Свободата на словото е под обсада

Винаги съм бил убеден, че свободата на словото и правото на информация са най-безспорните завоевания на демокрацията. Това каза Aспарух Панов от фондация за свободата „Фридрих Науман“.  Това стана по време на дискусията „Медии без филтър – страхът и свободното слово“, организирана от Агенция БГНЕС с участието на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и Института за модерна политика.

В дискусията участваха Александър Андреев от Дойче веле, ПР експертът Арман Бабикян, Юлиана Методиева от Български хелзинкски комитет, журналистите Стефан Джамбазов, Никола Кицевски, медийният експерт д-р Иво Инджов.

Да подкрепиш проект в защита на свободата на словото в една страна, член на ЕС, звучи направо абсурдно. Но когато тази страна само за няколко години се е сринала с 50 места в класацията на „Репортери без граници“ по индекс на свободата на медиите и с 80-тата си позиция е не на последно място, а на най-най-последно място в ЕС, въпрос на гражданска отговорност е да участваш в натискането на „паник бутона“ и да подкрепиш мобилизацията на гражданското общество в името на свободата и демокрацията, каза Панов.

Според него, колкото и да е тъжно, поведението на държавната власт днес по отношение на медиите поразително му напомня поведението на властта по време на възродителния процес в последните години на комунизма.

Председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков обърна внимание, че проблемът не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много. Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото. Защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания.

Според Цеков, типичен пример за медийни бухалки са медиите на Иво Прокопиев. „Всеки, който на институционално, политическо или гражданско равнище се опита да повдигне завесата около екобезобразията на завода „Каолин“ или разследва съмнителни приватизационни сделки или обществени поръчки, спечелени от въпросния Иво Прокопиев и свързаните с него лица, веднага бива заливан с порой от клеветнически и ругателски пасквили на страниците на неговите медии. Лепят се етикети, правят се клеветнически внушения, бълват се откровени лъжи в духа на „Работническо дело“ от годините на сталинизма“, посочи той.

Основен стълб на демократичното общество са свободата на изразяване на мнения и оттам на медиите, каза при откриването журналистът от Агенция БГНЕС Стефан Джамбазов, който бе и водещ на дебата. Той припомни за писмото на комисар Нели Крус до премиера Борисов, в което му препоръчва да предприеме адекватни мерки, за да осигури медиен плурализъм, анализа на немския „Ди Велт“, както и слабата оценка на „Фрийдъм хаус“ за България.

Според медийния експерт д-р Иво Инджов България устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация. Той е на мнение, че автоцензурата е страх и пресметливост. Проблемът е не само в нея, но и в структурата на собствеността. Трябват конкретни практически стъпки за преодоляването на проблемите със свободата на словото, посочи той, визирайки либералната регулация. Държавата трябва да има механизъм на контрол. Много важно е също, според Инджов, всяко периодично издание трябва да публикува собственика, реалния физически собственик на изданието.

Никола Кицевски от своя страна заяви, че в глобален мащаб вестникарството е в криза и умира. Свободата на словото се носи от технологиите. Един вестник може да е свободна територия за словото, с цялата условност на това понятие, само когато е независим икономически субект, посочи Кицевски и продължи: Т.е. когато сам печели парите за своето съществуване, в противен случай той е просто храненик и инструмент на своя собственик в търговията му с властта, в отношенията му с конкуренцията, с враговете и приятелите. В момента в България няма всекидневник, който да не е такъв, заяви той.

Юлиана Методиева допълни, че сме потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект „Бойко Борисов“, който успя да въведе в редакционните политики нещо невиждано – преди той да вдигне телефона във вестниците вече знаят какво искат. Методиева обърна внимание на разследващата журналистика. Самият журналист, ако има самочувствие, той би станал много по-голям като страшилище за самата власт. Тогава щеше да има повече паднали министри.

ПР експертът Арман Бабикян сравни корпоративните проблеми, политическите проблеми, медиите проблеми с разделни хранене. Той заяви, че свободата и не свободата е личен избор. Въпросът е кой какво ще си избере, каза Бабикян. Неговото мнение е, че хората просто не четат вече вестници, не си ги и купуват. На тях не им се гледат и новини, искат да гледат Биг брадър и шоу програми, но не публицистика, не и онова, което ние наричаме стожер на свобода на словото. Според Бабикян, това вече е страшното.

Журналистът от Дойче Веле Александър Андреев коментира интервюто на германския посланик Матиас Хьопфнер, дадено за българска медия, след което думите му за свободата на словото в България са цензурирани. Разбира се, че не трябва да се позволяват такива груби вмешателства в текстовете на интервюто. От друга страна аз като журналист не съм съгласен и с това – винаги текстове на такива интервюта да се авторизират непременно от интервюираните или от техните служби. Въпросът е една сравнително доста сложна и фина настройка между журналисти и онези, които подават информацията. Това е въпрос на взаимно доверие, но и на професионализъм, смята Александър Андреев.

Според журналиста германското общество се съпротивлява срещу натиск върху медиите. Немислимо е тук един министър-председател или президент, или министър да седи пред три включени телевизора у дома си и да вдига телефона ту на единия, ту на другия, ту на третия, да се включва със собствени изяви коментари. Такъв политик би бил разнищен тук от критика, но и от подигравки.

От казаното до тук имам чувството, че свободата на словото е под обсада. Това ми припомня за времето, когато бяхме в Сараево. Всички знаете, че това е най-голямата обсада, дори по-дълга от тази в Ленинград, но дори тогава имаше един тунел. И в най-страшните времена, в най-големите бомбардировки, в най-големия политически натиск минавахме през него. Имаше светлинка. Тази светлинка доведе до свободата – Сараево е свободно, така ще стане и със свободата на словото в България, заяви в края на дебата журналистът Любчо Нешков.

Агенция БГНЕС