ЦОНОВСКИ ОТ ГДБОП КЪМ СВИДЕТЕЛ ПО „КИЛЪРИТЕ”: НИКОЙ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА ИСТИНАТА! АКО ИСКАШ ДА СЕ ПРИБЕРЕШ ЩЕ ГОВОРИШ ТОВА, КОЕТО ТИ КАЖЕМ!

Каза ми, че Янко /Туцо/ близките 20 години няма да излезе, да не го пазя, да си гледам моя бизнес, хижите да си гледам, семейство имам, дете малко имам и аз му казах: “Добре, няма проблеми, искам да си кажа истината”, той вика: “Никой не го интересува истината, ако искаш да се прибереш, кажи така” Вика: “Кажи там за някакво оръжие”, викам: “Като няма такова оръжие?” Вика: “Сега като отидем да търсим, все едно някой го е откраднал”, но трябваше да кажа, че Янко ми го е дал оръжието. По време на транспорта от “Мусала” до София ме заплашваше, да казвам за някакво оръжие, да казвам, че ще ме прехвърли, те бяха 4 джипа, 2 джипа бяха Г класи барети ли са, БОП-аджии ли са, че ще ме прехвърли в тях да ме пребият, да ме смачкат и бях стресиран тогава, какво да кажа друго – това беше и в ГД БОП цял ден ме разпитваха.

Поредните „героични” подвизи на зам-шефа на ГДБОП Валентин Цоновски лъснаха в съдебно заседание по делото „килъри”. В протокол от 3 октомври 2012 година свидетелят Райчо Стойнев, популярно известен като Хижаря, разказва потресаващи подробности как е каран да лъже, как е заплашван и пребиван от служители на ГДБОП, начело със скандално известния зам-шеф на ГДБОП Валентин Цоновски.

Публикуваме извадки от протокола на съдебното заседание по делото „килъри”, тъй като тази истина по никакъв начин няма как да види бял свят в проправителствените медии:

ПОДСЪДИМ РАЙЧО СТОЙНЕВ: Искам да дам обяснения, да ви разкажа за периодите там за хижа “ВАДА”….Като дойде на хижата на 22 август, беше с Валентин Цоновски и тогава той, Гофо ми казваше, че си търси място, да му намеря място в селото някъде надолу в Боровец, да си сложи караваната. Изведнъж започна да ме пита за тези момчета, които бяха на хижата и му казах: „Какво за тях?”, че някой щял да ме пита нещо за тях. Викам: „Какво пък ще ме питат мене, откъде накъде ще ме питат?” и ми направи впечатление, и той каза: „Ти вестници не четеш ли?” Казахме му, че сме чели вестника и сме ги видели на снимки и тогава разбрахме за какво ги издирват. Останах учуден даже тогава, защото не можех да ги свържа по едно и също време, този Георги Пенев с тези две момчета не можех да ги свържа, че са били по едно и също време на хижата. И след два дни сутринта ме задържаха на 24 август на хижата.  Искам да кажа, че като ме задържаха сутринта, Цоновски непрекъснато ме заплашваше. Тогава не му знаех името. Че ще ме прехвърли в другите два джипа на баретите, там на бопаджиите ли са, да ме пребият и подобни там заплахи. Питаше ме там за някакво оръжие, но незнам. Искам да кажа, че никога не съм имал оръжие  и никога не съм купувал или продавал, на който и да било или давал, не само продавал. За патроните на хижата искам да кажа, че може би знам на кого са, на един или двама човека, но не искам да казвам на кой са. Идвали са горе приятели, които са техни сигурно. На хижа „ВАДА” единствено е имало оръжие, когато са идвали приятели – ловджии, на лов. Случвало се е стрелят отвън, някой път вечер и най-много е стреляно от  свидетеля, който идва тука Иван, забравих му фамилията, от Дупница. Тогава знам, че с друг наш общ приятел ходи в Самоков да си купува от ловния магазин картечен автомат ли е, пистолет ли е, газов, може да стреля с халосни и газови патрони. Прибирал съм в нашата стая с Николай оръжие, но когато са идвали ловджии да спят горе, защото няма къде да го оставят на друго место, а тя се заключва нашата стая. Искам да кажа, че после при задържането ми, в БОП като отидохме, цял ден в София ме разпитваха за оръжие, което дали съм давал на Янко или той ми е давал на мене. До оня ден не знах, че Янко има даже и законно ориъие. Казах им тогава, че Янко ги е докарал тези момчета горе, но той тогава идва с друга цел и не е имало никакви уговорки между нас. За тях двамата не е ставало въпрос повече. Тогава Цоновски ми каза, че: „Така няма да се разберем”. През целия ден ми го повтаряше по-точно. Излезе от стаята там, в която ме разпитват и след малко като се върне ми каже, че Янко е казал така, че той ги е докарал там, че сме имали уговорка там, такива работи, и аз не му повярвах, защото не е било така. Тогава по-точно ми каза: „Янко каза, че той ти е казал да не им даваш телефони и да кажа, че моите приятели да не ги разпитват за какво са там”. След цял ден разпити казах така, последния разпит, който го слушах и на СРС само и само да ме оставят на мира, защото ми каза, че ако кажа това последното, ще ме пуснат. В противен случай заминавам за Шумен, за ареста. Като дойдохме тука в Шумен казаха… А искам да кажа преди това, че на тръгване от София Цоновски дойде при мен и ми каза, ако потвърдя в Шумен пред съдия това, което ми е казал той – ще ме пуснат като свидетел. Иначе ще ме направят обвиняем. Тука, пред полицията отвън ми казаха, че отиваме в съда да даваме показания в 12 часа ли, в един часа през нощта, незнам, късно беше. Казах, че искам адвокат да си взема, но тогава Любо Христов ми каза, че и той искал много работи, но не може. Тогава не му знаех името, но никога няма да му забравя физиономията. Попитах го дали имам право на адвокат и дали съм длъжен да давам показания през нощта. Той ми каза, че съм длъжен по всяко време на денонощието и ме попита къде ми е адвоката. Казах му, че е от София. Той ми каза, че сега трябва да го почерпя него, защото ми е намерил безплатна адвокатка, и тъкмо ще икономисам някой лев. Откъде знае прокурор Якимова, че не е било така та се смее така ехидно!

….СЪДЪТ към подсъдим Стойнев: Да обясните при какви обстоятелства ви арестуваха, как стана ситуацията, къде ви задържаха. Да обясните на съда по време на ареста кога сте успели да забележите този служител.

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Задържаха ме на 24 август – вторник сутринта на разсъмване, не се беше разсъмнало хубаво. Имаше в едната стая пет момичета с един човек ги водеше и в едната стая – двойка стая, две момчета и аз бяхме сутринта. На втория етаж спяхме всичките. Това е на хижа “Мусала”. Влязоха вътре в хижата. Не си спомням там полиция ли кой: “Стой, не мърдай, на земята, на земята!” Легнах аз на земята, на гърба ми сложиха белезниците. В другите стаи пак същото се викаше: “На земята, на земята” и изкараха ни навънка по боксерки и момичетата и тях, и момчетата, всичките навънка ги изкараха. Тогава дойде Цоновски – не му знаех името, с очила беше, свали си очилата на носа да го видя. Каза: “Сега позна ли ме?” Казах: “Да, познах те от неделя”. Бях бос, настъпваше ме с петата по пръстите на десния крак, ония другите ме биха там с каквото носят оръжие по носа, на едното момиче взеха шапката и ми запушваха носа, от носа ми течеше кръв. Това бяха обстоятелствата и после по време на транспорта от “Мусала” до София ме заплашваше, че да казвам за някакво оръжие, да казвам, че ще ме прехвърли те бяха 4 джипа, 2 джипа бяха Г класи барети ли са, БОП-аджии ли са, че ще ме прехвърли в тях да ме пребият, да ме смачкат и бях стресиран тогава, какво да кажа друго – това беше и в ГД БОП цял ден ме разпитваха и оттам тук. Това е.

АДВОКАТ МАРКОВСКИ:  Може ли да кажеш на съда, като дойде тук в гр. Шумен, при какви обстоятелства се проведе разпитът ти тук в гр. Шумен, как стана и дали този служител, за който ни разказваш присъстваше по време и на тези разпити, които са се провели тук в гр. Шумен.

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Ами – не. Тогава вечерта в 12 ли, 1 часа ли, незнам там в колко дойдох тук да давам в съда обяснения, в полицията в една стая престоях около 1 час или час и нещо може би – незнам. На тръгване за насам едно лице Любомир Христов – шефа на полицията, впоследствие му знам името ми каза: “Хайде, отиваш да даваш показания пред съдия”, а същото ми го каза Валентин Цоновски в ГД БОП в София да кажа това, което съм казал на последния разпит, защото целия ден си говорехме повечето, не беше като разпит и накрая ми каза: “Това, което ми го каза накрая, това сега да го потвърдиш пред съдия в Шумен” и аз нямах представа, не бях задържан, не бях давал такива показания, не бях наясно, и тогава казах: “Добре” само и само да е неговото. Обаче тука  пред полицията отвънка на улицата бяха 7 – 8 човека и на този Любо Христов му казах, че не искам да давам пред съдия показания. Той каза: “И аз не искам много работи, но се налага”. Викам: “Имам ли право на защита, на адвокат?” Вика: “Разбира се, че имаш”. Викам: “Тогава как да се обадя на жена ми там да се обади на адвокат?” Той вика: “Откъде ти е адвоката?” Казах: “От София”. Вика: “Кой ще те чака, кой си ти да ти чакам адвокат от София цяла нощ”, вика: “Аз съм ти намерил адвокатка безплатно, за което ще почерпиш”, смееха се и се подиграваха. Това беше.

АДВОКАТ МАРКОВСКИ: В края на краищата назначиха ли ти адвокат, какво ти обясни адвоката?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Дойде през нощта една адвокатка. Казах, че в София са ми казали това, това стана за пет минути само: “В София ми казаха да излъжа и да кажа така, така”. Тя вика: “Нищо, иначе няма да те пуснат” и така си продължи докато не дадох отвод тук. Идваше в ареста: “Не е фатално”. Аз тогава не бях запознат дали някой е давал показания, какво е, що е и впоследствие жена ми там, баща ми ви наеха вас като адвокат. И като разказах какво е станало дадох обяснения в ареста, че съм казал лъжи тогава и на нея и дадох отвод тогава на тази адвокатка. Тя ме караше да ги говоря тези неща до последно, че иначе няма да ме пуснат, така ще ме пуснат, аз съм говорила.

АДВОКАТ МАРКОВСКИ: Добре. Можеш ли да кажеш на уважаемия съд, този служител на ГД БОП, за който ни говориш, който те е поел в гр. София, присъствал на ареста ти, конкретно какви факти ти съобщи като информация, които ти трябва да ги депозираш под формата на разпит? Помниш ли ги тези детайли.

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Помня всичко дословно. Каза ми, че Янко близките 20 години няма да излезе, да не го пазя, да си гледам моя бизнес, хижите да си гледам, семейство имам, дете малко имам и аз му казах: “Добре, няма проблеми, искам да си кажа истината”, вика: “Никой не го интересува истината, ако искаш да се прибереш, кажи така” Вика: “Кажи там за някакво оръжие”, викам: “Като няма такова оръжие?” Вика: “Сега като отидем да търсим, все едно някой го е откраднал”, но трябваше да кажа, че Янко ми го е дал оръжието или, че аз съм ли, вече забравих.

АДВОКАТ МАРКОВСКИ: Добре. Ставало ли е въпрос за това, че е трябвало да купуваш определени работи за тези две момчета, които са били на хижата?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Той ме караше да кажа, че Янко е помагал на тях, като им е докарвал ядене. Само това ми повтаря, че не съм виновен. Вика: “Ти не си виновен, нямаш нищо, просто той Янко казва, че той им е карал ядене, ти не искаш да кажеш, кажи че”. Три пъти е идвал в ареста или четири пъти. Последния път беше сам в една стая, извика ме, нареди на охраната да ми свалят белезниците, само той говори, без аз да говоря нищо: “Слизай долу в ареста” беше 11 часа, набързо ми каза: “Слизаш сега долу в ареста, аз отивам да обядвам, от 1 до 5 часа, ако искаш, чукаш тука на вратата, вземам те с мене, без белезници, с багажа, направо си го приготвяй и си заминаваш във вас, само минаваме през прокуратурата” да разпиша някакви документи, но това ми беше последната среща с него. Преди това три – четири беседи е имало и други хора е имало там ме питаха пак за някакво оръжие.

АДВОКАТ МАРКОВСКИ: Ставало ли е въпрос с него – Цоновски, ставало ли е въпрос да говориш за лични карти, че е трябвало да набавиш ти фалшиви на тези хора?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Не, това той ми го каза това да го кажа. Той ме пита по-точно за лични карти, каза: “Трябва да кажеш така”. Всъщност за картите не съм сигурен дали ми каза, че трябва да кажа така, но той ме питаше за лични карти. При уговорките ме караше да казвам, че все едно аз съм забранявал на моите приятели да разпитват за тези двете момчета.

АДВОКАТ АНАДОЛСКА: Освен разпитите, които ти правиха в полицията, спомняш ли си други действия извършваха ли – разпознавания правил ли си?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Да.

АДВОКАТ АНАДОЛСКА: Преди да те питам на кого си правил разпознаване, спомняш ли си Васил Костов кога се запозна с него?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Значи, тук в залата се запознахме с Васил Костов. За пръв път лице в лице, на живо, се видяхме тук в залата. Иначе за пръв път го видях с Янко ги даваха по телевизията, всеки ден по новините ги даваха като ги задържаха в София. Аз бях по това време на хижа “Мусала” и даже така понеже с Янко сме близки, чаках с нетърпение да дойде 12 часа новините да го гледам, да видим какво ще каже. Тогава всеки ден се излъчваше и оттам го знам. Даже тогава въобще не съм запомнил Петър Стоянов това име, а Кеца и Янко и Георги Петков. Те и тримата ги даваха.

АДВОКАТ АНАДОЛСКА: Как разпозна и разпозна ли го Васко – Кеца?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Значи тогава питаха ме дали е идвал на хижата. Цял ден ме питаха дали е идвал.

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Като ме задържаха от ГДБОП и вече накрая дойдоха тези, забравих им имената от Шумен, които впоследствие ги виждах. Започнаха да пишат там, пак да давам същите показания и той вика това, което го говорихме накрая с уговорки хиляди и тогава ми каза, че сега ще правим разпознаване и викам: “Васил Костов не е бил”,  вика: “Добре, разбрахме се, да оправим това разпознаване” и ми посочва: “Този кой е?” Викам: “Незнам”, а той: “На коя от тези снимки е Васил Костов?”  и аз соча тая и викам: “Ей, това е Васил Костов”, но го посочвам кой е, защото го знам от телевизията, като ги гледах с Янко всеки ден.

АДВОКАТ АНАДОЛСКА: Това каза ли го, че го знаеш от телевизията или го посочи като лице?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Казах го, но преди това и той каза: “Никой не те пита кой го познава” преди това го казах на разпита в ГД БОП.

АДВОКАТ АНАДОЛСКА: Направи ли описание на Васил Костов преди да го разпознаеш?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Не си спомням. За разпознаване съм сигурен, че ме питаха: “Познаваш ли кой е Васил Костов и щом си го гледал по телевизията, можеш ли да го покажеш кой е?” Викам: “Да, ей тоя е на тази снимка”.

АДВОКАТ АСЕНОВ: А когато те задържаха тебе, ти разказа за няколко стаи, в които си разпитван, колко души те разпитваха, можеш ли да кажеш на съда?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Освен Цоновски, накрая бяха 4-5-6 човека бяха в стаята на един път, всичките. Влизаха, излизаха, обаче задаваха въпроси всичките.

АДВОКАТ АСЕНОВ: Само името на Цоновски си разбрал, така ли?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Впоследствие – да.

АДВОКАТ АСЕНОВ: А имаше ли лица от женски пол?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Ами накрая беше и прокурорката Петрова.

АДВОКАТ АСЕНОВ: Къде беше прокурорката Петрова?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: На разпита.

…………ПОДСЪДИМ ПОПОВ:Имам още един въпрос във връзка с неговото арестуване на “Мусала”. Мъже ли имаше само, които ви арестуваха или имаше и жени?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Имаше един пазач на отсрещната хижа. Тя е друга, хижа на БТС-то и петте момичета на хижата и прокурорката беше Ася Петрова, тя знае. През цялото време беше там.

ПОДСЪДИМ ПОПОВ: Става въпрос, тези хора, които са ги арестували само полицаи бяха или и полицайки?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Не съм видял полицайки. Видях прокурорката, БОП-аджиите, Цоновски и още две лица цивилни. Другите останалите всичките бяха с маски.

…ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Един от БОП-аджиите, цивилен беше ми предложи да бягам. Зад хижата бяхме. Предлагаха ми да бягам. Зад хижата ме заведе и каза: “Сега, бягай, другите докато правят обиска, бягай, ако искаш надолу. Кой ще те хване?” За какво да бягам?

ПОДСЪДИМ ПОПОВ: Кой ви предложи?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Не си спомням. Някой от тези цивилните там.

….ПРОКУРОР ПЕТРОВА: Доброволно ли дадохте обясненията си тогава по време на разпита пред съдия?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Искам да кажа, че първата вечер, затова исках да дам обяснения. Тези тука показания, които ги давах пред съдия, мога да си поемам отговорността по надлежния ред. Искам да кажа, че 90% не са верни, първия път, за 12 часа през вечерта. Тогава излъгах пред съда тука. Така ми беше казано да излъжа и ще ме пуснат. След като баща ми и жена ми казах, наемаха адвокат Марковски, като дойде  в ареста, обясних му какво е положението и тогава той каза: “Какво е било” така, така, не си спомням точно, дадох му обяснения ли как, че не са верни тия показания тука първия ден, че не са верни. Просто бях объркан, за пръв път, казах Ви в обясненията и сега заявявам, че не са верни 90% не са верни тези обяснения тука, за което съм готов да си понеса отговорността.

ПРОКУРОР ПЕТРОВА: Беше ли ви предоставена тогава възможност да разговаряте със служебния ви адвокат преди разпита?
ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Не помня. Беше за 5 минути може би и тя каза да кажа това, което съм казал в София. Нещо от този сорт беше. Просто не помня много работи оттогава. В смисъл бях доста объркан, и даже не мога да си ги повторя оттогава обясненията, не ги знам. Докато това, което казах сега мога да го повторя и след десет години.

ПРОКУРОР ПЕТРОВА: А защо упълномощихте тази адвокатка по-късно след като ви е казала така?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Казах бях объркан. Незнаех какво да правя. Като разбрах после каква е работата и дадох отвод после тука на една от мерките.

ПРОКУРОР ПЕТРОВА: Спомняте ли си колко време след като тя ви беше назначена за служебен защитник, тоест държавата да и плаща, вие я упълномощихте, тоест вие да и плащате като адвокат?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Да, значи тук на самата мярка мисля, че казах, че искам да разговарям с адвокат, не знам за колко време. Дойде в ареста. Имахме забрани да разговаряме с жена ми, с детето имах забрани, даже и с тях да разговарям, с абсолютно нямах право, даже с адвокати и с никой и връзката чрез жена ми и детето ми беше тя. Да питам как е семейството, нормално е и да идва два пъти седмично да ме осведомява в ареста. Даже мисля, че никой не може да ми забрани да си говоря с жена ми, с детето.

ПРОКУРОР ПЕТРОВА: Тя ви каза така?

ПОДСЪДИМ СТОЙНЕВ: Затова ме беше яд на нея, че не ми го каза това нещо, че никой не може да ми забрани да си говоря с жена ми и с детето. Това ми го каза после след месец и нещо – два месеца. Затова главно я бях наел и пожелах да я упълномощя. Тя вика: “На мене ми плаща държавата”. Викам: “Знам, че ти плаща. Аз съм доволен от тебе, че все пак си ми единствената връзка с моето семейство”.

Afera.bg

На снимката: В дъното Цоновски спокойно си говори по мобилния телефон днес по времето на съдебното заседание на делото „килъри“ в Шуменския окръжен съд. Остава някой да му занесе бира и шкембе чорба в съда. Нищо, че е забранено в залата да се ползват телефони.