Оправдан за убийството на Луканов осъди страната в Страсбург за полицейско насилие. Европейският съд преповтори мотивите на съдия Галина Тонева, кандидат за главен прокурор!
През 2006 г. на втора инстанция съдебен състав, в който влизат съдиите Антоанета Данова и Мая Цонева, председателстван от тогавашния съдия и настоящ заместник-главен прокурор Галина Тонева, оправдава всички подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата. Тези, които са отвличали и изтезавали, са направили успешна кариера съвсем близо до най-силните във властта. А тази, която за първи път по делото е защитила правата на изтезаваните, като съд, правораздаващ в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, ще се състезава за поста главен прокурор.
27 000 евро е цената, която страната ни ще трябва да плати като обезщетение за полицейските изтезания над Юри Ленев, който бе сред подсъдимите за убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов. С такова решение излезе Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) във вторник, като на практика преповтори мотивите на настоящият кандидат за главен прокурор Галина Тонева, която в битността си на апелативен съдия оправдава обвинения.
Изтезанията над Ленев, както и отвличането на Александър Русов от българските власти, са един от най-шумните скандали, съпровождащи делото за убийството на бившия български премиер. След дълго разследване родните власти въпреки употребените насилнически методи за извличане на самопризнания не успяват да докажат вината на петимата подсъдими по едно от мегаделата на отминалото десетилетие и те бяха оправдани. Убийството на Луканов все още остава неразкрито. А убийството на Луканов е много повече от криминален случай. Българската прокуратура и българското МВР не успяха или не поискаха да разкрият истината за смъртта на министър-председател от времето на прехода, която може би е ключ към много от проблемите на прехода.
Изтезания в къщата на ужасите
По делото „Ленев срещу България“ България за първи път е осъдена главно за изтезание на свой гражданин, припомнят от Българския хелзинкски комитет, откъдето водеха делото в Страсбург.
Юри Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 година и със сила е качен в микробус с качулка на главата и закаран във вила, собственост на МВР в Копривщица.
По-късно имотът става известен като „къщата на ужасите“, припомня Mediapool.
Още по пътя Ленев е малтретиран от съпровождащите го полицаи с юмруци, твърди предмети и с притискане на глезените на краката с вратата на микробуса. По пътя няколко пъти губи съзнание.
Откаран е в „къщата на ужасите“, където изтезанията продължават, а той е отново с качулка на главата. Полицаите забиват остри предмети под ноктите на ръцете му, поставят предмети между пръстите му и ги стискат, за да получи болки в ставите, бият го с юмруци и ритници.
След това Ленев е разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция.
Разпитът е свързан с евентуалното съучастие на Ленев в убийството на Андрей Луканов. По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено разрешение от съда.
Ленев е измъчван докато признае, че има участие в убийството на бившия премиер.
След разпита в Копривщица Ленев е отведен обратно в София и е настанен в ареста на Националната следствена служба, където е обвинен в съучастие в убийството на Луканов. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов, по-късно също пенсиониран.
Същия ден е прегледан от лекарката на службата, която установява „множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”.
Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията. Този факт в последствие е установен по делото и заляга в мотивите както на съда в Страсбург, така и в тези на Софийски апелативен съд.
Самопризнания, присъда и намесата на САС
В резултат от изтезанията Ленев прави самопризнания, въз основа на които на първа инстанция Софийския градския съд той е осъден на доживотен затвор. Заедно с него на второто по тежест наказание по българското право са осъдени и строителният предприемач Ангел Василев, племенникът му Георги Георгиев, шофьорът на Василев – Юрий Ленев и украинците Алексей Кичатов и Александър Русов.
През 2006 г. на втора инстанция съдебен състав, в който влизат съдиите Антоанета Данова и Мая Цонева, председателстван от тогавашния съдия и настоящ заместник-главен прокурор Галина Тонева, оправдава всички подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата.
Употребеното насилие дискредитира тяхната достоверност, което в превод означава, че никой прокурор или съд не би следвало да им се довери, защото не би могъл да е сигурен, че са истина. Защото вероятността задържаният да признае всичко, което се иска от него, за да спре насилието срещу себе си, не е никак невероятна.
Това решение на съдебния състав, председателстван от Тонева, е едно от важните решения в българската съдебна практика, защото то категорично осъжда силовите прийоми, които се оправдават на принципа – целта оправдава всички средства, дори ако те самите са престъпления. Съдът категорично осъжда полицейското насилие и го разобличава като причина за провала на процеса.
Според решението на САС – градският съд е „подценил упражненото насилие върху трима от подсъдимите за убийството на Андрей Луканов. Употребеното насилие, побоят или заплахите опорочават депозираните самопризнания. Авторството на престъплението не е доказано безспорно и категорично“.
Трите съдийки, сред които настоящоят кандидат-главен прокурор Тонева, са категорични, че доказателствата по делото сочат, че подсъдимият Александър Русов е бил доведен в България принудително и противозаконно от Ботьо Ботев – бивш шеф на отдел „Тежки криминални престъпления срещу личността“ в ДНСП и съветник на Бойко Борисов в Столична община. Към момента Ботев продължава да работи в Столична община като началник на звено „Вътрешен контрол“. (бел. ред. Другият човек, участвал в изтезаването на подсъдимите е Гален Ганчев, който в последствие става шеф на Столичния инспекторат, пак по времето, в което Борисов е кмет на София).
„Настоящият състав не може да се съгласи с безрезервното доверие, с което първата инстанция се е отнесла към показанията на Ботьо Ботев. Безспорно беше установено, че той е затаил при разпита си такива съществени обстоятелства като участието си в незаконосъобразното довеждане на Русов в страната“, пише в мотивите на съда.
САС критикува факта, че от намерения на 7 ноември 1996 г. пистолет, с който е извършено убийството, не са взети нито отпечатъци, нито биологичен материал за ДНК анализ. След толкова години и предаването на оръжието между различните институции, „оставените от извършителя пръстови отпечатъци са били заличени и възможността за установяването му е била безвъзвратно пропусната“, се казва в мотивите на съда.
Като щрих към поведението на съдебния състав може да се добави и фактът, че след сериозния отпор на Софийската военноокръжна прокуратура да изпрати на съда преписките за полицейското насилие, САС глобява с 500 лв. шефа на прокуратурата Спас Илиев. А това е прецедент. Присъдата на САС е потвърдена от ВКС.
Мотивите, възприети изцяло от ЕСПЧ
След българския касационен съд мотивите на състава, председателстван от Тонева, на практика се възприемат изцяло и от ЕСПЧ. Съдът в Страсбург приема, че Ленев е бил подложен на нечовешко и унизително отнасяне и наказание.
В оценката си на характера на малтретирането съдът обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.
В решението си ЕСПЧ обръща специално внимание на дезориентирането на Ленев. Транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в „секретна база” на МВР в Копривщица.
Европейските магистрати заявяват, че „не се съмняват, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той в последствие прави. Именно в резултат на това самопризнание е и присъдата,която СГС постановява.
Наред с установените изтезания, съдът в Страсбург установява, че България е провела неефективно разследване срещу полицейските служители, заради което никой не е бил осъден за насилието.
Отговорността и профилът на главния прокурор
Магистратите преценяват, че основните оплаквания на Ленев „че е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание” не са били проверени.
В случая отговорността за прикриването на виновниците е не само в полицията, а и в прокуратурата.
Решението на съда в Страсбург повдига въпроса с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание – задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия. Изтезанието е международно престъпление, което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква всяка държава да инкриминира, без да има погасяване на деянието по давност.
По делото Ленев Европейският съд намира България виновна още за незаконната употреба на СРС по време на побоя срещу него.
Освен обезщетението държавата ще трябва да плати и 4000 евро разноски по делото.
Извън финансовия въпрос, обаче, най-важна е равносметката за действията на хората, които представляват българската държава в казуса.
Както видяхме тези, които са отвличали и изтезавали, са направили успешна кариера съвсем близо до най-силните във властта. А тази, която за първи път по делото е защитила правата на изтезаваните, като съд, правораздаващ в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, ще се състезава за поста главен прокурор.
Основен неин съперник в състезанието е друг магистрат, чиято професионална кариера може да бъде разбрана в голяма степен през множеството осъдителни решения на ЕСПЧ за нарушаване на основни човешки права от пловдивските прокуратури и съдилища.
Предстои да видим дали изборът на главен прокурор разбираемо и честно ще отчете достойнството на единия кандидат (Тонева), защитил срещу течението независимостта на съда от конюнктурните очаквания да бъде потвърдена постигнатата с насилие осъдителна присъда, или ще предпочете другия (Цацаров), който е идеолог на „по-твърдата наказателна политика“ на цял съдебен регион, многократно и еднотипно осъждана от ЕСПЧ.
Полина Паунова