франция. Направил го, защото “част от експертите”, както ни уведомява пресата, изразили скептицизъм относно макроикономическата политика на хвалещото се управление, ниските публични разходи и ниската производителност изразена през брутния вътрешен продукт.
Държавният глава намерил в тези обидни, но пък истинни констатации, пращащи ни по-скоро в Африка, сравнително предимство. За сравнение потърсил и намерил една от най-егалитарните страни в ЕС : “Във Франция за това отиват 55 на сто от БВП. Затова за разлика от нас французите нямат никакво поле за действие, когато стане дума за повишаване на заплатите или данъците”.
Горките французи….
Засега от Дянков чуваме само хвалбата, че с политиката си ГЕРБ прави в сферата на политиката по доходите “повече, отколкото предишните правителства”. Само по себе си изказването е върхът на цинизма и лъжата, но числа от Никозия не се чуха. По-ранни шумове от индивида обаче подсказват, че според счетоводството на пицарията инфлацията била към 7.3, за трите години, та единият параметър може би е изчистен от съмнения…. За пицаря и счетоводството му иде реч, защото от НСИ знаем, че инфлацията от месец юли 2009 до месец август 2012 година е 10.8%.
За вечно потъналия в дилеми финансов министър оставало да се уточни дали пенсиите да се вдигнат с равен процент или с еднаква сума. И кога да стане това разбира се. Тази раздвоеност обаче е специалитетът, който Дянков сервира на презрения от него плебс още от началото на мандата.
Защо шумът сред тази филхармония е с това противно качество?
Отговорът на този въпрос е прост. Точно толкова, колкото са арогантни приносителите на арията на цинизма.
Пари за повишаване на доходите няма, а времето налага тяхното намиране и “даване”.
Колкото по-бързо, толкова по-добре за целите на предизборната кампания. Защото, нека да не се лъжем, поне в болното съзнание на министъра на финансите, кампанията на ГЕРБ е единствения читав аргумент, за да се раздели с “необходимия огромен фискален ресурс“. Факт е, че съмненията продължават да тровят “оптимизма” на рекламното мероприятие, защото счетоводителят на пицарията деликатно е добавил: “Но смятам, че ще успеем да го съберем”.
Понеже със сметките финансовият ни министър е зле, налага да му помагаме. Необходимият допълнителен финансов ресурс за пенсиите е 50 милиона лева месечно ако увеличението е с 8%, а ако е с размера на натрупаната инфлация до август 2012 година(10.8%) е 65 милиона лева.В приходната част на НОИ тази сума няма откъде да дойде. Данъците също не са надеждният източник за “събирането” на необходимата сума. Просто защото икономиката не работи. А икономиката не работи заради изповядваната икономическа вяра на самия Дянков. Това ясно се вижда от графиката за отработените човекочасове в 
:
Икономиката е в криза – очевидна и дълбока е още по-лошо – задълбочаваща се.
От такава икономика да чакаш приходи, е като да чакаш от тестото да стане пица – от само себе си. Точно поради тази причина е и какафонията в темата и по етажите на кочината…
Казано иначе, по друг начин, увеличението на пенсиите е дебат за едни пари, които ги няма. А идват избори.
Ръст с 8% от януари е равно на увеличението с 10.8% от април. За фискалната рамка са все около600 милиона разход в повече от този, който ще бъде направен през 2012 година.
Разбира се, това е дилемата на некадърниците във властта. Дали да чакат април, може и да се случи чудото, или да дават още през януари,та да експлоатират алъш вериша по-дълго. Тази шумотевина и грухтене лесно може да бъдат подминати, ако насреща не стоеше една друга картина, която е много по-грозна и неприятна.
Принесените в жертва на “конкурентните (им) предимства” наши родители.
Нека да съобщим числата, защото това е една от обвитите с гъста мъгла срамни и гнусливо избягвани теми.
Само 23% от днешните пенсионери получават пенсии над 300 лева.
1 496 985(един милион четиристотин деветдесет и шест хиляди, девтстотин осемдесет и пет) души “живеят” с месечен доход до 250 лева, а от този милион и половина български граждани 631 992 с доход до 145 лева.
Тази свинщина, сътворена от българската държава, е обект на тънки сметки. Предизборни. Тази безобразна обществена социопатия твори хвалби из странство и предизвикващи погнуса сравнения с Франция. Това безсрамно съществуване с отчайващата мизерия ражда цинични лъжи.Че доходите на пенсионерите щели да бъдат компенсирани с ръста на инфлацията. Лъжи, зад които с още по-голяма сила изпъква отвратителният вид на предизборното “купуване” чрез методите на политическата реклама.
Има ли възможност описаната по-горе картина да бъде променена?
Да!.
С друга политика към икономическите агенти.С друга данъчна политика. С друга политика към осигурителната система и към трудовия потенциал на нацията. Нещо, за което днешните грухтящи недоразумения във властта нямат капацитет, отговорност и знания.
Идват избори. От българския избирател зависи дали сервираният му безчувствен цинизъм, свинска алчност и мутренска наглост ще продължи да марширува върху заливаното му със “светло бъдеще” тяло, или ще намери усет да се опълчи на гаврещата се с него безмозъчност и безнравственост, щедро раздаваща тези за “конкурентноспособност”, “финансова стабилност”, “растящ” кредитен рейтинг и купени похвали от международните финансови институции. Все “придобивки”, които тласкат страната в блатото на мизерията, гражданите – в емиграция, умственият й потенциал – в служба на чужди държави. А родителите ни обрича на съществуване, което трябва да хвърли в срам всеки притежаващ минимум човещина…
Михаил Михайлов
магистър по философия от СУ “Свети Климент Охридски”