Казусът „Марковска“ като тържество на доноса

Трудно може да се намери действие на родния парламент, което да не предизвиква скандали, но последният избор на конституционни съдии взриви не само държавата, но и държавността. Оказа се, че последните 23 години са били едно абсолютно безсмислено упражнение, защото кръгът се затвори точно там, където се опитахме да го разкъсаме, в онази порочна и позорна точка, когато задкулисни политически игри решаваха съдбите на хората, стъпвайки върху доносите на Иван, Петкан и Драган, чиито истински имена комисията по досиетата продължава да вади до ден днешен.

Случаят “Венета Марковска” доказа, че вълкът не си е сменил не само козината, но и нрава. Хората, които поживяха и в онази, и в тази система, не виждат никаква разлика в методите, с които доносът се превръща в убийствено оръжие, но вече мимикрирал като сигнал, въз основа на който “най-обективните медии” громят вражеските елементи и въдворяват справедливостта. Тогава трудови колективи и отделни поборници за народни правдини, а сега фейсбук и всевъзможни подписки подкрепят правата линия, която по онова време, както и сега, винаги е успоредна на партийната. Или по-точно на някоя от партийните в зависимост от кликите, които се борят за надмощие. Тогава склерозиралите другари от великия СССР зорко следяха някой да не кривне от правия път на победилия социализъм. Сега същото вършат прашасалите по канцелариите господа от Европейската комисия само че по посока на победилата демокрация.

И тогава, и сега нароченият за враг на социализма или демокрацията няма полезен ход. Всяко негово оправдание предизвиква буря от негодувание на здравите сили, нов взрив от праведен медиен гняв, нова вълна от протестни събрания на разлютени трудови колективи и нови извержения на народни трибуни.

Нека сега да видим кой от всички тези гнусни механизми на елиминирането чрез донос, или казано евфемистично “сигнал”, не беше отигран в случая “Марковска”.
Т.нар. сигнал се появи минути преди гласуването в парламента, подписан с името на шефа на Марковска във ВАС – Георги Колев. Но никой не попита Колев дали той е писал това, защото всички знаеха, че не го е направил и че доносът е анонимен. Тогава наскачаха журналистите от Меdiapool и “Капитал” и обясниха, че това било тяхно разследване отпреди 2 години.

Прочитът на въпросния текст обаче доказва, че това не е никакво разследване, а разказ по картинка или по-точно по информация, снесена от някого на електронната медия. Най-малкото, защото липсва един основен компонент на разследването – няма го мнението на едната от разследваните страни в лицето на обвинените в злоупотреба със служебно положение и конфликт на интереси Георги Георгиев и Венета Марковска. Няма го дори онова дежурно изречение “Георгиев и Марковска отказаха коментар”.

Ако двамата млади журналисти сериозно искаха истината да възтържествува, щяха поне да намекнат за повода, по който са се сдобили с неразследваните от тях материали. Защото приносителят им изобщо не е “анонимен доброжелател, а загубил дело при Марковска едър бизнесмен, който на публично място се е заканил, че ще я съсипе. Но дори и тогава тези момчета едва ли щяха да успеят да обяснят защо не са спазили правилата на занаята.

Тъй или иначе доносът, именуван разследваща журналистика, се появи в парламента и налетя на пълното безхаберие на  мнозинството някои от чиито членове до такава степен са се самозабравили от близостта си с високопоставени персони в управляващата партия, че просто си безчинстват на общо основание. Ако Марковска търси виновник за сегашните си неблагополучия, това дори не е доносникът, който я накисна, а мнозинството в парламента, което напоследък явно е решило да преизпълни графика по издънки. Става дума за пълното неглижиране на новите правила за избор на магистрати от парламента – тяхното изслушване.

Управляващите не само не допуснаха кандидатите за Конституционния съд да бъдат изслушани, а нагазиха и още по-дълбоко в киреча, изслушвайки Марковска след избора . Но не и Анастас Анастасов, нито другите двама претенденти.

И се започна. Европейската комисия тропна с крак, но – забележете! – не, че е избрана Марковска (оттам дори казаха, че няма да се занимават с личността ), а че е нарушена процедурата. Същите онези медии обаче прочетоха изявлението им като дявола Евангелието. Както прочетоха и изявлението на британския посланик Джонатан Алън, който недвусмислено посочва, че става дума за процедурата, а не за човека.

Надушили миризмата на кръв, медиите продължиха да наливат масло в огъня, като стигнаха дори до парадокса да защитават полицаи, замесени в инцидент с граждани, само дни след като са бомбардирали публичното пространство с убийствения парламентарен доклад за полицейското насилие. И въпреки че за действията на въпросните полицаи още тече дело – когато им изнася, полицаите са зверове, а когато не им изнася – ангели небесни. Какво тук значи някаква си истина? Също като с подкрепата, която Марковска получи в парламента. Когато я подкрепят различни политически сили, това е лошо, защото се е сговорила мафията. Когато я нападат различни политически сили, това е хубаво, понеже са от ангелогласия хор на справедливостта.

Само че този двоен аршин не е нищо повече от шита с бели конци кауза на заинтересовани от елиминирането на Марковска хора. Още повече, че някои от певците са ходили за ходатайства при нея. И май не са успели.

И президентът Плевнелиев даде своята дан в любимата от години посока: бий магистратите, спасявай отечеството. В смисъл разкарайте Марковска, че е като горещ картоф. Но като сме тръгнали да ровим миналото, няма как да не си спомним, че Плевнелиев влезе в правителството като представител на кръга “Капитал”, също изгубил знакови дела във ВАС. Чрез издигането му за президент собствениците на този кръг получиха компенсация, че са избутани в ъгъла. И сега някак не е много прилично точно Плевнелиев да натиска този педал, понеже конфликтът на интереси има различни измерения, включително морални.

А в цялото това надвикване, никой не се зарови в делата да види, че адвокатът Румен Еленски, с когото Марковска в конфликт на интереси е купила земя край Шабла (едното обвинение), е имал само едно дело при нея и е загубил не като адвокат, а като страна по него. То е през 1998 г. и засяга реституирането на апетитни земи на майка му, сестра му и негови в “Западен парк” в София, които семейството не получава след делото с докладчик и председател на съдебния състав Марковска. Никой не вниква в думите на зам. вътрешния министър Веселин Вучков, че се е виждал с нея, но тя не му е оказвала натиск да бъдат уволнени двамата полицаи, а манипулативно се вади само половината от твърдението му – че се е виждала с него. И върху тази полуистина стъпва второто обвинение – че е злоупотребила със служебното си положение, което я превръща в полулъжа.

Самата Марковска също допринесе значително за кресчендото в този скандал. Магистратите в България не могат да осъзнаят, че те са оторизирани да правораздават, но правото е за хората и техните думи и решения трябва да звучат разбираемо.

Вярна на гилдийната си затвореност и самодостатъчност, Марковска например заяви, че ”не живее на семейни начала” с Георгиев. Казано човешки, това означава, че не живеят заедно в едно жилище. Но всъщност имат близки отношения, което тя признава. Усуканото, а според хората с тази професия терминологично, изразяване им е изиграло не една лоша шега. От която се възползваха и по-просторечивите МВР-ейци с достъпната фраза “Ние ги хващаме, те ги пускат”. Крайно време е магистратите да осмислят максимата “Език мой – враг мой”, пък ако ще и на латински, както обичат да се изразяват понякога, мислейки си, че това им придава тежест.

Но Марковска си действа по съдебному – иска проверки на МВР, ВСС, Конституционния съд. И пали следващия фитил на разправата със себе си. Откъде накъде държавата ще харчи пари да  чисти името? Логиката на питащите е проста – ние вече оляхме с помия човека, да се оправя сам. Как ли? Ами по примера на онези лекари от Горна Оряховица, които бяха обвинени, че са убийци на новородени, а съдът ги оправда. Но те тлеят с разбито здраве и кариери и никой не им се извини. Компроматът успя ли? Успя. Единият не беше издигнат за кмет на Горна Оряховица въпреки сигурният му избор без тази шумотевица около името му.

Влуден от цялата врява, премиерът Бойко Борисов поиска от Марковска да се оттегли сама. И сякаш забрави неотдавнашния си опит с компрометиращите писания в ”Конгрешънъл куотърли”. Той не поиска проверка и не подаде оставка, а просто отрече. Вероятно убеден, че думата му тежи повече от каквито и да било доклади. Но сега не дава този шанс на Марковска. И така дава шанс на нещо много страшно – един човек да бъде елиминиран от конкуренцията и съсипан професионално по анонимен донос. Ако тази зловеща схема получи своя прецедент, всичко постигнато през тези 23 години губи смисъл.

Има една книга на по ета Любомир Левчев със заглавието “Ти си следващият”. Ако този отвратителен замисъл за възкресението на доноса като форма на разправа с личността успее, всеки може да бъде следващият.

Ива Николова

В. Труд