Проф. Райков: Реално у нас имаме диктаторски режим!

„Сред моите студенти по журналистика и ПР има една група, които са критично мислещите – те са най-ценните, безпокоят се и не подкрепят това, което се случва в България”, коментира пред Агенция БГНЕС професор Здравко Райков, социолог, професор по ПР, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски „За престижа на професията? Достатъчно е човек да се порови из интернет форумите, за да разбере. Младите хора са непрекъснато там, в социалните мрежи, където е истинската журналистика, тя там се ражда в момента. Виждаме каква жестока критика има , дори се стига до непоносимост вече към режима, който е на власт.

Защото реално имаме у нас един диктаторски режим, с един човек, който решава всичко – като се започне от откриването на една тоалетна, да се среже лентичката , до промени в Изборния кодекс или кой да бъде конституционен съдия. Това го няма и в Латинска Америка, т.е. това е изминат път, а ние се връщаме към неща, които хората искат да забравят или да не се повтарят.

На мен ми е по-трудно да открия посоки, в които това правителство е постигнало нещо в мандата си досега, защото освен за тези няколко десетки километра магистрали , които бяха построени, за нищо друго не се сещам. Май че повечето от тях вече започват да се издънват и следващото правителство ще трябва да ги ремонтира. За мен лично това е една трагедия на българския електорат, който изглежда доста е спал като е гласувал – допусна на власт една посредственост , тотална неграмотност и невежество. За съжаление, цената, която ще трябва да платим ще бъде доста скъпа, за да възстановяваме загубеното време…

Един от аргументите на властта е, че със строителството на инфраструктурата се осигурява старт за икономиката. Спомням си тук едно много любопитно проучване на МВФ на базата на 20 г. изследване на експериментите на различни страни за излизане от трудни ситуации. Основният извод е, че със строителство на магистрали е илюзия, че може да се решат икономически въпроси. Защото след тях остават високата безработица, липсата на инвестиции, иновации, така че по-добре да бяхме без тях, да бяхме инвестирали в онези сфери, които биха изтеглили обществото напред – наука, образование, здравеопазване. Това са лостовете, с които страните, на които завиждаме основателно за високия жизнен стандарт, постигат успехи. Веднага се сещам за една Финландия , която в началото на 90-те години имаше много трудни времена, заради разпада на големия Съветски съюз, основен пазар тогава за тях, припомня си проф. Райков. Но те инвестираха точно в наука и образование и сега са водещи по всички показатели на планетата, изпреварвайки с 10-12 позиции страна като САЩ. А последните класации сега, в края на годината, показват, че ние летим стремително надолу…

Мисля, че управляващите днес са толкова нагли и арогантни, че думата страх при тях не бива да използваме. Замаяни от всички удоволствия на властта, която успяха да задигнат, те просто се стремят да удължат собственото си щастие. За тази цел те ще използват всички възможни средства, които имат на разположение – като се започне от поправките в Изборния кодекс или от липсата на такива промени и се стигне до тоталното манипулиране на медиите, което наблюдаваме. Дали ще реагират на това от ЕС? Съмнявам се, България е твърде незначителен пазар, малка , послушна страна. Не вярвам Европа да прояви кой знае какъв интерес , на фона на ситуацията в Унгария, макар че има някакви призиви, меморандуми. Европа има твърде много свои проблеми, които да решава, за да интересува какво става тук. Този проблем си е наш, български!

Вероятно е имало и по-стагниращи времена за медиите у нас от тези сега – в този суперболшевизъм, който е съществувал след войната 1944 г., например. Но на фона на демократичния път , по който поехме, на промените от 10-15 г.- казвам това, защото последните години имаме възвръщане към лошите практики от миналото… медиите просто ги няма. Те загубиха своите основни функции. Една от тях е да бъде опонент на всяка власт, защото това е начин властта да коригира себе си и своите решения. Медиите трябва да служат на своята публика, а не на властта и една не малка част от тях ,които сега заеха слугинска роля в последните 3 г. ще платят много висока цена. Тя се нарича криза на доверие, но те са си виновни за това.

В момента във факултета по журналистика в СУ“ Св. Климент Охридски“ развиваме темата за креативността, предприемчивостта, теми, които биха помогнали много на България. Забелязвам един много силен интерес в нашите студенти към тях, а те изобщо не кореспондират със случващото се, с тази нагла посредственост, която се лее и от медии, и от словата на управляващите. А в България има много фини хора, които държат на ценностите и се надявам с тяхна помощ да прескочим този неприятен етап от последните 20 г., хора, които не биха продали своите принципи. Лично мен ме вълнува темата за креативността, тя е тема и за ЕС – там се създаде един съюз за креативност и иновации. Това е темата, която вълнува човечеството, свързана е с инвестиции в интелектуалното развитие на човека, в премахването на всякакви бариери пред различното мислене, за стимулиране на толерантността. Иначе вождовете идват и си отиват, важното е да остане творческото начало, това да бъде стимулирано. България е била 1300 г., ще я има още хиляди години и ще се справи с перипетиите, пред които е изправена”.

Агенция БГНЕС