Как са строили старата съвременна България
Политическият режим в една държава се определя от интелектуалните, моралните, деловите и политическите качества на нейните държавници-законотворци, които налагат своите политически разбирания за държавно устройство на гласувалите им доверие избиратели, посредством законите, които приемат.
Първият и основополагащ закон, определящ облика на политическото управление на държавата е избирателният закон.
Първият Закон за избиране представители в Обикновеното и Великото народно събрание е бил приет от Второто Обикновено Народно Събрание на 15 декември 1880г., една година след възстановяване на българската държавност
Законодателят най-напред се заема да определи границите, в които се простират избирателните права на българските граждани. За избиратели са признати всички български граждани (чл.1), които са на възраст по-горе от 21 години, които се ползват с граждански и политически права и които са постоянни жители на някоя община или са се поселили там не по-късно от шест месеца.
Законодателят веднага, със следващият чл.2, определя и кои не влизат в числото на избирателите, освен тези, които се намират на действителна военна служба, а именно: лишените от граждански и политически права по осъждане на позорно наказание; осъдените на затвор не по-малко от три месеца за кражба, мошеничество, подделка (сахтекярлък) за злоупотреба с обществени пари, прелюбодеяние с насилие, лихоимство (взяточничество), лъжесвидетелство и клетвопрестъпничество; злонамерените фалити (мюхлюзи); съдържателите на публични развратни домове.
А избираеми за народни представители са всички български граждани, които са навършили тридесет години, ползуват се с граждански и политически права и са книжовни (грамотни). Не могат да бъдат избираеми за народни представители всички ония, които според чл.2 от Закона нямат право да бъдат избиратели.
Но ограничението за избор на народен представител не се простира само дотук. Законодателят е предвидил и други ограничения, които ние днес наричаме „конфликт на интереси”:
„Чл. 28 Не могат да бъдат избирани за народни представители лица, които имат условия с правителството за различни припаси и други такива, или имат предприятия по правителствени работи.
Също не могат да бъдат избираеми за народни представители военните лица, които се намират на действителна служба и лицата от духовно звание,,,”
Интересно е да се съпоставят възнагражденията, които са получавали народните представители с наказанията, налагани на лицата, които нарушават изискванията на настоящия Закон.
Съгласно чл. 34, народните представители са получавали за всеки ден, „догдето е трае сесията”, по 1,5 (един и половина) лева наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по шестдесет стотинки на един километър. Но веднага следва забележка: „Всекий чиновник, избран за народен представител, докато трае сесията на Народното Събрание, получава само депутатските наднични пари, а чиновническата си плата не получава. Това се не отнася до чиновниците, които живеят в мястото, гдето се свиква Народното Събрание, и не получават надничните пари.”
И следват десет члена, от общо 50 за целия Закон, които определят наказанията за нарушаване на неговите разпоредби. Полезно ще бъде за читателя да се запознае с наказанията, които е предвидил Законът, за проява на „байганьовщина”, „гочооловщина”, „дочооловщина” и прочие харсъзлък.
„Чл.35. Всяко лице, което би причинило да се внесе в избирателний списък или под лъжовно, или под чуждо име, или под лъжовно звание и местожителство, както и всяко лице, което би скрило някое от условията, които не му дават право да бъде избирател според 2-й член на тоя закон, също и всяко лице, което би се вписало в два или повече избирателни списъци, наказва се с затвор от един до три месеца и с глоба от 50 до триста лева.
Чл. 36. Ония, които са назначени за изброяване на гласовете, ако скрият, притурят или променят някои бюлетини, или прочетат умишлено име на други, а не тия, които са писани в бюлетините, наказват се с затвор от три месеца до една година и с глоба от триста до две хиляди лева.
Същото наказание се налага на всяко лице, което по искане на някой избирател да му изпише бюлетинът, би вписало друго име, а не това, което му е казал сам избирателят.
Чл.37. Влизането в избирателното Събрание с оръжие е запретено: лицата, които нарушават това правило наказват се с затвор от един до три месеца и с глоба от сто до триста лева.
Чл.38. Който би обещавал или приемал пари или подаръци, с условие да гласоподава за тогова или оногова, или би гласоподавал за това или онова лице под условие, че ще получи някоя обществена или частна служба, или каквато и да е лична полза, наказва се с затвор от три месеца до една година и с глоба от двеста до две хиляди лева.
Чл.39. Ония, които с заплашване, с насилие или с биение поискат да накарат или са накарали някой избирател да се въздържи от гласоподавание, наказват се с затвор от един месец до една година и с глоба от сто до две хиляди лева.
Чл. 40. Ония, които чрез лъжовни известия, клеветнически слухове или с други калпазански средства са поискали да измамят, или са измамили гласоподаванието на избирателите, наказват се с затвор от един месец до една година и с глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 41. Ония, които чрез викове и заплашителни заявления повърнат изборите или нарушат избирателното право на избирателите или свободата на гласоподаването, наказват се с затвор от три месеца до една година и с глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 42. Ако виновните по престъпленията, предвидени в членовете от 35-й до 41-й от настоящия закон, са държавни или обществени служители или пък членове на избирателното бюро наказанията са двойни.
Чл.43. Запретена е всякакъв вид агитация от страна на правителствените и обществените чиновници, и виновните се наказват с затвор от един месец до една година и с глоба от триста до хиляда лева.
Чл.44. Всякой избирател, който е гласоподавател има право да тегли на съд виновните по изборите.
Чл.45. Изложените в настоящия закон престъпления се съдят в общите съдилища.”
Като оставим настрана трудностите, които е създавал самият закон в упражняване на избирателното право, което е ставало чрез свикване на избирателите и избиранията само в главния град на окръга или в главния център на всяка околия, а не по местоживеене в населените места, прави впечатление, че правилата за упражняване правото на глас и отчитане изборния резултат не са едни голи регламентации и пожелателни предписания, а законови норми, с предвидени санкции при наличие на девиантно поведение. И това е вписано в закон, приет само една година след възстановяване на българската държавност!!!
Като гледаме колко трънлив, продължителен и труден е пътят, по който ни води нашият „политически елит” към демокрацията, отколкото този, извървян от Строителите на Съвременна България към държавността, не щеше ли да бъде по-лесно вместо „построяването на демократично общество с пазарно ориентирана икономика”, да бяхме просто възстановили държавността, прогласена от Търновската Конституция ???!!!
Никола Ников