Глас от арабската пустиня: Първанов чертае нов финансов ред
Толкова са отчаяни опитите на пропагандата да подпре килнатия (международен) авторитет на президента Г. Първанов, че чак са отчайващи със своето безсилие. И това е малко да се каже: искат да го похвалят, а направо се получава подигравка от престараването. Отново PRESSстараване!
„ПЪРВАНОВ ЧЕРТАЕ В КАТАР НОВ ФИНАНСОВ РЕД”.
Това е заглавието на в. „Труд” от 30 ноември 2008-ма, посветено на още една безсмислена разходка на нашия държавен глава и на поредното му изказване на международен форум в стил „ храната е най-доброто лекарство срещу глада”. На снимка, приложена надлежно, се вижда ораторът Първанов на трибунката, а текстът под нея пояснява, че „ зад него е шефът на ООН Бан Ки Мун”.
Проблемът е, че в действителност зад Първанов прозира Путин, нищо , че на тази снимка това не се вижда, а само се подразбира от хората, които знаят защо така неистово искат да ни внушат, че зад Първанов едва ли не стои „шефът на ООН”.
Първанов сам си надроби попарата с личната си международна изолация, която си докара от прекалено докарване пред Путин. Точката на пречупване на евроатлантическото отношение към него стана ролята, която изигра за антизападния триумф на Путин в София миналия януари с обслужването на кремълската стратегия за разбиване на западното единство по въпросите на енергетиката. Първанов си правеше сметката, че ще се скрие зад факта, че и други европейски страни, като Гърция и Италия, например, кокетничат на опашката за руски газ. Но се е надценил. Не само защото България не е Италия и София не може да си позволи много волности, които Рим има ресурс да допусне спрямо западната стратегия, без да пострада от ответни мерки.
Ответните мерки срещу слугинажа на Първанов пред Путин са невидимото за масовата публика, но очевидното за наблюдателите обстоятелство, че Първанов е нежелана персона в столиците на ЕС и НАТО. Не е стъпвал в нито една от тях по покана на приемащата страна оттогава, просто защото солидарно не го канят. И обикаля международни форуми, на които държи достойни за всяко селско читалище речи с призиви светът да стане по-добър, гладните да бъдат нахранени, а болните да бъдат излекувани.
В Катар Първанов разсъждава на международна конференция за „изпълнението на консенсуса от Монтерей „ , който не е онзи консенсус от т.н. „кръг Монтерей” по името на един софийски ресторант със славата на някакъв център на задкулисна генералска власт в БСП. Какво означава „ консенсуса от Монтерей от 2002-ра за финансиране на развитието” „Труд” не си прави труда да обяснява, но пък интерпретира ролята на президента на ( на, уви, най-бедната страна в ЕС) като на чертожник на нов световен финансов ред. „ На свинче, звънче”!
Както вече писах, в „магистрално” поръчково интервю за в. „Стандарт” от 15 октомври Първанов се опита да умилостиви съюзниците , като без видим повод посвети половин вестникарска страница да се оправдава, че бил набеден за някаква прекалена роля в подписването на енергийните проекти с Русия, а всъщност само ги бил подпомогнал. Но и това не му помага. Няма сигнали да е помилван. И за да прикрие тази все по-явна изолация, президентът се опитва да компенсира с пътешествия където и да било, само да е в чужбина и да изглежда престижно.
Според източници отМвНР посланикът в Токио Сендов се бори да се отблагодари за поста си на своя патрон като моли японските власти за аудиенция на Първанов. Вероятно е да успее-японците били склонни да откликнат. Ако се получи (макар Япония, при цялата й значимост на втората по големина икономика в света, не е член нито на НАТО, нито на ЕС и появата на Първанов в Токио няма да е край на евроатлантическия бойкот срещу неговата персона) очаквайте направо епохални суперлативи за „азиатски пробив” , за „личния принос на президента”, за „издигането на отношенията ни на невиждано досега равнище” и разбира се-за грижата на Първанов да помогне да българския бизнес да спечели от отношенията с Япония.
Президентът ни е искрено загрижен за интересите на бизнеса. Както е известно, той наистина прави каквото може да помага на „когото трябва”. И съответно този бизнес му е много, много благодарен. Чак в ЕС разбраха това и дори го написаха в своя доклад.
Въпросът е: кога и как ( при този , меко казано медиен комфорт), хората в България ще разберат смисъла и дълбочината на причините, поради които нежеланата в ЕС и НАТО персона на Г.Първанов не е „симпатягата”, толкова щедро и редовно коронован от заблудените за цар на класациите като „най-добрият” български политик.
Иво Инджев