Европейският съд по правата на човека отново осъди България по четири дела
Днес, 27 ноември 2012 г., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се произнесе по четири дела – Червенков срещу България (член 3 и член 8), М.Н. срещу България (член 3 и член 8), Савови срещу България (член 8 и член 13) и Стамос срещу България (член 2 и член 13).
По делото Червенков срещу България ЕСПЧ осъди държавата за нарушение на член 3 (забрана за изтезания и нечовешко и унизително отнасяне) и член 8 (право на личен и семеен живот) от Европейската конвенция за правата на човека, заради условията на задържане на жалбоподателя в Бургаския затвор, и във връзка с тайното контролиране на кореспонденцията с адвокатката му и отказа от страна на властите да му разрешат да проведе телефонни разговори с нея.
Жалбоподателят Живко Червенков, български гражданин, роден през 1969 г., в момента изтърпява присъдата си в Бургаския затвор. Той е настанен там през ноември 1996 г., осъден на доживотен затвор. Първоначално е бил подложен на специален режим при най-суровите условия на задържане. През юни 2007 г. режимът за изпълнение на наказанието е бил променен на по-лек. Г-н Червенков подробно описва подлагането му на социална изолация за неопределено време, липсата на адекватна канализация, използването на пластмасова кофа за физиологичните нужди и недостатъчното качество и количество на храната, предлагани на лишените от свобода.
Съдът припомня, че член 3 от Конвенцията изисква от държавата да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са съвместими със зачитането на човешкото достойнство и че начинът на изпълнение на мярката не подлежи на стрес или трудности с интензивност над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че взима предвид практическите изисквания на лишаването от свобода и неговото здраве.
Също така, въпреки че забраната за контакти с други затворници като дисциплинарна и защитна практика може да бъде оправдана при определени обстоятелства, мярката единична изолация не може да бъде наложена на затворник за неопределено време. Съдът счита, че всяка форма на изолация, която не е придружена от умствено или физическо стимулиране, в дългосрочен план би могла да има отрицателно въздействие, което да доведе до влошаване на умствените способности и социални умения.
ЕСПЧ присъжда 4 000 евро на жалбоподателя за претърпени неимуществени вреди и 2 000 евро за разноски по делото.
Второто стратегическо дело е това на М. Н. срещу България. Жалбоподателката е българска гражданка, която е родена през 1980 г. и живее в Карлово. ЕСПЧ потвърждава оплакванията на М.Н. във връзка с член 3 (забрана за изтезания и нечовешко или унизително отнасяне) и член 8 (право на личен и семеен живот), и осъжда България за неефективното разследване в случай на изнасилването, на което М.Н. е станала жертва на 14 годишна възраст.
Придружена от родителите си, тя е подала жалба веднага след изнасилването, като е дала подробно описание на четиримата й нападатели и е назовала трима от тях. На следващия ден е бил изготвен медицински доклад за изнасилването и трите обвинени лица са признали вината си и са посочили четвъртия виновник. М.Н. на двата пъти в следващите дни е направила опит за самоубийство.
Въпреки бързото начално разследване и провеждането на разпити, в следващите 10 години, между 5 октомври 1994 г. и 19 октомври 2004 г., не са предприети никакви стъпки да се продължи разследването. На 19 октомври 2004 г. обвинените лица, разпитани отново, оттеглят показанията си и отричат обвиненията. През януари 2006 г. адвокатът на жалбоподателката се е оплакал до прокуратурата относно продължителността на разследването и е посочил риска да изтече давността на производството.
През април 2006 г. делото е било частично прекратено по отношение на двама от нападателите на базата на давностен срок от десет години. Само един от нападателите е намерен за виновен и осъден, а четвъртият е бил обявен за неидентифициран по време на производството, въпреки твърденията на жалбоподателката. По отношение на четвъртия участник в престъплението, съдът също казва, че разследването не е било ефективно.
Съдът счита, че пасивността на разследващите органи за период от около десет години, което е причината за изтичането на давностния срок по отношение на двама от заподозрените извършители, както и липсата на определени необходими следствени действия, е компрометирало ефективността на необходимото разследване.
ЕСПЧ присъжда 15 000 евро на жалбоподателката за претърпени неимуществени вреди и 2 000 евро за разноски по делото