Сестрата на Чакъра: Бойко Борисов да бъде съден за убийство! Надявам се за премиера да няма място и в ада, за това което направи!
Преди две седмици Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати 50 хил. евро обезщетение на роднините на Тодор Тодоров – Чакъра. Той загина през 2003 г. по време на полицейска акция в Харманли, ръководена лично от Бойко Борисов, по онова време главен секретар на МВР. „За всичките тези години нямам отговор защо трябваше да го убиват. Надявам се за премиера да няма място и в ада, за това което направи”, споделя сестрата на Чакъра – Таня Димова.
„Щях да бъда по-доволна, ако това решение и възмездие бяхме получили от нашия, българския съд. Интересно е защо сега всички медии се присетиха за нас, а през изминалите девет години се правеха, че са забравили какво е станало в Харманли през 2003 г. Явно бяха спрени всички журналисти.
През изминалите девет години Бойко Борисов не направи никакъв опит да се свърже със семейството ни. Той не направи такъв опит и когато бяхме там, на мястото на екзекуцията и през цялото време гледахме.
Гледахме как го убиват – аз, съпругът ми, синът му и майка ни. През цялото време гледахме една война. Еднопосочна! Докато изстрелят последния гранатомет. Стояхме и гледахме. Никой не ни чу.
Разрешиха ми само да изведа майка ни, която беше на първия етаж на вилата. Исках да се видя с брат си, за да кажа какво иска да направи. Молех за мегафон и телефон, за да разговарям с него, но и това ми беше отказано.
За всичките тези години нямам отговор защо трябваше да го убиват. Според всички обвинения, които му бяха повдигнати, той беше един дребен престъпник, който трябваше да си излежи наказанието. И какво си доказаха с това убийство? В България се извършват много по-големи престъпления, за които няма наказание. Каква беше неговата вина, може би знаят някои хора, които след време ще дадат отговор.
Ако има нормален съд и прокуратура в България, би трябвало сега да се повдигне обвинение за убийството на брат ми срещу Бойко Борисов.
Щом живеем в държава, която претендира да е Европейска, би трябвало това да стане. Преди години, в телевизионно предаване попитаха премиера дали е бил в ада. Надявам се, че за него няма да има място и там за това, което направи. Аз не мога да съдя никого, има Господ, който да съди. Но не пожелавам на неговите близки да гледат това, което аз трябваше да гледам. И се чудя спят ли спокойно всички тези, които бяха там. Защото аз не мога да спя през всичките тези години.
През изминалите девет години нямаше нормална Коледа или Нова година за нашето семейство. Защото по време празничните фойерверки и гърмежи, моите уши бяха запушени. Защото всичко това ми напомня за ужаса от вилата.
Нищо не искам от премиера. Нека Господ го съди за всичко, което е направил.
Майка ни се радва на решението на Европейския съд. Все пак години по-късно има някакво възмездие. Въпреки че 50 хил. евро не струва един човешки живот. Но тъжното е, че това решение се взе извън границите на България, в Европа. Тук няма прокуратута, няма съдилища, които да мислят трезво. Но нашият народ е такъв. Слуша това, което му се казва и изпълнява това, което му се нарежда. Дали е добро или зло, не мисли.
Ако ние сме нормална европейска държава, законите ще важат за всички – както за дребните, така и за големите престъпници. На много приятели съм казвала, че мен ме е срам, че живея в България. Ние сме като животни, вкарани в една бразда. И ни юркат отзад, като ни казват какво да правим.
Разликата между моя брат и премиера е много малка. Не ме е страх да коментирам.
Преди девет години бях заплашвана по телефона, прокуратурата отказаха да проверят кой ме заплашва. Може би и те се страхуват. Но аз не се страхувам. Срамувам се. Какво ще направят? Ще взривят мен, майка ми, семейството ми?
Това ли ще направят?! Няма да имат толкова гранатомети, за да ни взриви всички. Доста ще му трябват на премиера. Оставам го ръцете на Господ.