ЦВЕТАНОВ – БЪЛГАРСКИЯТ МАДУРО ИЛИ КАМЪК НА ШИЯТА НА ГЕРБ?
Въпреки възходящата си кариера, вътрешният министър е изправен и пред втори сценарий – патронът му Бойко Борисов скоро да го пусне надолу по политическата пързалка. Вицепремиерът, вътрешен министър и единствен заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов безспорно е фигура номер № 2 във властта. И в държавната, и в партийната йерархия на управляващите, в която все по-видими стават паралелите с идеята за „партия – държава”, която подчинява и кадрува не само в изпълнителната власт, но и във всички останали сфери. И доколкото за Бойко Борисов протоколните дейности като рязане на ленти, интервюта и посещения в чужбина са много по-присъщи и приятни, то в някои отношения неговият заместник негласно става №1 във властта.
Наскоро Борисов обяви Цветанов за свой най-вероятен наследник на премиерския пост. По подобен начин преди седмици венецуелският президент Уго Чавес, който се лекува в Куба, обяви за свой наследник вицепрезидента и негов стар съратник Николас Мадуро. За щастие Борисов няма здравословни проблеми, но пък все някога ще слезе от премиерския пост – в добрите сценарии като президент, а в лошите – като опозиционер, който активно се готви да спечели следващите парламентарни или президентски избори. В първия случай Цветанов може да замести Борисов, а във втория най-вероятно ще бъде натоварен пак с роля на формален лидер на ГЕРБ.
Макар министър-председателят да уточни, че се шегува и няма намерение да сдава поста, ясно е, че Цветанов е логичният му наследник и в партията, и в държавата. От самото начало в ГЕРБ той се занимава с партийното строителство, много от кадрите на ключови постове в парламента и кабинета са подбрани от него. В това отношение нито един от министрите, включително и другият вицепремиер – Симеон Дянков, не могат да се мерят с Цветанов в битката за шеф на партията. Не е маловажно още, че той – този път в лично, а не толкова в партийно качество, овладява и други позиции – негови протежета взеха най-важните постове в съдебната система, включително ръководството на главна прокуратура, на Софийски градски съд и на Висшия съдебен съвет. Хората му работят и в част от независимите регулаторни органи. Страничното влияние и огромната информация, с която разполага като шеф на МВР дават на Цветанов поне една обиколка преднина не само в партийно, но и в правителствено отношение пред всеки други министър, включително и пред финансовия.
Дотук добре. Цветанов изглежда е българският Мадуро, който лоялно изпълнява мисията да бъде част от непробиваем тандем с премиера. И Борисов му се отблагодарява със съответните комплименти – „Момчето, което ми носеше папките днес е министър”, „Той ми е като син”, „Да се бориш с Цветанов е като да седнеш върху таралеж с голо дупе”… Цветанов остава на ключови постове, въпреки многобройните гафове и скандали около него. Нито шестте апартамента, нито полицейското насилие, нито даже станалите прочути дюни край Несебър, взети на безценица от негов кумец, не предизвикаха и най-минимални проблеми за МВР шефа.
При това – противно на обичайната практика в ГЕРБ, която показва, че всеки, който пречи на имиджа на премиера, бързо е отстраняван от властта. Цветанов изглежда недосегаем, с което само потвърждава тезата, че е логичният наследник на Борисов.
Все пак, съществува и друга логика в отношенията между двамата. Тя показва, че бляскавата кариера на Цветанов може да е почти към края си.
Политическият учител на Борисов – Тодор Живков със сигурност му е преподал един от най-важните уроци за политическо дълголетие. Периодично вторият човек в партията БКП бе отстрелван от властта с изненадващ, но категоричен акт. Това се случваше не само като урок за по-дребните политически риби, плуващи в аквариума на властта, но и в момент, в който „вторият” започваше прекалено активно да гледа в стола на своя шеф. Ставаше задължително и когато „вторият” започваше да търси или получава значителна международна подкрепа в рамките на тогавашния „Голям брат” – СССР. Отстрелването на хора като Митко Григоров, Борис Велчев, Александър Лилов и Чудомир Александров правеше Живков безалтернативен за дълъг период от време – докато новият „втори” набере сили и самочувствие…
По всичко личи, че Цветанов е точно в този етап на политическата си кариера. Той владее гореспоменатите кадрови лостове, има влияние в партия ГЕРБ до степен, че да реди местни ръководства и депутатски листи и да се говори за негово лоби. А нека не забравяме, че беше и на странно посещение в рамките на цели три седмици в новия ни „Голям брат” – САЩ.
Моментът е още по-особен, защото предстоят избори. Повечето социолози прогнозират много по-слаб резултат на ГЕРБ и единствен път към оставането във властта чрез коалиция с малки партии – рожба на политическо инженерство, както и умело редене на новите депутатски листи. В такъв момент лобито на Цветанов – и в партията, и сред тези малки формации – „патерици”, може да се окаже ключово. Ключово до ниво, в което на власт то ще може да бламира други основни фигури, недолюбвани от Цветанов.
Ето два простички примера. С едно силно лоби – Симеон Дянков може да бъде бламиран за държавния бюджет, а другият вътрешен опонент на Цветанов – Росен Плевнелиев – да бъде заплашен с процедура по импийчмънт или поне с остри нападки от парламента. В опозиция, лобито на Цветанов може да бъде и много по-силно, защото ще развихри целия арсенал от вътрешнопартийни и апаратни хватки, част от които – неуместни, докато партията е в управлението.
Тъкмо затова днес Цветанов е заплаха за Бойко Борисов до ниво, в което за премиера е много изгодно да приложи решителни действия. Разбира се, фенът на източните бойни изкуства Борисов със сигурност знае поговорката, че приятелят се държи близо, а врагът – още по-близо. Впрочем, Цветанов поне два пъти вече е плъзган по тази пързалка на свалянето чрез издигане. Единият път бе в началото на съществуването на ГЕРБ, когато бе определен като „формален лидер” на партията, свърши основната работа по нейното създаване, но му бе отредена ролята на технически изпълнител, а не на истински политик. Вторият път – и много по-отчетливо – това се случи, когато Цветанов бе „повишен” в кандидат-президент. Бойко Борисов го обяви около година и половина преди президентските избори по начин, по който сега го посочи за „наследник” – уж случайно, но достатъчно запомнящо се. Малко след това последваха удари, които изключиха възможността Цветанов да влезе на „Дондуков” 2 в друго качество, освен на гост -историята с шестте апартамента и „СРС – гейт”.
Днес – съвсем скоро след обявяването му за „наследник”, Цветанов бе лишен от поста на шеф на предизборния щаб на ГЕРБ с формалната причина, че в Изборния кодекс това е забранено (ГЕРБ измени Кодекса в редица много по-скандални сфери, без да им мигне окото) и стана център на внимание в аферата „Цецо и Кумецо”, която със сигурност няма да престане скоро. В нея се разкрива една много важна истина – заменките изобщо не са престанали при ГЕРБ като практика и форма на обогатяване на ръба на закона и морала.
Около кадрите на Цветанов по места също става „горещо” – Борисов се разграничи от шефа на ГЕРБ в София Андрей Иванов, местният координатор в Кюстендил Кирил Калфин също си отиде, а хасковският шеф Иво Димов, станал известен като поредната „Калинка” във властта бе публично заклеймен от премиера, и очевидно дните му също са преброени… Няма спор, че много местни структури също ще се простят с ръководителите си в навечерието на изборната кампания, както и че около овакантените места ще има битки на местни лобита, които ясно ще отговарят на националния политико – лобистки ландшафт на ГЕРБ.
Със сигурност, в близките месеци Цветан Цветанов ще бъде много бавно, но планомерно лишаван от сфери на политическо влияние, макар че ще остава „вторият” човек и ще бъде ласкан като „наследникът”. Големият въпрос е кога Цветанов може да бъде отстранен – преди изборите, което ще има двоен ефект – от една страна плюс за ГЕРБ, заради скандалите около името му, но от друга – като минус, защото е ясно, че от МВР и партийната машина зависи доброто представяне на изборите. Или пък, Цветанов ще бъде отстранен незабавно след тях по някакъв благовиден повод, например – „снемане от поста „наследник”, заради преминаване на друга отговорна работа”.
Теофан Германов
Колаж: Владимир Дойчинов