Бойко Борисов да забрави за „твърдата ръка” и медийните си приятелчета от ДС

Бойко Борисов променя линията си на публично поведение заради изборите. Това е очеизвадно. След изцепките срещу Иван Костов при Диана Найденова в „Опасно близо” на bTV той рязко смени тона. Явно не иска да губи контакт с „автентичните десни избиратели”, както почти флиртуващо изведнъж започна да ги нарича. Борисов тепърва ще реди отчета си и пред десните избиратели. Оказва се, че по време на прословутия разговор с Костов не е ставало дума само за „мотора на дясното”, но и за неговото гориво – изпълнението на дясна програма. Б.Б. твърди, че всичко е изпълнил.

Всъщност отчитането пред десните точно в този момент е грешка, тъй като излиза, че Борисов се отчита пред Костов, с когото очевидно е имал уговорка преди гласуването в парламента за съставянето на правителство след изборите. Бойко Борисов няма никакъв интерес да ликвидира десните формации, тъй като едва ли трябва да очаква, че техният електорат ще отиде към неговата партия. Вече дори закоравял червен манипулатор като Андрей Райчев признава, че влизането на повече партии в парламента обслужва ГЕРБ. Никакъв интерес няма Б.Б. да става заложник на ДПС и дуета Кунева&Вълчев. Набутването му в интригите между СДС и ДСБ беше контрапродуктивно. Ако продължи с линията от последните месеци, Борисов ще затъне в този батак. Опитвайки се да излезе от този сценарий, Б.Б. отново започва да се обръща пряко към народа в неговата ми(с)тична цялост. Също като любимия си Т.Ж. премиерът иска да се хареса на всички, ако може…Даже и да не успее да надигне „вълна” като през 2009 г., тази линия е поне по-малко рискована, отколкото заиграването с остатъчни десни партийки.

Но Бойко Борисов вече не може да играйка на тънката струна за „твърдата ръка”. Вметките му, че еколозите може и да са „преиграли” по време на протестите с нищо не променят фактите – през третата година от мандата на Б.Б. се пробуди гражданското общество. Този процес показва, че на електоралния пазар догодина дрънканиците за „твърда ръка” няма да се харчат. След „твърдата ръка” на Костов на българите беше предложен всеядният Симеон в ролята на „добрия цар” (Апропо. Не е зле Борисов да не го нарича „цар”, защото той няма как да е такъв, щом като България е република. „Занаятът”, както Цар Борис ІІІ наричаше царуването си, трябва да има върху какво да се упражнява, необходим е възложител.). Подир „твърдата ръка” на Бойко Борисов, ако той позволи да му бъде вменявана тази роля, кого ще предложат на българите – европейката Меглена Кунева ли?! Бойко Борисов трябва да забрави раздувките за „твърдата ръка”. И той го прави. Опитва се да влезе в нова роля. Слага пръстче на устните си и театрално обяснява на репортерките как няма да го хванат втори път да коментира избора на главен прокурор. Вече не ги овиква. Не става рязко по време на брифинги, защото мобито на някоя разсеяна журналистка е звъннало. Бойко Борисов отново е в ролята на изкусител. За този образ не му трябва „твърда ръка”, а приласкаване с нещо друго, което няма лошо да е твърдо, пардон.

В същото време някои от медийните му ДС приятелчета упорито го вкарват в калъпа на стария образ – на „твърдата ръка”. Бойко Борисов сам си решава. Но заиграването с тези антики окончателно ще го лиши от възможността да приобщи към електоралните кохорти на ГЕРБ поне част от „автентичните десни избиратели”, колкото и да се опитва да иронизира демократите. Всъщност най-прилепчивите негови ласкатели се опитват да внушат, че го пазят от „ласкателите”, обсебвайки го в менторската си прегръдка. Тези играчовци по същия начин „пазеха” и Симеон. Докъде го докараха – Борисов сам добре знае от „кухнята”. Впрочем, версията на Б.Б., че Симеон се е набутал, избирайки Дани Бой пред него, не е съвсем точна – всъщност той избра Милен Велчев пред Бойко Борисов и премиерът отлично знае причината. Нещо повече – Симеон избра имотите пред народа. Нямаше как да не погуби партията си. Сега питането е дали Бойко Борисов ще избере „приятелските кръгове” пред народа – особено медийните си ДС аверчета. Няма нужда някой да му говори „от амвона” на Бойко Борисов. Никой не е безгрешен, за да се навежда за камъка. Но и не всеки от нас е кандидатствал за факултет „Държавна сигурност” в Симеоново, нали. И не всеки пожарникар е бил член на БКП, нали. „Такова беше времето” бе любима реплика на Добри Джуров, когато през 1990 г. го питахме в кулоарите на парламента защо е крепил режима на Т.Ж., а това едва ли е добра стратегия 22 години по-късно. Разбира се, че не тези „детайли и нюанси” ще решат „генерално” изборите за Бойко Борисов. Българите ще преценяват дали след неговия мандат живеят по-добре. По-голямата част ще гласуват „според джоба си”, според „хладилника” и прочие клишета на социолозите и политолозите. Но вероятно съдбоносната за Б.Б. част (онази допълваща ресурса на ГЕРБ част) ще гласува и заради „телевизора”, а в този случай образът на „твърдата ръка” едва ли ще е от полза на премиера. Да не говорим за медийните му ДС приятелчета. Ако Бойко Борисов не е видял реакциите по форумите, толкова по-зле за него.

www.bgsniper.com