2013 – УДАВЕТЕ ВОДЕЩИЯ НА БЪЛГАРИЯ!

Преди окончателно да се е заселил и той в ТВ7. Преди да е втасал като „Великолепния век”, или да е надникнал под полата „насреща” на манипулативните жартиери на дежурната укротителка на полицейските полюции, или преди да е виснал като хамон / за хамона – по-късно!/ в кухнята ви, за да го дялкате с усърдието на наемни убийци, които са цанени да прободат собственото си достойнство. Кой Водещ? И коя България? Коя публика и кой народ? Кого да удавиш в тази пустош, в която българина дави собственото си робство единствено в чашата с ракия…

С хамона историята е удивителна.

Наско изпрати хамон и вино от Испания. /Хамон – планинска шунка, вид сухо-сушена испанска шунка, приготвена от заден бут на прасе на свине от породата Иберийска свиня. Обикновено се поднася за консумация нарязан на тънки резени, подобно на италианското Прошуто/.

По автобуса до София. Оттам нататък аз да съм се оправяла.

Приятелките ми в София не подозираха, както и аз, че „пратката” идва от Испания като два дълги кашона, дълги като че в тях има пушки за наемни убийци и още два, в които път пътуваше бялото вино.

Вътрешният министър Цветан Цветанов също не знаеше.

Иначе незабавно щяхме да бъдем проснати по очи като организирана престъпна група, която получава „пратката” от Испания.

А каква организирана престъпна група си бяхме, Флоров и Цветанов пропуснаха!

„Пратката” пристигна по мед и масло.

В кашоните с „пушките” наистина имаше хладно оръжие – остри ножове и специални дървени майни, на които се окачва хамона.  Да си го дялкаш до пролетта.

Наско е от онези луди страховити приятели, за които нищо невъзможно няма. Той си бе спасил задника в Испания.

Ние обаче, Тук, в тази идиотска държава, вместо да мислим как да джвакаме хамона, истински съжалявахме, че Цветанов и Флоров не са ни закопчали като ОПГ, за „да разлаем кучетатата”…

Какво стана с нас? Как допуснахме някакви типове – тикви, с особени форми на главите, да определят вкуса на виното и живота ни?!

Някой винаги трябва се намери за да спре стихията на наглостта и цинизма.

Кой?

Бог ли?

А ако Бог е плюшено мече, както питаше Джек Керуак?

Тогава?

Докато хамона все пак се залюшка по пътищата към Варна, без да бъде пренесен извън закона от Хамстера, Трактора и обичайните заподозрени, едно бездомно куче с очи, в които видях ВСИЧКО, напусна животът ми като струйка дим, така както беше дошло.

Внезапно. Убийствено НЕСЛУЧАЙНО. За да провери кой кой е.

В най-големия студ, то просто стоеше пред пътната врата и очакваше някой да го стопли. Винаги го пусках. Винаги му давах храна. Винаги му връщах отново свободата, когато с очи поискваше да излезе навън.

Докато възмутените граждани от гражданското общество на Варна, в частност на кооперацията, в която живея, не го прогониха. Как? И досега на искам да знам.

Дали биха прогонили точно по същия начин безпризорно дете? И каква е разликата между очите на самотно дете и самотно куче?

Бог в кои точно очи се вижда по-ясно? Питам просто онези, които не по рождение, а по душа са слепи.

През това време всички псуваха.

Лайняната държава.

Оня простак Боко.

Тъпата кратуна на Цецо.

Сипаничавият Дянков.

Ама как псуваха!

От време на време рисуваха майката и на тоя прост народ, дето за нищо не ставал.

Никой не се сещаше обаче, че е от същия този народ. Като в оная гадна приказка, дето крушата не падала по далеч от дървото.

„Ами, кво да праим? Квото и да праим, пак ще си фалшифицират изборите…”, каканижеха шофьори, продавачи, лелки, чичовци и всички онези, които сгушени в овехтелите якета и палта, търсеха смисъла.

Смисълът на нещо, което им се изплъзваше.

Смисълът на свободата.

Предварително те се бяха предали.

На ракията, на салатата, на свинското със зеле, на сармите и даже на хамона и виното.

На шибаняшкия си живот, в който ти се повръща от всичко и всеки, обаче винаги си лягаш под юргана такъв, какъвто си се събудил, защото ако решиш да си легнеш такъв, какъвто искаш да бъдеш, просто няма да има юрган.

А ще поведеш чета.

Удавете водещия! На България. Колко гадно, манипулативно и евтино! Кой водещ да давиш? Дето в политиката е резнал китка с громящия министър-председателя, пък се търгува в телевизията на същия министър – председател?!

А и по телевизията „давят” със сапунени мехурчета. За да изглежда по като за телевизор.

За какво ли ги пиша тези неща, когато 2012 вече е останала в историята на мравките като мравки, на мишките като мишки, на плъховете като плъхове, а на строящите магистрали като сънуващи магистрали.

Кого го интересува, че гладът и примирението не са визитка за храброст и кураж? Кой го е еня, че в тази държава джандарщината вече е начин на живот?

Какво значение има, че 2013 щяла да ни поведе по духовните писти след края на света?

Нали за да тръгнеш по някаква писта, а най-вече духовна, трябва да отвориш сърцето си за нещо повече от кисело зеле и пържоли, наречено СВОБОДА?

Да удавиш водещия на България през 2013 година е задача непосилна за този народ. Не защото народът е кофти. Просто винаги е било така. Еснафът тук е с етикет: „келепира клати феса”.

И ако това ви изглежда достатъчно тъжно, не мой да се плашите.

Имаме си Водещ.

Имаме си Джандар.

Имаме си дебелак Главен прокурор, нещо като хамон, от който да си дялкат Водещия и Джандара когато си поискат.

Имаме си всичко, на което да се подчинявате.

Оставена ви е главната свобода – да можете да псувате гръмогласно.

А Водещият на държавата нарича това истинска демокрация.

Наздраве за Новата 2013 година!

Наздраве за храбростта ни удавена в чашата с ракия.

И Водещият прост.

И ние прости.

Догодина. До амина.

Веселина Томова