« Върни се назад Публикувано на 05.12.2012 / 0:00

Нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с невъзможни хора, имащи власт

На 5 декември едно седмаче, родено кило и осемстотин, паднало на кило и петстотин, изпълнява смирението на баща си – Тома Захариев, който затваря бар „България” във Варна и черпи всеки влязъл, /след като големият гинеколог д-р Пасков му показва момиченцето Веселина без за да дава излишна надежда/, с думите: „Ако е инат като баща си – ще живее!”

Нататък инатът Веселина Томова се превръща във воин. И така я кара досега.

С посланията на Карлос Кастанеда честитим рожденния ден на журналистката и собственичка на сайта АФЕРА Веселина Томова:

„Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто ей – така… За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, които има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх.

Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, какъвто е, не като повод за самосъжаление, а като живо предизвикателство. На всеки от нас му е нужно време, за да разбере това и да го изживява пълно. Смирението на воина не е смирение на просяк. Воинът пред никого не свежда глава, но и не допуска никой да свежда глава пред него. Просякът от своя страна непрекъснато пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се струва по-горен от него; но в същото време иска от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки…

Действията имат сила. Особено когато, извършвайки ги, воинът съзнава, че тези действия са последната му битка. Има едно особено, изгарящо щастие в това воинът да действа с пълното съзнание, че всяко нещо, което прави, може да бъде последното му действие на земята…

Ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака, иначе, изобщо не се захващай, ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака, това може да доведе до загуба на приятели, жени, роднини, работа и накрая до загуба на ума; ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай, влизай вътре и докрай, може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни, може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън, може да означава затвор, може да означава подигравки, гавра, липса на приятели, подарък ти е самотата, всичко останало е само тест за твоята издържливост, за това – точно колко го искаш да стане, и ще направиш така, че да стане, и ще направиш така, че да стане, въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде, и усещането ще бъде по-добро от всичко друго, което можеш да си представиш. Ако ще се опитваш, влизай вътре и докрай, няма никакво чувство като това ще бъдеш сам с боговете и нощите ще горят с твоя пламък. Направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм, ..това е единствената битка, която човек си заслужава да води!

Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискваш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.

Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите. Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!

Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Вече съм ти казвал, че за да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен. Не означава, че не трябва да се срещаш с хора. Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа…

Как може човек да се чувства толкова значим, когато знаем, че смъртта ни дебне? Ето какво трябва да правиш, когато губиш търпение, обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта. Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи някакъв знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа. В един свят, където смъртта е ловец, няма малки и големи решения. Има само решения, които взимаме, изправени пред лицето на нашата неизбежна смърт.”

Честит рожден ден!

Този живот е за смелите!

Afera.bg

«