Във време разделно живеем, колега Благоев! Емблемата му е 30 сребърника!
Христо Христов – рецидивът да си авторна чужди идеи и труд или как журналистна Сорос краде от колега идея за разследване. Агенция БГ НЕС публикува Открито писмона колегата Горан Благоев, което никой от колегията не цитира, или препечата. Причината: да не се настъпва мотиката на фондациятана „Сорос”, която в момента управлява държавата.А кой е Христо Христов – момче от провинцията,/което 20 години вече не може да се пребори с диалекта си/ и което попадна във в. „Демокрация”, и пое функциитена репортер в съда и полицията.
По същото време аз също работех там, но със солиден стаж зад гърба си за разлика от Христов. С Христов и манталитета му се сблъсках, когато един ден главният редактор изненадващо предложи да ме преназначи за завеждащна отдел „Разследвания”, идея, която аз моментално отхвърлих! Не ме минал и час от предложениетона шефа ми и той ме извика в кабинета си, за да ми каже, че веднага е получил два доноса срещу мен от колеги!?
И двамата доносници все още са журналисти, но по-яростно ненавиждащият ме, си остана Христо Христов!
Защо разказвам тази история – причината е, че „воюващият” с несъществуващата Държавна сигурност Христо, се утвърди като разследващ журналист именно с ровене и преписванена документина ДС, които от Комисията по досиетататвърде услужливо му подават! Мнението за новото поприщена Христо оставих за себе си, като с едва сдържан смях гонаблюдавах как си е пуснал някаква брадичка,направил си е нова прическа и дефилира по телевизии и издания със нестихваща самореклама за себе си. Така беше до момента, в който попаднахна Писмотона колегата от БНТ, Горан Благоев, публикувано в Агенция БГ НЕС. Това Писмо потвърждаваше много от личните минаблюдения и веднага позвънихна главния редактор Зелма Алмалех с молба да ми разреши да препечатам писмото. След нейното съгласие пускам за читателитена сайта „Хроники” този документ:
Горан Благоев:
Да доказваш кражба на идея в БГ е изгубена кауза
До
Медиите в Р България
Копие:Национален съвет за журналистическа етика
Копие: Съюзна учените в България
Отворено писмо
на
Горан Благоев, PhD
автор и водещна предаването „Вяра и общество” – БНТ
Уважаеми колеги,
обръщам се към Вас, воден от максимата, че истината трябва да бъде отстоявана, каквото и да ни коства това. Вече няколко дни в медийното пространство се коментира „сензационното” разкритиена уважавания от мен колега Христо Христов как Държавна сигурност организира изнасянетона оригиналана „История славянобългарска” от библиотекатана Зографския манастир в Света гора. Разследващият журналист се позовавана откритите от него в Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) оперативна разработка „Цитадела”, както ина съдържащата се в нея оперативна разработка „Маратон”. С радост бих го поздравил за „успеха”на издирвателския му труд, тъй като неговото разкритие потвърждава публикувана от мен теза още през есентана миналата година. Но се въздържам заради некоретното отношение, което остана в задкулисиетона „СЕНЗАЦИЯТА”. За какво става дума.
През миналата година при проучванетона разсекретеното агентурно досиена преподавателя в Богословския ф-тна СУ проф. Иван Желев (агент Ангелов) открих, че по един екземпляр от всяко донесение свързано със Зографския манастир се отделя в оперативна разработка „Цитадела”. Беше достатъчна съпоставката самона няколко факти от въпросното агентурно досие, за да стане ясно, че това е оперативна разработка, свързана със Зографския манастир и че фактите за изчезванетона „История славянобългарска” несъмнено могат да бъдат открити именно в нея. По това време завършвах своята книга „Истории за плач и занадежда” в която има специална глава, посветена на кражбата, „откриването”, и връщанетона Паисиевия оригинал в Света гора, озаглавена „Похитеният ръкопис”. Тъй като книгата вече бешена първа коректура и нямах възможност да извърша необходимото детайлно проучване, свързано с ОР „Цитадела” успях данаправя бързо прередактиранена главата, включвайки новата информация. Съдейки от статиитена Хр. Христов за „сензационното” му разкритие, установих, че той добре познава съдържаниетона книгата ми „Похитеният ръкопис”, нотвърде некоректно подхожда при неговото интерпретиране и цитиране. Позволявам си да припомня този текст от книгата ми, тъй като именно в него е ключът към „сензационното” откритиена „разследващия журналист”:
„През 60-те и 70-те г.на ХХ в. комунистическа България започва все по-често да се сеща за изоставените български монаси в Зографския манастир. Целта, разбира се, не е подобряванена духовния живот в обителта, а нейното огромно културнонаследство. В тази посоканай-вероятно е била и оперативната разработка „Цитадела”, започната от тайните службина държавата… Обектна внимание от страна на ДС е движимото и недвижимонаследствона Зографския манастир и българските келии и скитовена Атон, като акцент се поставяна издирването и документиранетона паметниците, свързани снашата история, както ина документите за манастирска собственостна териториятана Гърция. Информацията енабирана чрез българи… които имат трайни контакти… с братствотона Зографския манастир… Даваната информация е прилагана и в ОР „Цитадела”, основно действащо лице в която е кадровият офицер Христо Маринчев… заместникначалникна отдел 14на ПГУ – Културно-историческонаследство…
… Подпомогнал ли е библиотекарят Пахомий нейното изнасяне илинай-малкото тактично си е затворил очите при подменянетона оригинала с копието – отговоритена тези въпроси той отнесе със себе си. Почина на 10 март 2008 г. По тази причина е трудно да се каже и точно през коя година оригиналът изчезва от Зографската библиотека. Посочваните в различни версии 1983, 1984, 1986 и 1988 г. не почиватна достоверни факти. Те обаче със сигурност може да бъдат открити в досиетона оперативна разработка „Цитадела”. Но то все още не е разсекретено”.
Книгата ми „Истории за плач и занадежда” излезе през октомври 2011 г. По-късно –на 10.11.2012 г .на конференция в Богословския факултет-СУ отново лансирах тезата, че истината за изчезванетона „История славянобългарска” е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка „Цитадела”.На тази конференция заедно с мен като участници бяха поканени членътна КРДОПБГДСРСБНА г-жа Екатерина Бончева и г-н Христо Христов. И двамата чуха моя доклад.Още тогава помолих г-жа Бончева да менасочи в какви архивни масиви трябва да търся въпросната ОР, тъй като тя живо ме интересува с огледна разследващ материал за предаването „Вяра и общество”. Тя ми предложи да ме свърже със специалист от комисията, който добре познавал архивитена ДС. Но за съжаление тази идея потъна във времето и срещата така и не се осъществи. Своите интереси, свързани с ОР „Цитадела” съм споделял неколкократно и с Хр. Христов принашите случайни срещи в читалнятана КРДОПБГДСРСБНА.
През месец юли тази година се възползвах от програмната ваканцияна воденото от мен предаване „Вяра и общество”, за да посветя повече време за детайлно проучванена разсекретените досиетана синодалните архиереи. В един от тези дни попитах дежурната служителка в читалнята каква е възможността да получа достъп до оперативна разработка с конкретно кодово име. Допълних, че става дума за ОР „Цитадела”. Служителката любезно отговори, че ще отнесе въпроса до своитеначалници.На следващия ден ми бе предадено, че няма възможност да ми бъде предоставена интересуващата ме разработка, защото Комисията не разполагала със списъкна оперативните разработкина ДС, а и много документи били изчезнали. Попитах дали все пак не е редно да подам писмена молба за достъп до тази разработка, но ми бе казано, че едва ли има смисъл, защото ще поуча същия отговор. Продължих да проучвам разсекретените митрополитски досиета снадеждата, че един ден ще попадна ина ОР „Цитадела”, за да мога да довърша своето журналистическо разследване, както и да финализирам един мой изследователски проект посветенна ролятана Държавна сигурност в животана Зографския манастир.
Можете да си представите колко бях потресен, когато узнах, чена 11 октомври т.г.на своя сайт desebg.com журналистът Христо Христов с гриф: „СЕНЗАЦИЯ” е публикувал информация за откриването на оперативна разработка „Цитадела”!!!
В нея той пишеше, че юли т.г. е поискал от Комисията да получи достъп до ОР „Цитадела” и след по-малко от седмица Комисията му е предоставила за ползване в читалнята първите два тома от въпросната разработка. Излиза, че по едно и също време, за един и същ архивен източник Комисията е предпочела да съдействана един изследовател, ана друг фактически отказва илинай-малкото го подтиква той да се откаже от по-нататъшно му издирване. Всъщност подобен двоен стандарт занашите географски ширини не е изненадващ. Общоизвестно е, че Христо Христов има близки, неформални контакти с Комисията – той е членна съставителските екипина три от документалните сборници, които КРДОПБГДСРСБНА е издала съответно през 2010, 2011 и 2012 г. За разлика от него, аз съм просто един „случаен” читател,на който спокойно може да се поднесе изопачена информация. Или просто да бъде укрита.
След като стана известно, че достъпът до ОР „Цитадела” очевидно не е бил толкова невъзможен, колкото ми се представяше,на 12 октомври следобед потърсих по телефона председателяна КРДОПБГДСРСБНА г-н Евтим Костадинов. Изразих недоумението си, цитирайки практическия отказ, който ми е бил даден през юли т.г чрез негови подчинени. От него чух, че не съм имал право да протестирам, защото всъщност не съм подавал никаква молба до него. Според Костадинов не било вярно, че КРДОПБГДСРСБНА не разполага със списъкна оперативните разработкина бившата ДС, „защото още преди половин година списъкът със сигнатуритена разработките беше готов”.На опита ми да възразя, че през юли – т.е. в рамкитена тази половин година –на мен ми е отговорено, че такъв списък няма г-н Костадинов отговори: „Очевидно не стенаясно с нещата”!!!На следващият ден – 13 октомври в сайта си desebg.com Христо Христов публикува интервю с председателяна КРДОПБГДСРСБНА, в което г-н Е. Костадинов заявява: „През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогавана наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката („Цитадела” – б.м. Г.Б.). Тези томове са стояли принас до момента, в който през юли тази година вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка.”
Забележете – към моментана отправеното от мен устно запитване Комисията е разполагаланай-малко с два от томоветена ОР „Цитадела”?! Нона мен ми е отговорено, че списък с оперативните разработкина ДС няма!!! Очевидно Комисията е трябвало да запази разработката, за да бъде тя „сензационното” открита от Христо Христов. Дали това не е систематана г-н Христов при всичките му сензационни разкрития?!Налице е фактическо цензуриранена изследователска дейност, граничеща с ограничаванена конституционно гарантиран достъп до информация илинай-малкото забавянена такъв достъп с цел да се даде предимствона втора заинтересована страна, свързана неформално с КРДОПБГДСРСБНА. По тази причина ще сезирам принципалана Комисията –Народното събрание.
Целтана това писмо е още една. Ако за двойния стандартна Комисията по досиетата мога данамеря обяснение, недоумявам, как човек, койтонарича себе си „разследващ журналист и изследователна архивитена комунизма” може да бъде некоректен към трудана свой колега. В двете статии, посветенина „сензационното” му разкритие Христо Христов свежда резултата от моето незавършено проучване само до едно: „За първи път разработката ЦИТАДЕЛА се споменава в книгатана журналиста Горан Благоев „Истории за плач и занадежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попадана този псевдоним в досиетона богослова Иван Желев… Една от задачитена „Ангелов” е да добива сведения за манастира „Зограф”.
Струва ми се инай-пристрастниятнаблюдател би установил, че в главата „Похитеният ръкопис” аз не просто „споменавам” иметона оперативната разработка, но ясно изказвам тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезванетона „История славянобългарска”. Оттукнататък всеки, който би получил достъп до ОР „Цитадела” лесно може да открие „сензационно” това което търси. Апропо имената ина тримата офицери, замесени в изнасянетона ръкописа – Агаин, Генев и Пехливанов – които Христов открива в „Цитадела” също са споменати в моята книга. Цитирал съм ги добросъвестно от материална Диана Петрова във в-к „Труд” от далечната 1993 г. И тук г-н Хр. Христов не е прав,твърдейки че за първи път тези имена се споменават в статияна в-к „Галерия” от 2009 г. Материалът във в-к Труд просто го няма в интернет, откъдето очевидно „разследващият журналист” черпи своята информация.
Излишно е да споменавам в какво неравностойно положение съм поставен като изследовател и разследващ темата журналист , след като г-н Христов е имал „шанса” да открие ОР „Цитадела” и истината за изчезванетона „История Славянобългарска”. Да доказваш кражбана идея в България е предварително изгубена кауза. Пиша това предълго писмо, не за да омаловажавам нечии заслуги в разкриванетона истината, нито аз да си приписвам такива. В крайна сметка монопол върху изследователските теми не може да има. Но трябва да има елементарна почтеност. Поне в общество, коетонарича себе си „гражданско”. За съжаление ние многочесто издигамена пиедесталана обществената възхита личности, които са стигнали до там потвърде споренначин от гледна точкана морала и колегиалната етика. Странно е как можем да разкриваме истината за комунистическото ни минало с манталитет от неговото време!? Но както е казал поп Кръстю,набеден за предателна Левски – „Кога да е, истината излизанаяве”, заявява Горан Благоев в своето открито писмо. /БГНЕС
Един журналист търси, разследва, пише и издава книга в очакване от Комисията по досиетата да му разрешат достъп до оперативна разработка, свързана с книгата му. Книгата му е издадена през 2011 година от издателство СИЕЛА и в нея е и разследването му за това как е бил откраднат оригиналана „История славяноболгарская” от Зографския манастир и вътре, в тази книга!
Съдбата си си играе понякога снас. Така главата във въпросната книга „Похитения ръкопис” се разигравана живо – идеята и историятана кражбатана трудана отец Паисий се превръща в съвременна най-откровена кражба – този път от авторана книгата, журналистът от БНТ Горан Благоев е принуден да преживее в реално временай-нагла кражба – идеята, за която и писал и разследвал!
На бъдещия плагиат му съдействат всячески от Комисията по досиетата, тъй като Горан Благоев е имал неблагоразумиетона конференция в Богословския факултетна която присъстват Екатерина Бончева и таканаречения и афиширащ себе си за разследващ журналист, Христо Христов! Те чуват как Горан лансира тезата, че истината за изчезванетона „История славянобългарска” е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка „Цитадела”! Благоев говори и с двамата, в очакване от Комисията по досиетата да му дадат разсекретената разработка!
Оттам някаква чиновничка го праща за зелен хайвер с непонятно малоумно обяснение!
Година след отпечатванетона книгата на Горан Благоев, потресен научава, че Христо Христов е направил „сензационно” откритие за това как е била открадната „История славяноболгарская” от манастира в Атон! Христовналяво инадясно твърди, че това е негово отритие, въпреки че преди него за кражбата е писала Зоя Димитрова, анасочването към ОР „Цитадела” му е „посочил” самият Горан Благоев?!?
Дали има някаква конспирация, свързана с лансиранена Христо Христов от Комисията по досиетата, това четем в интервюна Христо с шефана Комисията, Евтим Костадинов, който заявява:
„През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогавана наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката „Цитадела”. Тези томове са стояли принас до момента, в който през юли тази година Вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка.”
Горан знае името на разработката, тъй като го е срещнал в досиетона един богослов Въпросът е, откъде Христо Христов енаучил това име: оказва се, че го е чулна конференцията в Богословския факултет,на която е бил с Екатерина Бончева. Там двамата са чули от Благоев името на тази разработка!
Тук ще спомена и още нещо,
В две статии, с които Христов синаправи саморекламана „откритието” той признава:
„За първи път разработката ЦИТАДЕЛА се споменава в книгатана журналиста Горан Благоев „Истории за плач и занадежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попадана този псевдоним в досиетона богослова Иван Желев… Една от задачитена „Ангелов” е да добива сведения за манастира „Зограф”.
Истината обаче е друга, в главата „Похитеният ръкопис” Благоев не просто „споменава” иметона оперативната разработка, но ясно изказва тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезванетона „История славянобългарска”.
Благоевнай-добросъвестно е цитирал в книгата си, че енаучил именатана тримата офицери от ДС, взели ръкописана „Историята…” от колежката си от в. „Труд” Диана Петрова, а Христо откъде ги знае – от критата от хора в Комисията разработка „Цитадела”, която услужливо не е дадена на Горан Благоев, за да бъде предоставена на Хр. Христов?!
Защо е бил предпочетен Христов пред колегата от БНТ, Горан Благоев от чиновниците в Комисията по досиетата? Причината за това е проста като таблицата за умножение: Христо е членна съставителските екипина три от документалните сборници, които КРДОПБГДСРСБНА е издала съответно през 2010, 2011 и 2012 г. А Горан Благоев кой е –наивникът, който все още вярва в колегиалната етикана професията журналист!
С любопитство изгледах предаванетона Николай Бареков, в което Христо Христов мълча като пън при неколкократното грешно споменаване от Бриго Аспаруховна иметона Петър Митанов,също „забъркан” в историята с тази кражба. Аспаруховнаричаше въпросното лице Христо Митанов и Христо изобщо не реагирана това, при все, че всячески в две свои статии се опитва да докаже, че Митанов не е бил замесен в тази история?
Защо – той си знае.
* * *
Отдавна е известно, че таканареченият и обявяващ себе си за разследващ журналист Христо Христовналучка с провинциалнонастървение истинският път да прави кариера в професията ни като пое и прегърна идеята да служина новите господарина страната ни след 10 ноември 1989 година.
Вначалото беше привързаността му към Паница и неговата фондация, последва „Отворено общество”на отявления врагна Европейския съюз, Джордж Сорос. Това, което не става с пари, става с много пари казванародът и е прав.
Послепис на авторката
Младият кариерист, пристигнал от Етрополе в столицата попада във в. „Демокрация” и остана там след като Иван Костовна 24 юни ме уволни с още 6-тима мои колеги.
Използвах уволнението си, за да седна инапиша документалната си книга „Външният дълг и десети ноември 1989” в документи и факти. В тази книганай-подробно изнесох документи и свидетелства за задграничните дружества, тъй като разполагах с пълния списък, с имена, свидетелства и разкази от срещи с преки участници в тази история.
Книгата излезе и се продаде за пет дни, а в парламента три пъти бе съставяна комисия по съдържанието й, но така и нищо не се промени в разплитанетона дейносттана тези задгранични дружества!
Милиони бяха изнасяни в дружествата и по времетона Филип Димитров, но никой не понечи да разследва този феномен, още повече, че за да се прикрият следите и изчезнат парите и имотите и документите по задграничната дейностна България, самият Филип Димитров, като премиер закри Министерствотона външно-икономическите връзки!
Голяма бе изненадата ми, когато чух, че Христо Христов разследвал задграничните дружества и издал книга. Мои приятели ми позвъниха, че във форумана в. Дневник”, където Христов работеше по времена това издание имало скандал във форума, в който скандал, българи живеещи и работещи в чужбина, читатели на книгата ми и сайта ми „Хроники” обвиняваха открито Христов в плагиатство!
Тогава прочетох във форума и една гнусна инсинуация, че като излязат досиетата, щяло да се види кой е Манолова!
Е, досиетатана журналисти излязоха – но името ми го нямаше там!
Инсинуацията ми напомни за доноса, който бенаписан в „Демокрация” срещу мене!
Напомни ми и как при уволнението ми, интелектуалци се бяха събрали в Столична библиотека инападнали с упрециНадежда Михайлова за моето уволнение! Тогава Михайлова казала, че съм човекна Държавна сигурност ми разказаха част от тези интелектуалци!
Днес мога да кажа: Е, Михайлова – не съм, но пък си заслужава ти да кажеш от Брюксел какво правеше в Египет твоят бивш съпруг, срещаше ли се с хора от ДС и прочие! Хората са живи и помнят!
За плана „Подкова” и „приноса” ти в бомбардировкитенад Югославия също ще му дойде времето, Михайлова!
Що се отнася до ДС, като слушам какви умни,начетени и ерудирани хора имат досиета, ми иде да съдя тази бивша ДС, защото не ме е оценила и вербувала! Нима не съм достатъчно интелигентна? Или не обичам страната си?
Пиша тези редове заради достойните ми колеги /изключвам доносниците – бел. Л. М./, чийто имена Екатерина Бончева развяваше омерзително!
Въпрекинапънитена Бончева данабеждава, ще кажа едно: каквото и да говори и публикува тя, Дмитри Иванов ще си остане връх сред интелектуалците ни в гилдията, Светослав Терзиев ще си остане много добър като международен коментатор инаблюдател. Що се отнася до Бончева – тя коя е, и какво ще остави след себе си – дали някога се е запитвала, когато получава сребърниците си в Комисията по досиетата?
Тук му е мястото да запитам: защо именатана журналисти от БТА не бяха оповестени за принадлежност към ДС от Комисията, нима толкова удобни са някои хора от ръководството му?
Как така и по какъв критерий едни бяха оповестени с цел опозоряване, а други се прикриват?
Люба Манолова