Досиетата на Доган -5: Началото на “САВА”

Агент “Сергей” е всецяло отдаден на пътя, който си е избрал – безпрекословно отдаване на работата си с органите на ДС. Проявява готовност да живее и се развива, така както ние считаме, че ще бъде най-целесъобразно за неговото реализиране в класовата борба.

Периодът “Сава” започва на 14 март 1979 г., когато Доган е “приет” от новия си водещ офицер капитан Марин Маринов. “Приемането” се случва, след като ДС е уредила преместването му в София и го е прехвърлила от Висшия педагогически институт в Шумен във Философския факултет на Софийския университет. Този период спокойно може да се приеме като повишение на агента и е свързан с възлагането на по-сериозни задачи и залагането на конкретни агентурни перспективи пред Доган.
Псевдонимът “Сава” агентът избира сам. Това не се случва веднага след “приемането” му от кап. Маринов, така че до момента на новото си именуване, а и малко след това Доган продължава да бъде вписван в рапортите, справките и донесенията с агентурното име “Сергей”. Двата периода преливат един в друг и преходът между тях е изключително плавен, но очевиден.
Езикът на новия водещ офицер на Доган е много по-шлифован от езика на подп. Стойков, а емоциите в рапортите са все по-рафинирани. Въпреки това отношенията между Доган и кап. Маринов отново са поставени на бащинско-синовна основа. В този период Доган ще направи най-съкровенните си изповеди към ДС и комунистическия режим. Шестте години на “Сава” ще бъдат период, завършващ цялостното изграждане на личността на Доган. През това време той ще се дипломира като философ, ще напише анализи за ДС със заглавия като “Ислямът и революцията” и “Нравственият облик на комуниста разузнавач”, ще защити докторантура, а лоялността му към службите ще бъде проверявана многократно.
“Сава” е опит на комунистическите служби за сигурност да направят от перспективния си агент истински разузнавач. Нивото на работа е много по-високо, а задачите по-дълбоки. Това е период, в който настоящият лидер на ДПС се ангажира безвъзвратно със службите на тоталитарния режим.
Но нека започнем с началото, което е отразено в докладната записка на кап. Маринов от 17 март 1979 година. В нея той отразява “приемането” на “Сергей” от началника на отдел Първи към ОУ на МВР – Варна, подп. Сълов.
ДРУГАРЮ НАЧАЛНИК,
Въз основа на утвърденото от зам.-началник на ПГУ-ДС предложение –  рег. № 3457/ 22. 02. 1979 г., на 14 март 1979 година от 14 до 17 часа на открито (с оперативна кола) се проведе среща със СС (б.а. – секретен сътрудник) “Сергей”. На срещата обектът се яви в точно уговореното време.
ЦЕЛ НА СРЕЩАТА:
1. Другарят Сълов – н-к отдел I-ви към ОУ на МВР – Варна да предаде обекта.
2. Да се проведе опознавателна беседа с обекта.
3. Да се възложат задачи.
4. Да се насрочи нова среща.
По време на беседата обектът разказа следното:
Учи се в СУ “Климент Охридски” – II курс по специалността философия, периодът на обучение ще продължи 4 години. Обича избраната специалност и с маркс-ленинската философия от 17-годишна възраст е свързан на живот и смърт. Тази година е положил пет изпита, всичките е издържал с отличен (6), като 3 изпита са приравнителни и 2 за втори курс. Смята да направи стъпки да вземе, докато следва, втора специалност – български език.
На въпроса на др. Сълов какви са бъдещите му планове, СС “Сергей” отговори по категоричен начин, че желанието му е да се занимава с фундаменталните въпроси от философията и да специализира в Ленинград. Смята, че е по силите му на 33-годишна възраст да бъде вече доктор на философските науки, като още веднъж подчерта, че е негова нагласа, готовност, а не самохвалство. Така той би желал, така би било, но ако обективно сложилите се обстоятелства продиктуват друг път, той би тръгнал, ако той, респективно ДС, му подскажем, че е необходимо. Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с органите на ДС. Той не е знаел бащина ласка, закрила и помощ. Той е познал баща си в лицето на хората от ДС, които в решаващия момент в живота му са подали ръка, подпомагали са го, грижили са се за неговото възпитание. Всичко, което е постигнал досега, го дължи на органите на ДС. Той смята, че може да бъде максимално полезен на органите на ДС, когато се доизгради, респективно, когато завърши неговото обучение по маркс-ленинска философия. Но още веднъж подчерта, че неговият жизнен път се чертае от ДС, при всички обстоятелства той би го следвал.
Битово е устроен сравнително добре. Живее в частна квартира – стая, която се  намира на ул. “Струмица”, № 1 , вх. А, ет. 3, ап. 6, собственост на Никола Овчаров и Мари Манукян (б.а. – имената са измислени). По местоживеене може да бъде търсен на тел. … като се казва на хазяйката, че търсят “Меди”.
Отникъде не получава средства, единствените пари, 90 лева, са тези, които получава като степендиант от органите на ДС. Парите наистина не са малко, но от тях той плаща 65 лв. наем за квартира. Може да отиде но общежитие, но предпочита да гладува, но да живее на квартира, самостоятелно. Временно е живял на общежитие, но там условията за четене са неподходящи. Сега има възможност да чете по 14–16 часа на денонощие, а там всеки върши, каквото си иска.
Догодина сигурно може да вземе висока стипендия за висок успех, което ще му позволи по-добре да живее.
При уточняване на задачите за следващата среща сподели, че в неговия курс и специалност няма турчета. Още в началото, при записването, студент по педагогика го е питал дали е турче. С този младеж оттогава не се е виждал. Поддържа регулярна връзка с негов съселянин – турче, който е учител по практика в Драгоман.
По отношение на промяната, която се налага – да продължи да работи с друг работник на ДС, “Сергей” сподели, че това нямало да се отрази на съвместната работа. Изказа мисли, че силно е привързан към др. Стойков и Сълов от ДС – Варна.
Тази привързаност той обясни с големите грижи, които досега са положили да го направят такъв, какъвто е.
– Счетох за целесъобразно, като използувах излаганата от него мисъл за перспективно развитие в областта на науката, да изясня, ако нашите интереси, на ДС, за обезпечаване сигурността на НРБ наложат, той да прекъсне и се насочи в друга област, как сътрудникът ще реагира.
– Без колебание СС “Серегей” аргументирано и зряло заяви дословно: “Аз уча марксиско-ленинската философия, защото още като юноша прозрях, че това е моето призвание. Единствено нашата философия може да даде ясни и точни отговори за нещата и явленията. Аз се свързах на живот и смърт с маркс-ленинската философия, с комунистическата идеология. Не считам, че изучаването на философията е овладяването на теорията, но теорията без практика е мъртво нещо. Считам, че подготовката ми в идеологически аспект по философия може да послужи като база, фундамент, от който да се премине към практическо решаване на задачите, които си поставя философията. Аз съм кръвно свързан, считам се за честен и предан към органите на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите, които ще ми възложите. Имам готовност за практическо реализиране.
Към разсъжденията на сътрудника допълних, че както и досега, така и за в бъдеще, ние винаги ще се отнасяме към него с нужното внимание. Що се касае за бъдещата съвместна работа с органите на ДС, няма да доуснем да не се използуват неговите възможности и качества за пълното му реализиране. Засега важното е да бъде здрав, да има условия, в които да протича правилно подготовката му, да си взема успешно изпитите.
На 24 април 1979 г. в свой рапорт кап. Маринов полага първите по-конкретни перспективи пред секретния сътрудник. Те са показателни за доверието, което ДС гласува на агента си. Разбира се, доверието на онзи етап не значи, че оперативните работници оттук нататък няма да го проверяват периодично.
Заложените в този рапорт перспективи са все още на общо ниво и не са разработени детйлно. Те са насочени към трите основни посоки, по които работи тогавашното българско разузнаване – западни държави, ислямски фундаментализъм и Турция. Показателен е и начинът, по който ДС е планирала специализациите в чужбина, “блестящото им завършване” и женитбите на агентите си.
Но нека видим част от рапорта, в който са планирани тогавашните перспективи на агента, който все още се именува с псевдонима “Сергей”.
1. Като ОР (б.а. – опертативен работник, което означава щатен сътрудник на ДС) – нелегал.
2. Като спецагент – да бъде изпратен да се учи в Ислямския институт за духовни кадри, който разглеждам като идеологически институт. Др. Димчо Георгиев – отд. IX, разясни, че за България, за турското малцинство, са отпуснати стипендии от два ислямски института – Саудитска Арабия е отпуснала стипендии за 10 души, или в Либия – 4 стипендии лично от КАДАФИ. Изпращането на кандидати ставало чрез Комитета по вероизповедание, като в ПГУ въпросите се координират с отдел 09. Досега чрез отдела е изпратен един човек да се учи в Либия, реализиран е от отдел 01, ПГУ-ДС.
Като спецагент “Сергей” и в ислямски институт може да се развива в три варианта:
– да завърши блестящо института, каквито интелектуални и умствени възможности има агентът, и след това да остане да подготвя дисертация или да бъде преподавател в института. Като такъв, той ще има възможност да дава наводки, да изучава лица, да вербова под чужд флаг;
– да завърши блестящо института, през което време се “разложи” и подготви отиването си в Турция. В Турция да продължи образованието си и се включи в обществено-политическия живот, като стане член на партия;
– да завърши образованието си, да се върне в България и с наша помощ да оглави българското мюфтийство. Като такъв, ще има възможност, посещавайки техни конгреси, при посрещане на високопоставени духовни лица и при гостуване да събира информация, да изучава наводки, да вербова.
3. Да завърши висшето си образование в България и като научен работник да бъде изпратен да специализира в западна страна. Като специализант, да изучава лица, подава наводки, да вербова.
4. Да се ожени за девойка, чието семейство попада в категорията, имаща право да се изселва, и по този начин директно да го изведем в Турция.
Изваждането на СС “Сергей” в междинна страна сме в състояние да осъществим още през 1979 г. В основната страна Турция сътрудникът може да бъде изпратен около 1983 г.
Кап. Маринов
Основните цели пред агента са положени, а най-основната от тях е внедряването му в Турция. Истината е, че с увлечението си по философията Доган не е особено атрактивен за изпращане в западна страна като ОР – нелегал, защото в западните държави са били извеждани агенти с професии на лекари, инженери, архитекти и др. Целта е била чрез професиите си и с измислени биографии на политически емигранти тези хора да бъдат внедрявани в истинската политическа емиграция.
Няма как да не отбележим перспективата за реализиране на “Сергей” като духовен водач на българските мюсюлмани. Тя е показателна за това как са били избирани духовните водачи на религиозните общности и доколко този избор се е случвал според правилата и каноните на съответните духовни институции.
През юни 1979 г. кап. Маринов в един от рапортите си между плановете на Доган за прекарване на лятото и задачите, които му е поставил, съобщава, че “Сергей” се е сдобил с нов псевдоним. Ето част от този рапорт:
Програмата му за лятната ваканция е претърпяла малка корекция, т. е. на 6.07. (вечерта) ще отпътува за с. Дръндар, окр. Варненски, където ще бъде през цялата ваканция до 12.09. т. г. На тази дата ще се върне в гр. София и от 15.09. сигурно ще заминат за есенна бригада. Престоя на село ще оползотвори в работа на полето, по всяка вероятност като помощник-комбайнер или друга добре заплатена физическа работа. Това е сезонът, в който може да печели пари, с които да се облече.
По въпроса за промяната на псевдонима е имал време да мисли и се е спрял на псевдонима “САВА”. Не го свързва с определено лице, а счита, че е кратко, благозвучно и лесно може да се помни.
Договорихме се, че на 7.VIII. в 10.00 часа от гр. Варна ще ми се обади на телефон 88-43-75. Ако възникнат въпроси, чието решаване не търпи отлагане, му беше разрешено да потърси и др. Стойков – ОР при ОУ на МВР – Варна, с който са работили по-рано.
До 7.VIII.1979 г. на агента бяха възложени следните задачи:
1. Да установява гостуващите от Турция лица студенти, служители в общините, армията, полицията и др. и при възможност да контактува с тях. Целта е да бъдат изучавани, като се обръща внимание не само да се изучават като личности, но да се взема тяхното становище по актуални въпроси – политически от международен характер. Да изяснява техните връзки в България.
След този рапорт на двадесет и петгодишна възраст Ахмед Доган придобива третия си псевдоним в ДС. Въпреки това кап. Маринов още известно време ще продължи да нарича агента с псевдонима “Сергей”. След лятната вакация “Сава” докладва за престоя си в Дръндар, което оперативният работник отразява в докладна записка от 13 септември 1979 г.
Другарю Началник,
На 10 и 11 IX. 1979 г. проведох среща с агент “Сергей”.
ЦЕЛ НА СРЕЩАТА:
– Да се информирам за изпълнението на задачите от агента по време на лятната ваканция.
– Да се изясни настъпили ли са промени в семейните отношения.
– Да предам стипендията на агента за м. септември и октомври 1979 г. и изясня кога и къде ще бъде есенната бригада.
По време на беседата агентът разказа следното:
Ваканцията е прекарал в с. Дръндар, където живее майка му и вторият му баща. Един месец е работил като общ работник, след което поради намаляването на надницата до 2.50 лв. е напуснал работа. Останалата част от ваканцията е използвал за изучаването (самостоятелно) на английски език и занимания по някои от основните трудове на класиците по марксизъм-ленинизъм.
По възложената му от ДС задача:
– има непосредствени наблюдения върху живота и отношенията между хората;
– контактувал е в ежедневието с обикновени хора, които по един или друг повод са изразявали свои становища по конкретни въпроси от живота;
– водил е целенасочени разговори с категории съселяни по въпросите на изселването, изучаването на турския език, сключването на смесени бракове с българи и т. н.
Своето мнение е отразил в писмено сведение, но може да добави, че не се обръща особено сериозно внимание на работата с българските граждани от турски произход. Мероприятията по партийна, комсомолска и други линии се провеждат формално, не се забелязват особени резултати. Счита, че не може да се разчита само на някои исторически, благоприятно стекли се обстоятелства, които могат да повлияят на това население – българските граждани от турски произход. За всяка малцинствена група е характерно инстинктивното чувство за запазването на своята националност, език, бит, нрави и обичаи. Но според него това би трябвало да се върши от партийните и държавните институции, а не от отделни националисти и верски фанатици, каквото е положението донякъде сега.
По време на престоя, който е прекарал в семейството на майка си, още един път се е убедил, че нито те го чувствуват като техен син, нито той ги чувствува като свои родители и близки. Почти пълно и взаимно е станало вече отчуждаването. Единственият лъч, който се е появил, е било предложението и съветът, който баща му (вторият) е обсъдил с него – да се закупи апартамент във Варна. Агент “Сергей” си обяснява това отношение с уважението, което баща му искал да демонстрира, като изхожда от обстоятелството, че те вече остаряват, а той е млад, единствен от другите деца с перспектива да се развива в обществото. Агентът е бил внимателен по време на разговора, но е дал да се разбере, че този въпрос са длъжни да го решат сами, той нямал нито материална възможност да им помогне, нито е смятал да се отклонява от начертания си път – науката. Оформеното решение досега още един път е имал възможност да го провери, счита, че неговият живот, неговото развитие, всичко, свързано с него, е неделима част от органите на ДС. За него няма друг път и друга алтернатива освен пътя, който му е предопределен от органите на ДС.
По отношение на дружбата му с девойката от Русе, той е категоричен, че техните пътища са се разделили, окончателно ще прекъсне връзката си с нея.
По отношение на стипендията, която по всяка вероятност ще получава през новата учебна година, сигурно ще бъде утвърден за показан висок успех. Това ще стане след като се върнат от есенната бригада. Същата ще започне на 15 септември и ще продължи до 12 октомври 1979 г. Ще бъде проведена в гр. Девня.
По време на бригадата възложих на агента да реши следните задачи:
1. Да придобива информация за настроенията сред студентите по отношение на мероприятията, провеждани от БКП и правителството сред студентската младеж:
– отношението им към програмните документи за работата им с младежта;
– отношението им към бригадирското движение;
2. При сигнали за остра вражеска дейност – диверсии и саботажи, незабавно да уведомява др. Стойков от ОУ на МВР – гр. Варна, който е ръководил обекта по вземането му на ръководство от отдел 05 при ПГУ-ДС.
3. Да изучава лицата от турски произход на работа в Девня, като изяснява тяхното становище по националния въпрос – намеренията им в тази връзка.
ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:
Агент “Сергей” е всецяло отдаден на пътя, който си е избрал – безпрекословно отдаване на работата си с органите на ДС. Проявява готовност да живее и се развива така, както ние считаме, че ще бъде най-целесъобразно за неговото реализиране в класовата борба.
Излагайки гореизложеното, както и имайки предвид бъдещото развитие на случая,
ПРЕДЛАГАМ:
1. На агент “Сергей” да се отпуснат средства за изучаването на двугодишен курс по английски в алианса.
2. Еднократно наш специалист, преподавател по английски език, да провери до каква степен се е запознал с езика и му бъдат дадени основни насоки в тази връзка.
3. На следващата среща да присъства и др. Харалмпиев – началник отдел 05 – ПГУ-ДС.
13 септември 1979 г.
Кап. Маринов
Така започва историята на “Сава”. Оттук нататък псевдонимът “Сергей” ще бъде използван все по-рядко, а страстта на Доган към марксиско-ленинското учение ще става все по-целенасочена. Докъде ще стигне агентът в предаността си към ДС, предстои да научим в следващите части на поредицата…   
 
Тома БИКОВ

www.glasove.com