Венета Марковска и провалът на институциите
Събитията около назначаването на Венета Марковска са трагични с това, че нито една от замесените институции не свърши работата си: Народното събрание – нито аргументира, нито обсъди както трябва кандидатурата, но взе решение. Добро или лошо, това решение следва да се изпълни, а не сега да трябва да се търси тълкувание защо да се прегласува, след като работата не се е получила.
- Прокуратурата е спала, когато е трябвало да образува производство и е напълно неадекватна на закона (чл. 209 НПК), когато трябва да работи с анонимен сигнал. Ръководителят на тази неработеща прокуратура, който е трябвало лично да инициира и надзирава евентуалното производството срещу Марковска, е номиниран и избран за конституционен съдия заради очевидно чудесните си професионални качества, изразяващи се в това, че не е успял да изчатка.
- Президентът отказа да изпълни не само свое законово задължение, но и решение на Народното събрание. Нито Конституцията, нито законът му дават възможност да изразява мнение в този случай. Неговото присъствие не е част от фактическия състав по стъпване в длъжност на конституционен съдия, а само негово задължение като държавен глава (чл. 6 ЗКС).
- Премиерът се намесва в конституционен процес, с който напълно нарочно не трябва да има нищо общо, нито да може да влияе. Използваният инструмент на личната молба, поради изказани притеснения от Европа, въобще не ми се коментира.
- Гражданите си съставят мнение от слухове и интонацията на премиера. Медийните публикации може да са само повод, но никога доказателство. На хората на противното мнение им пожелавам анонимен сигнал и „скандална“ публикация в 95% от българските медии. Нека после се жалят и доказват, че нещо го няма пред същата система.
- Висшият съдебен съвет, който също е могъл да се сезира по медийните публикации, май почти е успял да освободи съдия, когато тя го е поискала, но още не е сигурно. Като за резултат от работата на 25 юриста, това го броим напредък от последния случай, когато им беше трудно с отстраняването на Мирослава Тодорова.
Това не е и дори формално работеща държава. Колективния провал на всички институции води до това, че в момента единствено Венета Марковска е в правото си да иска това, което е трябвало да получи, ако правилата се спазваха. Аз не бих се радвал, какъвто и да е изходът от тази ситуация.