ГАМЕНЩИНИ 2. ДАРОМ ЛИ МИНА ПРЕСТРУВАНКОВЩИНАТА НА ПРЕХОДА?

Тия дни написах за вестник „Стандарт“ „Гаменщини 1“: как някой се дере, че бил наритан от Стоичков, и то в Чикаго, пред 600 души – но никой от тях не е забелязал въпросната корида, защото такава няма, просто чикагският лъжец иска да се усуче за малко около славата на Стоичков; как друг вика на Бербатов „Бербатка“ – а нашето славно момче се свива смутено и се чуди, накъде да запраши, и пр. Тия истории са безкрайни. Но как я докарахме дотам, че вече не съществува никакъв обществен свян пред успелия?    Гаменщината е неудържима вече – и всички сте свидетели на това. А пък представления като ВИП Брадър само допълнително я разпалват, и това го знаете. Обаче най-голямата гаменщина е на друго място. В политиката.

    Всъщност, тъкмо политиката през последните 22 години разпалваше огъня на Гаменщината.
    Още във Великото народно събрание /1990 година/ виждахме невероятни неща – сякаш свободата беше дошла, за да се ругаят депутатите един друг като каруцари. Доста по-късно осъзнахме, че това ще си остане може би единствената ни свобода. В Парламента си служеха с невъобразим език. Кръщаваха се един друг също по неописуем начин, и доста често без всякаква логика. По едно време започнаха да наричат първия председател на Народното събрание „Ватмана“, а той беше учен със солидна биография. Дюдюкането се превърна в най-лесното средство за общуване – за щяло и нещяло. Земеделците, които бяха скромни хора, направо се уплашиха – словесните изстъпления им се виждаха понякога по-страшни дори от побоищата в комунистическите лагери и затвори. Имаше и физически сблъсъци – във всяка от двете основни партии имаше по един-двама катили, които бяха готови веднага да налетят на бой. Дива работа, абсолютно дива.

Ако случайно Стамболов видеше тази вакханалия, нямаше да повярва на очите си. А той беше изрекъл онези знаменити думи – когато в първото Велико събрание през 1879 година започват да се кюскат с гегите: „Не сме народ за сенатори“. 110 години след произнасянето на тази зловеща фраза, всичко си беше същото – кюскане с думи и неприличие в големи дози.
   

Чирков, който имаше по онова време огромен авторитет, също веднъж се видя в чудо. Когато щяха да гласуват за избора на въпросния Ватман, той отиде на трибуната, обърна се към него и му зададе един-два въпроса за здравословното му състояние, напълно резонни, както се прави по целия свят. Освиркаха ги и двамата. Чирков още не беше разбрал, и той като мнозина, че в политиката трайно се настаняват налудни типове, които прикриват агресивността и малоценността си с гаменщини, които трябваше да минат за революционност. Петър Дертлиев, който беше фантастичен оратор, също го оплетоха в клеветите си, и той трябваше да се оправдава: уж бил казал, че вземе ли СДС властта, ще бесят комунистите по електрическите стълбове. Дори му пуснах специално опровержение във „Всяка неделя“.
    Словесните диваци се набиваха в очи, но те, в крайна сметка, се оказаха по-безопасни от хитреците, които и след преврата на 10 ноември 1989 година все още разнасяха статийки до „Работническо дело“, търсеха къде да се приютят – в БСП или СДС, и се ослушваха за арбитража на Луканов, преди да вземат решението си. Чакаха си реда – и когато го дочакаха, пак хитруваха. Тъкмо те шишкаха другите пресни демократи да натирят ветераните от следдеветосептемврийския пъкъл, понеже не били издържали на натиска на ДС – макар че самите те и досега не са дали никакво свястно обяснение, какво са търсили по разни военни училища в Съветския съюз, чий грездей са крепили там – освен този на КГБ. Бяха кандидатствали упорито за Българската комунистическа партия, и то до самия край на Живковия режим – и бяха плакали като вдовица за ласка, когато не ги бяха приели там. Бяха преподавали най-тъпите и мракобесни науки, но започнаха да се пишат големи демократи – и още се пишат. Всички се сещат, за кого става дума.
   

Как мислите – даром ли мина тази преструванковщина, най-голямата гаменщина на Прехода? Не, не, и още 100 пъти – не. Тя необратимо увреди обществото ни.
    

Хората усещаха тази гаменщина – обаче не можеха да й се противопоставят. Отначало те бяха смаяни, а по-късно и смазани от онова, което ставаше пред очите им. Добре, някои от комунистическите големци бяха безкнижни и прости хора, ами тия – те какви бяха? „Какви сте вие, бре?“ – виеше тихо народа.
    И после постепенно свикна с дивотията и гаменщината, прие ги за нещо неизбежно и се сви в себе си.
    Велик народ сте, да го знаете – но нямаше какво да правите.
    Миналата неделя в студиото ми дойде една обикновена българска женица от едно ихтиманско село: циганите я крали системно, тя пък случайно се видяла с вътрешния министър и той в безсилието си й казал, че ще я води на заседание на Висшия съдебен съвет – да чуят там, какво ново робство – сега пък циганско, тегне над нещастния ни народ. Тази жена веднага ме обсеби – какъв език, Боже, и какво безстрашие – децата й казали, че циганите ще й запалят къщата, ако не си затрае, обаче баба Славка дойде до София и каза всичко, което си мислеше. И с какъв език го направи, пак да го повторя – сякаш е била нейде другаде, когато онези се държаха като гамени, и досега се държат все така.
    Как се е съхранила тази жена – и колко са такива като нея? Това е въпросът.
    Много е лошо, когато храниш народът с политически гаменщини, когато го мислиш за прост и неразумен, и когато изобщо не го забелязваш. И аз като вас мога да изредя хиляда срамни епизоди от Българското Пропадане, което крадците гаменски нарекоха Преход, но няма смисъл. Знаете си ги тия неща.
    Но и в гаменщината има степени – най-отгоре е арогантното политическо дебелоочие, тази форма на гаменщина е особено опасна за народа. Когато се сблъска с нея, той се свива в ъгъла като уплашено животно и не знае какво да прави.
   

Безспорният майстор на тази фаза е Костов, любимият ви демократ .
   

Ето една сценка – буквално от тия дни. Появява се по телевизията Жан Виденов – „демонът“ на Прехода, и има завиден успех. За разлика от костовци, които са чели идеологическите си тъпни пред полупразни аудитории, аз съм работил години наред пред милиони зрители, и отлично знам, кога някой има успех. Виденов го имаше. Това е факт – не съм пристрастен в никакъв случай, не съм кандидатствал за партията му, за разлика от костовци, и пр.
    И се почна гаменщината: защо се появил, защо казал, че Костов е мишкувал с Николай Добрев по кьошетата, защо това, защо онова. За демократи като костовци, Виденов трябва още да виси обесен нейде, а те гордо да си продават държавата. Това е политическата гаменщина, истинската: да запушиш устатата на опонента си, който отгоре на всичко е обективен в оценката си за самия теб; да не позволяваш на публиката да чува нищо друго освен собствения ти дрезгаво-истеричен глас. Това е истински болшевизъм, той трябва да е учен някъде, няма друго обяснение.  
   

Костов отдавна е бита карта – неговият грак обаче е нужен, за да не забравят хората, какво причини той на българската демокрация. Той е безспорният майстор на подмяната – мотал се, неизвестно защо, в Русия, обаче КГБ и Кремъл са много лоши. Виденов спира руската експанзия в енергетиката, а Костов я разширява, като дава Нефтохим на руснаците – обаче Виденов е лош, а пък Костов е русофоб.  
   

Това е безобразно дебелоочие – и ще сбъркате, ако решите, че то не навреди непоправимо на народа. Това е политическа чалга, колкото и да се кокорчат пред Костов някакви телевизионни кокошки и да го слушат с умиление. Чалга, абсолютна чалга.
    Костов казва, че Бойко бил чудовищно неграмотен като премиер – е, да, не е бил идеологически ратай на комунистите като Костов, преподавателят по политикономия на социализма. Обаче неграмотният Бойко се държи като стопанин, и криво-ляво нещо прави. А пък дебелоокият Костов, много грамотният Костов продаде Кремиковци за един долар. За един долар.
    И вижте сега колко е грамотен – и колко диви са ония, които все още го смятат за нещо. Той продаде за един долар комбината „Кремиковци“ на един друг мургавеляк – Валентин Захариев. Няколко години по-късно онзи го продаде на трети красавец, пак мургав – индиецът Митал, за около 230 милиона лева. Веднага Митал заложи комбината и взе над 300 милиона евро за него. Накрая, наскоро комбината бе придобит за нови над 300 милиона лева от поредния си собственик. Ето го грамотният Костов – той не вижда в Кремиковци повече от един долар, но междувременно от него са се пръкнали над един милиард лева. От един долар – един милиард, при всичките врътки. Ето го големия управленец, големият стопанин и пр.
    Ами какво излезе от работническо-мениджърската му приватизация? Покажете ми един работник, забогатял от нея, и аз ще паля по четири свещи всеки ден за нашия гений на дебелочието. Подхвърлен от вълната на едно донейде насилено недоволство, той се добра до властта през 1997 година, макар че изобщо не е искал да оглави протестите. Има предостатъчно свидетелства за това. А сега, след като разсипа СДС със своето ДСБ, се готви да направи опелото на тази партия. Никой не се задържа край него – освен една-две пионки, някакви пуделчета, някои от тях кандидати за храненици на ДС.
    Костов много обича да говори за ДС – и хората пак се чудят на дебелоочието му. Сега пак ДС била виновна за появата на Виденов по телевизията. Ами ако е КГБ, ами ако е авиошколата в Кременчуг,  де да знае човек…
   

Ако не се ровим упорито в историята на тази мърша, наречена Преход, винаги ще си останете на тъмно, а хора като Костов точно това и искат – да сте слепи и глухи.
   

Другият безспорен дебелоочко е Станишев: защитава рапъра Мишо Шамара за някаква песен, а забравя бойния си другар Стефан Данаилов, който – горкият! – дори тичаше на стари години подир онзи прословут трамвай, каран от самия Станишев. Новият ватман – но Чирков не се сети да го пита, как е със здравето. Вижте как се повтарят нещата в БСП: техният председател на Великото народно събрание го наричаха Ватмана, а цели двайсетина години по-късно пак опряха до ватмани и трамваи. Историята с този трамвай също е проява на гаменщина. И не случайно той беше празен, ако си спомняте: само Данаилов подскачаше след него и някак успя да се качи – за да бъде сетне пренебрегван за сметка на един рапър.
    Празен трамвай, без пътници – но с един добре нахилен ватман. Е, точно така стана – БСП е в насипно състояние, но трамвайчето закара Станишев директно в Брюксел.
    Сега Костов, който за мнозина е вечният гений на разрушението, се е вперил в Бойко. Но защо не обели нито една думичка за скандала с австрийския аферист Хохегер, който унизи до крайна степен Станишев и семейството му? Е, как да каже дори една сричка, когато всички ще се сетят за собствената му жена. Затова нахлупва маската на дебелоочието и започва Виденов.
    Чудя се понякога, дали някой от немалкото тарикати и кръчмари, които се извървяха през годините край него, не го е излъгал, че целият български народ е анестизиран и е готов отново да повярва на приказките му?

Това им е номерът на политическите насилници – безобразничат, продават за един гологан, каквото им падне в ръчичките, сетне чакат да мине известно време – за да надянат дрехите на съдници. Всички го правят, всички без изключение – Станишев не направи нищо смислено, освен че даряваше земи, лицензи и други държавни притежания на своята гвардия, а сетне въведе и плоският данък, който е изгоден предимно за богатото малцинство у нас.

Но и той надяна маската – и вече е в Брюксел. Единият продаваше на руснаците – а сега е техен противник, другият също се лигавеше с тях – а сега мъдро ще решава европейските работи.
    Костов иска да го виждаме като безспорният лидер на политическата арогантност. Той не е в състояние да приеме нито един аргумент на опонента си, който и да е той. Той е роб на едно високомерие, агресивно и  неприлично. Идва от низините, а се държи като някакъв аристократ. Винаги упреква другите, макар че всичко, до което се е допрял, все е фалирало – къде му е партията, къде са му другарите, съидейниците? Останал е само с неколцина послушници. Майстор е предимно в продаването, а не в съграждането – кажете си , спомняте ли си нещо да е построил – освен да ликвидира, подарява, разпродава и все в този стил. Какъв човек трябва да си, за да продадеш цяла национална авиокомпания за жалките 150 хиляди долара – и да се виждаш като някакъв строител на съвременна България! Кой идиот може да повярва на това. Но когато налагаш по този безподобен начин егоцентризма си, това просто е политическо хулиганство.

Граченето му не случайно бе наречено „гаргамелско“ – но сигурно и това му се вижда като признание за някакво предимство. Няма друг български политикан, който толкова усърдно да лъска собствения си паметник – но бихте ли повярвали на човек, който е обладан от демона на егоцентризма, който не признава нищо и никой?
   

Пак си спомнете, как вълната на народното недоволство, за което той няма никаква заслуга, го издигна напълно случайно – и как след това го запрати на дъното, в краката на един немощен, дори никакъв политик като Симеон. През годините го наричаха всякак – дори и „Кръстник на мафията“, но това по никакъв начин не успя да пробие бронята на дебелоочието му. Той не се смути, дори когато остана съвсем сам, без нито един сериозен сподвижник до себе си, само с съпругата си, която също беше замесена в не особено безкористни дела.
    Ами кой го разобличи сега, след появата на Виденов – това бяха някои от навремето най-близките му хора, дори те не можаха да издържат нахалството, с което той преобръща винаги Историята. Какво лошо има в това, че Виденов е споменал за срещите му с Добрев – какъв разум може да съчини, че това е някакъв заговор срещу него, някакъв пуч на Държавна сигурност, и други такива нелепости.
    Подобни хора не искат да се чете Историята, те искат да я пишат – само те, единствено те, а всички останали да я сричат като манастирски послушници.
    Костов обаче никога няма да има този късмет, никога, все ще се намира някой, който ще си спомни за „криминалната приватизация“, извършена по негово време – представяте ли си, за какъв грабеж става дума, след като самият  главен прокурор Филчев, и то назначен от Костов, създаде това понятие! Костов беше човекът – пак според публичните признания на Филчев – който се бе опитал да му внуши да започне разправа с неговите съратници, и специално с Александър Божков. Това е казвано неведнъж, но Костов си мълчи. Защо не се осмели да опровергае Филчев? И кога ще го направи – след още 15 години ли?
   

И защо винаги, с поне едно десетилетие закъснение, започва да създава своята „истина“? Срещал се тайно с комуниста Добрев през януари 1997 година – 15 години след това мълчи страхливо – а сега казва, че в това нямало нищо нередно. Да, де, така е – но защо чак сега си признаваш? И веднага тръгва в атака – ето това е политическа гаменщина.
   

А всъщност никой нищо не иска от него – най-малкото пък да извършва някакъв арбитраж, той вече е политик без значение, и отдавна щеше да е изчезнал, ако Първанов не го вкара – вече за последен път – в парламента, като върна закона за 8 процентовата бариера. И Първанов не видя благодарност от Костов.
    Всичко това се схваща от баба Славка и всички обикновени хорица, те разбират за каква нелепо политиканство става дума. Добре разбират също, и как хора като Костов насилват  Историята – непрекъснато и непрекъснато.
   

Костов сега стигна дотам – след като го изобличиха обаче – че дори започна да се хвали с тайните си срещи с комунистическия лидер Николай Добрев, спасявал „гражданския мир“, и пр. Ами да беше го направил през януари 1997 година, когато наивниците мръзнеха край Парламента – а той си хапваше сладко-сладко на тайни вечери в ресторанта на Копитото.
   

Чака да мине някакъв карантинен срок, свидетелите да изчезнат – и да започне пак да си закача тиквените медали. Жалка работа.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд