Почина патриарх Максим. Кой ще е следващият патриарх?
ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ Някои хора вероятно ще възприемат тази статия като посегателство – срещу историята, срещу вярата, срещу религията, срещу покойния патриарх Максим или срещу “дядо” Николай. Но тя не е замислена като такава и ако някой я тълкува по друг начин, това си е негов проблем. Моята цел е една: да насоча вниманието на читателите към това, което се случва в БПЦ, защото – уви! – то засяга всички българи. Може би си мислите, че загрижени трябва да са само вярващите, но не е така. Помислете още малко (жокер: ЕСПЧ). Дали “дядо” Николай ще стане патриарх или не – това си е работа на самата БПЦ, но когато човек с цитираните по-долу изказвания говори от името на БПЦ, когато бие камбаните в целия Пловдив, за да разбере живо и умряло кой се жени, а и когато се самопредлага за наместник на БПЦ, това не може и не бива да се оставя без внимание.
КРАЙ НА УТОЧНЕНИЕТО
— Клавдия Ивановна почина — съобщи клиентът.
— Е, царство й небесно — съгласи се Безенчук. — Представила се е, значи, старата… Те, бабичките, винаги се представят… Или пък богу дух предават — според бабичката. Вашата например е дребна, но възпълничка — значи, представила се е. А например, която е по-едра и по-слаба — смята се, предава богу дух…
— Тоест, как тъй смята се? Кой смята така?
— Ние смятаме тъй. Майсторите. Ето вие например сте мъж личен, с възвишен ръст, макар и слаб. Вие, ако, не дай боже, умрете, смята се, че сте издъхнал. Ако е търговец от бившето търговско съсловие, значи, мирясали сте от него. А който е с по-малък чин, вратар например или някой селянин, за него казват: гътнал се или опънал краката. Но когато умират най-важните, железопътните кондуктори например или някое началство, смята се, че хвърлят топа. Така точно казват за тях: „А нашият, чухте ли, хвърлил топа“.
Потресен от тази странна класификация на човешката смърт, Иполит Матвеевич запита:
— Ами когато умреш ти, как ще кажат за тебе майсторите?
— Малък човек съм аз. Ще кажат: „Геберяса Безенчук.“ И повече нищо няма да кажат.
Горното е цитат, от книгата на Иля Илф и Евгений Петров “Дванадесетте стола”.
Сетих се за нея, когато почнах да чета какво са написали в българските медии за починалия на преклонна възраст патриарх Максим. Части от написаното бяха пуснати във Фейсбук и така попаднах на това:
“Покойният български патриарх Максим е единственият сред висшите ни архиереи, който не притежаваше лична банкова сметка, нямаше спестявания, лични ценности, имоти под формата на апартаменти, вили, земи или гори.
Единствените предмети, които е купувал и са негова собственост, са книгите, часовник „Луч” и стара пишеща машина марка „Континентал”. На нея той работеше от 1968 година, когато я е купил на старо от свой познат адвокат.
Светейшият се возеше в 21-годишен мерцедес.
За 75-годишнината му негови подчинени му подариха собствения му гипсов бюст с позлата, но той веднага нареди дарът да бъде изнесен от кабинета му. Така подаръкът събира прах върху един от прозорците на деловодството.
Изпращаше заплатата си в дом за сираци
Светейшият патриарх Максим изпращаше заплатата си в дома за изоставени деца със зрителни проблеми в столичния квартал „Надежда” в продължение на тридесет години. Това разкриха негови близки служители от Софийската митрополия, където йерархът обитаваше скромна стая в продължение на четири десетилетия, откакто бе на този пост. Във ведомостта той се подписваше срещу 680 лева. От тях заделяше за себе си 100 лева, а останалите веднага нареждаше на касиерката да занася в социалното заведение.
Дядо Максим беше калугер не само по одеяние, но и по начин на живот, разказа шофьорът му Стоян Крушкин, който работи при него, откакто е избран за патриарх през 1971 година. Той беше неотлъчно до него почти през цялото денонощие, когато Светейшият не беше в болницата.
Покоите на Максим се състоят от кабинет с кушетка. Освен нея мебелировката включваше старо дъбово бюро, пишеща машина, настолна лампа и открита етажерка с книги. В единия ъгъл са подредени три стола с високи облегалки, на които присядаха посетителите, разказа шофьорът. Другият човек, който имаше право да влиза по всяко време при Светейшия, бе леля Недка. Тя беше едновременно готвачка, икономка и домакинка на скромното патриаршеско домакинство. От години тя му сервираше скромни и еднообразни блюда, тъй като дядо Максим не обичаше разточителствата. По стар манастирски обичай Светейшият избягваше да яде месо и в понеделник. Радваше се обаче всеки път на чорба от киселец, баница със спанак и прясно омесена питка с чубрица. Печената скумрия беше най-разточителният деликатес, който си позволяваше.
Подаръците и архивът му отиват в музей.”
Този текст напомня ли ви за нещо?
На мен лично ми напомня едновременно за Георги Димитров (който, както знаем, не носел пари в себе си) и за Тодор Живков. Сега остава да се появи някоя сестра Ани (може и медицинска!), която да ни обясни как е кърпила чорапите на патриарха, толкова скромен е бил. Впрочем, ако не се лъжа, преди 10-и ноември пред Светия Синод можеше да се види една черна “чайка”, с която патриархът бе обслужван от УБО. Понеже съм живял в тази система, не се учудвам, че е живял скромно. То нямаше и как да се живее другояче. Но не така живеят някои днешни владици.
Разбира се, следвайки традицията “за мъртвите или добро, или нищо”, няма да чуем много хора да говорят за това до какво дередже е докарана Българската православна църква и може ли да се сравнява покойният патриарх с някой от своите предшественици.
Но да оставим личността на патриарха и да видим докъде е докарана БПЦ по неговото управление. Докарана е до под кривата круша, за съжаление. И това си личи особено в Пловдив. Висшият духовник, “дядо” Николай, е човекът, който би камбаните в целия град по случай сватбата на един журналист. Обвини българския народ и Мадона, че са виновни за смъртта на загиналите наши сънародници в Охридското езеро. Да не говорим за часовниците* и лукса, който той демонстрира.
Ето и няколко доказателства за дейността на “дядото” (извадени от Уикипедия, там има връзки към източниците):
* На 14 февруари 2007 г. митрополит Николай в интервю на живо за предаването „Тази сутрин“ на bTV[8] нарича папа Йоан Павел II и неговите кардинали еретици. Владиката заяви: “Това, което направих, е да вляза в Светия олтар на „Свети Александър Невски“ заедно с няколко свещеника, за да не позволя да бъде нарушен свещеният канон, а именно еретик да влезе в Светая светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава.”. Посочва и точното основание за тази си квалификация: „…за вас папата е еретик …?“ „Ами, щом като изповядва друг символ на вярата, църквата го е определила, не аз го наричам така, аз го наричам, защото каноните го определят като такъв.“
* В края на 2008 г., митрополит Николай по време на литургия в храм „Св. Георги Победоносец“ в Кърджали, критикува присъединяването на България към Европейският съюз, заявявайки „За какво ни беше интеграцията в Европа — за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?“. Митрополитът се обявява и против правната регулация на съвместното съжителство, коментирайки проекта за нов Семеен кодекс, така – „Въвежда нова форма на съвместното съжителство – с други думи, блудството и прелюбодеянието се узаконява от българската държава и от закона“.
* През месец август 2009 г., митрополит Николай многократно се обявява против провеждането на планираният за 29 август концерт на певицата Мадона в София, подкрепяйки позицията на други свещеници от Българската православна църква. В подкрепа на своето становище, той заявява: „Свещен дълг на църквата е да посочи и да предпази верния народ от греха, изкушението и съблазънта. Поведението на въпросната певица е скандално и неморално. Съвпадението на концерта ѝ в България с деня, в който Светата църква възпоменава отсичането на главата на св. Йоан Кръстител, е кощунство“. На 6 септември същата година, след заупокойна молитва за удавилите се 15 български граждани във водите на Охридското езеро, митрополит Николай заявява, че трагедията може би е божие наказание, заради масовото падение на нравите, едно от проявленията на които е състоялият се концерт на Мадона, аргументирайки се с думите: „Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за божия гняв?“
* На 6 септември 2010 г. Пловдивският митрополит Николай остро критикува проведения три месеца по-рано София прайд 2010 и с думите: „Задача на Църквата е, освен това, да насърчава тези, които се опълчват срещу злото и застават редом с нея в защита на извечните нравствени християнски ценности“ награждава кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора от градската окръжна прокуратура Стефан Янев, с най-високото отличие на Пловдивска епархия — ордена „Свети апостол Ерм“. Двата ордена са връчени за приемането и отстояването на чл. 14 от приетата в края на 2009 г. нова Наредба за обществения ред в Пазарджик, който гласи: Забранява се публично демонстриране и изразяване на сексуална и други ориентация на обществени места. По-късно този член е отменен от Административния съд в Пазарджик, след протести на българската ЛГБТ общност до Комисията за защита от дискриминация, Омбудсмана на Република България и Върховна административна прокуратура, които постановяват, че чл. 14 дискриминира хората с нехетеросексуална ориентация.
Можете ли да си представите, че това е същата БПЦ, която е спасила преди 70 години българите евреи? Не можете, нали? И аз не мога. Не съм много убеден дали владиците-агенти на ДС ще успеят да изберат подходящ патриарх за Църквата, но не съм и сигурен, че следващият патриарх няма да е още по-зле от предишния.
Така де, нали в цялата държава става все по-зле, защо църквата да е различна?
_____
* – Впрочем, явно православните църкви навсякъде имат проблем със скъпите часовници. Ето пример от историята на Московския и Всерусийски патриарх Кирил. (б.а.)
Вени Марковски