Мълчанието на българските демократи

"Моето мнение за Възродителния процес е, че беше поредното лошо решение. Трябваше да стане по-обмислено и по-безболезнено, например като в САЩ – първото име на децата които се раждат да бъде българско и това да стане постепенно. Тогава можеше към имената да се сложи по едно ов, например Мехмед да стане Мехмедов."
Това са думи на Бойко Борисов. Изречението съдържа две основни части, първата плод на политическата му култура, втората на общата. За общата няма да му търсим сметка, въпреки че не е маловажно дали бъдещия български премиер ще бъде толкова неосведомен, меко казано, че да дава неверни и смехотворни примери, като горния със "задължителните" американски имена в САЩ. В същото интервю Бойко Борисов недвусмислено даде да се разбере, че споделя идеята за Възродителния процес, но критикува методите, с които тази цел е била постигната.
В случая харесва целта, но не одобрява средствата.
Лично аз не бях учуден от това заявление, и вярвам, че Бойко Борисов го казва с максимална искреност. Той не веднъж е споделял възхищението си и уважението си към Тодор Живков и нямаме никакво основание да не вярваме в тези спонтанни изблици на симпатия към комунистическата диктатура. Лошото в случая е, че т.нар "демократи и десни" се ослушаха и оставиха без реакция думите на Борисов. По-рано през ден му искаха обяснения за отношението му към комунистическото минало. Поне това говориха Иван Костов, Петър Москов, Калин Янакиев, Даниел Митов и други активисти на ДСБ.
Днес когато той им каза какво мисли за комунистическото минало се направиха на ударени, а Атанас Атанасов дори има наглостта да каже в едно предаване, че Борисов бил подведен. Това е един от многобройните отговорите на въпроса защо няма десница в България. За да оцелеят политически ДСБ си затвориха очите за тази скандална реплика на столичния кмет и не само за нея. Затвориха си очите и за корупционната схема, в която беше замесен заместника на Борисов Велизар Стоилов и очевидната съпричастност на Бойко Борисов към нагласените конкурси за общинския транспорт. Така едното отстъпление от принципите на демокрацията бе последвано от друго отстъпление от принципите на честното икономическо състезание. Само и само, за да оцелеят в политиката.
Лошото е, че за това бе употребена трагедията на хиляди хора.
В това Бойко Борисов и ДСБ не останаха сами. Обади се и президента Първанов, който веднага осъди изречението на Борисов и въпреки, че в случая беше прав да го направи, той също го стори по конюнктурни съображения. Преди години Първанов бе най-запаления националист и яростно громеше ДПС заради етническия му състав, но след като движението го подкрепи на президентските избори и стана част от тройната коалиция, президентът обърна палачинката и стана внезапен защитник на човешките права, въпреки че политическата му кариера тръгна от най-яростните националистически среди в началото на 90-те – ОКЗНИ. Работата е там, че политическите позиции в България се заемат по конюнктурни съображения и по този начин всеки може да играе в един момент "демократ", в другия като "тоталитарист", в третия като "десен", а в четвъртия като "ляв".
Това обезмисля напълно политиката.
А заедно с нея и политическите партии, което е основния проблем на българската демокрация. Тук почти никой не вярва в думите си и не застава зад тях. А онези, които се опитват да го правят са все още голямо малцинство.
Репликата на Борисов би предизвикала бурен политически и обществен дебат във всяка нормална страна. Тук политиците я употребиха според собствените си дребни интереси и по този начин вулгаризираха една от големите болки в новата история на България. Трагедията на хиляди човешки същества.

Явор Дачков

www.glasove.com