Прокуратурата призна некомпетентността си. Кога ще го сторят Цветанов и Борисов? А Георги Колев? А ВСС?
Днес е знаменателен ден за България и за правосъдието. Днес приключи една съдебна сага (или поне ще се опита да приключи, освен ако висшестоящите прокурори не решат, че е по-добре да станат за смях не днес, а след години; събитията продължават да се развиват в момента, в който пиша тази статия). Вие, разбира се, не сте го разбрали, защото медиите няма да ви информират за това с размаха и шума, с който ви информираха за началото ѝ.
За какво става дума ли? Виждате ли, ако медиите ви облъчваха отвсякъде по тази тема, нямаше дори да ме питате, а щяхте сами да пишете – в Интернет, разбира се – и да настоявате премиер и министър на вътрешните работи да поискат извинение от един съдия. Щяхте да искате съдията Георги Колев, председател на Върховния административен съд, да си подаде оставката. И щяхте, разбира се, да настоявате Висшия съдебен съвет да публикува декларация срещу опитите на изпълнителната власт да се намесва в работата им… Впрочем, последното нямаше как да се случи, защото това не са опити, а практика, която уви царува в България.
Щяхте, ако не се страхувате, разбира се.
Прокуратурата е признала, че се е провалила по делото САПАРД по отношение на двамата основни обвиняеми, Марио Николов и Людмил Стойков. Признанието е станало под формата на приемане мотивите на съдията Калин Калпакчиев. Кой е съдията ли? Сигурно сте го запомнили не толкова с оправдателната присъда, колкото с нападението, което му организираха Борисов, Цветанов, че дори и ВСС (последните се изложиха, като отказаха да приемат декларация срещу коментарите на политическите кратуни по негов, а индиректно – и по адрес на самия ВСС).
Премиерът Борисов бе този, който откри вражески (не върви да напиша “приятелски”) огън срещу съдия Калпакчиев, при това по време на прес-конференция с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер. Тогава Борисов каза:
“Доказателствата по делото „САПАРД”, които бяха дадени в съда, не са от нашата държава, а от ОЛАФ. Това каза премиерът Бойко Борисов на пресконференция в Министерски съвет, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Съдията по делото беше един от хората, които беше най-против министър Цветанов, посочи Борисов. Със същите доказателства в Германия хората бяха осъдени. Самите съдии в България на първа инстанция дадоха 12 години осъдителни присъди. Тези същите хора пък бяха спонсори на БСП. Спонсорите на БСП са оневинени, каза още премиерът Бойко Борисов.”
Думите му бяха последвани от нападките на Цветанов в едно от поредните му интервюта, заради които прецених, че е крайно време да спрем да се залъгваме, че като говорим в дупката “Цар Траян има магарешки уши” това ще ни донесе някаква утеха. Настана време за вдигане на шум, защото така повече не бива и не може. Прочетете какво казва този титан на мисълта в посоченото по-горе интервю, но и в това по БНР:
“Защо не беше зададен въпрос какъв е коментарът на говорителя за това, че съдията, който прочете тази присъда, веднага след това отиде на по-висок пост, за да реформира съдебната система (министърът има предвид съдия Калин Калпакчиев, който беше избран в новия Висш съдебен съвет – бел. ред)?”
В мотивите си, впрочем, съдия Калпакчиев пише и по адрес на съда, издал осъдителна присъда на първа инстанция. Предавам ги така, както ги пускат в “Стандарт” (а в пълен вид трябва да ги има на сайта на Софийския апелативен съд):
“При внимателно запознаване с възприетата от първата инстанция фактология по делото прави впечатление, че голяма част от мотивите са почти буквално възпроизвеждане на обстоятелства от обвинителния акт, включително с допуснатите в него фактологически, правописни и технически грешки.”
Разбирате ли какво значи това? Че съдията Георги Колев е преписвал! От обвинителния акт!! При това направо от файла, който вероятно му е бил предоставен услужливо!!! От независимата прокуратура на независимия съд!!!!
И за награда ли беше назначен за шеф на Върховния административен съд? Ами дали няма така да си говорим след няколко години, когато за главен прокурор назначат някой друг съдия, доказал се пред управляващите като способен? Какво ще кажете за това, че премиерът хвали един конкретен съдия с думите “Цацаров е най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР”? Защо главният секретар ще хвали един съдия е ясно – защото му е подписвал исканията за подслушване, арести и др.п. без да се чуди и мае. А защо според вътрешния министър е достатъчно това, че един човек е от Пловдив и е с безупречна репутация? Значи ли това, че няма други хора с безупречна репутация в Пловдив или че само в Пловдив има хора с такава репутация? При това не хора, а един-единствен човек? Нима в цялата правосъдна система се оказа един-единствен човек с безупречна репутация? И какво значи това министърът на вътрешните работи да определя една репутация дали е безупречна или не? Защо да вярваме на задочника от ВИФ и на пожарникаря от Банкя, а не, да речем на адв. Михаил Екимджиев, на Съюза на съдиите, на Института за правни инициативи? Вие как мислите – след като политиците ни са хващани нееднократно в лъжа, защо трябва точно сега да им повярваме, че това, което казват е истина?
Не знам колко удивителни трябва да сложа, за да почнете и вие да се удивлявате от лъкатушенията на българската “правораздавателна” система.
Кавичките са нарочно сложени, защото явно тя раздава правото така, както ѝ отърва.
Мнозина са имали допир – или сблъсък – със съдебната система и знаят, че винаги могат да попаднат на съдия, който да им реши делото по такъв начин, че да нанесе непоправими щети. Но колцина си задават въпроса защо на един прокурор може да му се търси отговорност за “възпрепятстване на правосъдието”, но не и за злоупотреба с правосъдието? И какво от това, че си го задаваме, след като “гарван гарвану око не вади” и никой прокурор не се е хванал да повдига обвинения срещу колегите си за калпава или некадърна работа?
Пиша това, разбира се, без да подлагам на съмнение това, че най-вероятно ще се намери висшестоящ прокурор, който да отмени решението на Стойчо Ненков и сигурно ще потърсят начин да вкарат делото САПАРД във ВКС срещу всички обвиняеми. Вероятно е дори ВКС да ги осъди – все пак докато се стигне до окончателна присъда ще сменят и шефа на ВКС. Също толкова вероятно е ЕСПЧ да осъди България за “хитростта” на прокурори и МВР. Може би един от начините за реална независимост на съдебната власт и истински контрол върху изпълнителната би бил този, в който физическите лица – прокурори, министри, следователи… носят лична наказателна или поне финансова отговорност за деянията си. При това и за действията, и за бездействието си! Радикално звучи, но щом не разбират от добра дума, явно трябва да се обърнем към санкциите.
Но – независимо от изхода – по-добре е да алармираме обществеността, защото ако чакаме някой друг да го стори или дори президентът да крещи, ще си останем с празните очаквания…
_______
* – Допълнителна информация може да откриете в сайта на бТВ.
Вени Марковски